България отново е осъдена за неефективно разследване на изнасилване

България е осъдена за неефективно разследване по жалба за изнасилване по делото Y срещу България. Решението на Европейския съд по правата на човека е публикувано днес. 

Неефективното разследване от страна на българските власти, продължило общо шест години, е довело до нарушение на забраната за изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, както и на правото на личен живот на жалбоподателката. Съдът присъжда на пострадалата, водила делото сама без адвокатска помощ, обезщетение в размер на 7 000 евро за претърпените от нея неимуществени вреди. 

Съдът решава делото с приоритет – само година и половина след подаване на жалбата. Идентичността на жертвата и заподозрените извършители на посегателството не са оповестени от Съда. 

Случаят накратко

През 2013 г. жалбоподателката е изнасилена в покрайнините на София. Веднага след инцидента тя подава сигнал в полицията и започва разследване. Резултатите от назначения медицински преглед потвърждават наличието на насилствено вагинално проникване. На следващата сутрин пострадалата е официално разпитана и дава описание на предполагаемия си нападател. Така полицията идентифицира като потенциален заподозрян мъж, който живее близо до мястото на инцидента. Жалбоподателката разпознава заподозрения като извършител на изнасилването. Той обаче отрича да е нападателят.

Пет месеца по-късно резултатите от ДНК тестовете насочват разследващите органи към втори потенциален заподозрян – строителен работник, който също живее в близост до мястото на изнасилването. Той е разпитан, но също отрича да е имал сексуален контакт с жалбоподателката.

Прокуратурата решава да спре разследването през 2016 г. и отново през 2018 г. Мотивът е, че въпреки че твърденията на жалбоподателката за изнасилване са достоверни, не може да се идентифицира нападателят или да се установи с необходимата степен на сигурност, че е извършено престъпление. Прокуратурата поставя под съмнение разпознаването на първия заподозрян, тъй като жалбоподателката има проблеми със зрението. Обвинението установява още, че мъжът има алиби, потвърдено от няколко негови близки. Според прокуратурата ДНК материалът не е достатъчно доказателство за повдигане на обвинение и на втория заподозрян, тъй като жената не го посочва като свой нападател.

Заключението на Съда

ЕСПЧ единодушно решава, че българските власти не са положили никакви усилия да отстранят съществените несъответствия между показанията на втория заподозрян мъж и резултатите от ДНК експертизата. Според Съда, този пропуск не е изолирана грешка, а съществен недостатък, който подкопава адекватността на цялото разследване. ЕСПЧ припомня, че задължението за ефективно разследване не се ограничава до отговор на твърдения и конкретни искания на жертвата и че провеждането на необходимите следствени действия не зависи от инициативата на жалбоподателката, а от тази на властите. Съдът подчертава, че това е особено вярно в случаите като този, в които властите са наясно с конкретната психологическа уязвимост на жертвата.  

Това не е първият подобен случай

Това е второто осъдително решение срещу България във връзка с неефективно разследване на случай на изнасилване. По делото М.Ч. срещу България Съдът критикува подхода на българските власти, които прекратяват наказателното производство по жалба за изнасилване на непълнолетно момиче поради липса на преки доказателства като викове за помощ или следи от насилие и съпротива върху пострадалата. ЕСПЧ посочва, че разследващите органи трябва да вземат предвид всички факти и да постановят решение въз основа на прегледа на всички обстоятелства по случая с особено внимание към въпроса за липсата на съгласие. Съдът констатира, че властите са отделили „малко внимание на изключителната уязвимост на младите хора и специфичните психологически фактори, които оказват влияние в случаите на изнасилване на непълнолетни”.

Според статистиката на МВР, регистрираните през 2018 г. изнасилванията и опитите за изнасилвания са 113, а от тях разкрити са 70. Много от случаите на сексуално насилие обаче изобщо не стават част от статистиката и не се докладват. Една от причините е именно недоверието в разследващите органи, които често подхождат с предразсъдъци и недоверие към пострадалите.