Свобода на сдружаване

Свободата на сдружаване е основно човешко право. Тя е възможността на всички хора доброволно да се организират в колективи – да сформират сдружения, съдружия, дружества, съюзи, клубове по професионални или любителски интереси, съсловни, политически и неполитически организации със или без идеална цел, в частна полза или за обществено полезна дейност. Това право осигурява на всеки човек да се събира с други и заедно да изразяват, насърчават, преследват и защитават своите идеи.

Свободата на сдружаване е прогласена в българската конституция и се ползва със защита в редица международноправни актове – чл. 44 от Конституциата на Република България, чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, чл. 22 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 8 § 1 от Международния пакт за политически, социални и културни права.

Всяка от посочените норми на вътрешното и международното право предвижда определени ограничения, които допуска да се упражняват по отношение на това право. Доколкото това е едно основно човешко право, тези ограничения следва да се тълкуват стриктно и стеснително.

Със закрила се ползва само мирното сдружаване. Няма закрила за сдружаването с цели, които не са мирни. Ето защо правовият ред не защитава свободата на сдружаване в организации, които създават военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Освен това ограничени са и организациите, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията. Насочването на дейността на една организация срещу суверенитета и териториалната цялост обаче трябва да се разбира много тясно – като такова, извършвано със средства, които не са мирни. Поддържането на възгледи в този смисъл и призоваване за осъществяването им с мирни и демократични средства не е противоправно и не може да обоснове ограничаване на свободата на сдружаване.

Същото се отнася и до единството на нацията. Цели, насочени към сформиране на отделна нация от част от нацията на една държава чрез мирни и демократични средства не могат да бъдат основание за ограничаване на правото сдружаване. Фактът, например, че едно сдружение отстоява малцинствено самосъзнание, не може сам по себе си да оправдае ограничаването на свободата на сдружаване. Когато обаче осъществяването на такива цели се преследва със средства като бунт, преврат или въоръжено въстание, това лишава такава организация от защитата, предоставена от правовия ред.

Легитимно е да бъдат ограничавани и организации, чиято дейност е насочена към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите.

Прояви на свободата на сдружаване са не само работническите съюзи и политическите партии, но също така неправителствените организации, като съсловни сдружения (напр. на лекарите, на учителите, на съдиите), сдружения с идеални цели (благотворителни дружества), фондации, спортни и творчески клубове, научни и религиозни организации, застъпнически групи, частни социални клубове и др.

Свободата на сдружаване е един от фундаментите и основни белези на демокрацията, защитен от всички модерни конституции на демократичните държави. Не може да се говори за демокрация там, където свободата на сдружаване е ограничавана произволно, незаконосъобразно или несъразмерно. И не може да се говори за свобода на сдружаване там, където то не е доброволно.

Правото на сдружаване съдържа в себе си позитивна свобода, т.е. свобода на индивида да създава, влиза и членува в сдружение. То съдържа и правото на самите сдружения да съществуват, както и на самоопределение (автономия), като например кого едно сдружение да приема за член, кого да изключва, да установява вътрешни правила, да променя целите си, да се разпуска и на свой ред да членува във федерации на други сдружения.

Правото на сдружаване съдържа в себе си и негативна свобода, т.е. свобода на индивида от външна намеса във волята му и в това да упражнява позитивното си право на сдружаване. Това включва например правото му да не членува в дадено сдружение, ако волята му е противна на това, да го напусне, както и да не бъде лишаван от възможности и ползи по причини на нечленуването му в дадено сдружение (напр. синдикат, политическа партия, научна общност).