История

Днес в цяла Европа съществуват хелзинкски организации, посветени на защитата на правата на човека. Тяхната история започва преди повече от 40 години...

1975
HelsinkiAccord_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
През 1975 г. тридесет и пет държави от Европа и Северна Америка се срещат в Хелзинки, Финландия, за конференция на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Сред тях са Съветският съюз и всички европейски държави (с изключение на Албания и Андора), Канада и САЩ. Конференцията завършва с подписването на политически и морално обвързващия Заключителен документ от Хелзинки. За времето си това е единственото международно споразумение, което прави опит да обвърже мира и сигурността със зачитането на правата на човека. Страните по този документ се обединяват в организация, която днес е известна като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Паралелно с това започват да се формират и неправителствени структури. Те се включват като независими, неполитически организации в „Хелзинкския процес“ и следят за изпълнението на поетите от държавите ангажименти.
1976 – 1982
1280px-Soviet_dissidents_in_Munich_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
На 12 май 1976 г., д-р Юри Орлов обявява основаването на Московската хелзинкска група. Единадесетте основатели на групата, между които Елена Бонер, Анатолий Шарански, Анатолий Марченко, Людмила Алексеева и други съветски граждани, искат да следят за изпълнението на поетите от тогавашния Съветски съюз задължения за прилагане на хелзинкските споразумения. Те основават своята гражданска организация, базирайки се на текстовете на Заключителния документ от Хелзинки, Принцип VII, който установява правото на всеки човек да знае и действа в защита на своите права и задължения. По време на най-активните апели към заинтересовани граждански кръгове в други страни, вътре и извън пределите на Съветския съюз и в страните от Варшавския договор се основават нови граждански сдружения. През януари 1977 г. в Чехословакия се формира Харта 77, а през септември 1979 г. група на Хелзинки уоч се основава в Полша. Въпреки че са преследвани от правителствата си, тези групи не спират работа. През 1982 г. Московската хелзинкска група е принудена да преустанови дейността си (по-късно през 1989 г. тя отново е възстановена), но нейните усилия вдъхновяват и други да поискат спазване на правата на човека. В няколко европейски страни, както и в Канада и САЩ се формират правозащитни групи.
1982
IHFFHR_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
През 1982 г. е основана Международната хелзинкска федерация (МХФ) като структура, чрез която независими хелзинкски комитети да оказват подкрепа един на друг и да укрепват правозащитното движение в международно измерение. Международният секретариат е основан във Виена. Първите членове са Хелзинкските комитети от Австрия, Белгия, Канада, Франция, Холандия, Норвегия, Швеция и САЩ. Създаването на МХФ е отчасти вдъхновено от призива на Андрей Сахаров за изграждане на „единен международен комитет за защита на всички членове на хелзинкската група“. През първите си години федерацията постига редица успехи, подкрепяйки човешките права зад Желязната завеса, защитава дисиденти, представя документация на тогавашното Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (сега ОССЕ) и подкрепя гражданското общество.
1992
original-bhc-logo-1992-by-stefan-despodov-1080x720_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
На 14 юли 1992 г. в офиса на „Екогласност“ на пл. „Народно събрание“ в София група български граждани основават Българския хелзинкски комитет (БХК). Това го прави най-старата все още действаща правозащитна организация в страната. Негови основатели са Калина Бозева, Мария Бакърджиева, Антоанета Ненкова, Юлиана Методиева, Емил Коен, Таня Маринчешка, Копринка Червенкова, Петър Слабаков, Правда Спасова, Красимир Кънев, Димитрина Петрова, Антонина Желязкова, Йонко Грозев и Данаил Данов. През 1993 година комитетът става член на МХФ, в която до разпускането ѝ влизат 46 хелзинкски комитети и независими правозащитни групи в Европа, бившия Съветски съюз и Северна Америка. Днес независими хелзинкски организации продължават да съществуват в десетки европейски държави. Скоро след учредяването на организацията дейност започва програмата ѝ за мониторинг и изследвания, която през първите две години от дейността на БХК извършва наблюдения на сегрегираните ромски махали в България, мониторинг на религиозната свобода чрез посещения на религиозни деноминации, мониторинг чрез посещения на затворите, изследва полицейското насилие в страната, участва в съвместни проекти с Американската асоциация за напредък на науката, Амнести Интърнешънъл и Хюман Райтс Уоч. Художникът Стефан Десподов (1950 – 2015) създава първия графичен знак на организацията.
1994
eye-1255968-10q-1078x720_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
През тази година е учредена Програмата за правна помощ на бежанци и мигранти на БХК с ръководителка Таня Маринчешка. БХК прави и първото си посещение в психиатрични болници в България. Резултатите от наблюденията бяха включени в първия специален доклад на организацията за положението в местата за лишаване от свобода – „Наблюдение върху положението в местата за лишаване от свобода и някои психиатрични болници в България“ – публикуван през 1995 г.
1995
law-justice-677940-1078x720_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
Учредена е Правната програма на БХК с ръководител адв. Йонко Грозев, съучредител на организацията. Работата на програмата се подпомага от правни сътрудници и сред първите въпроси, върху които се фокусира, са антиромското полицейско насилие и религиозната свобода.
1999
prison-cell-bars-1309902-1078x720_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
През пролетта на тази година за първи път изследователи на БХК са допуснати до арестните помещения и в продължение на около две години извършват посещения във функциониращите тогава 75 ареста. През септември 2001 г. изследването приключва с публикация, озаглавена „Следствените арести в България“. В нея е анализирано състоянието на правата на лицата, настанени в следствените арести и се отправят препоръки към отговорните държавни институции за съобразяване на условията в арестите с международните стандарти за третиране на лишените от свобода.
2008
human-of-the-year-2008-Polaroid-1080x720_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
По инициатива на адв. Маргарита Илиева, директорка на правната програма на БХК, организацията учредява „Човек на годината“ – отличия за хора или организации заради конкретна правозащитна дейност, която е в защита на правата на човека, правата на животните или опазване на природата. Наградите са символични и единственото им материално изражение е плакет. Връчват се ежегодно на 10 декември – Международният ден на правата на човека, или около тази дата. Първите лауреати на наградите са Албена Бонева, Костадинка Арсова и Мими Фурнаджиева, съдии във Върховния административен съд.
2010
play-stone-1237457-1080x720_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
Създава се програмата „Комуникации и кампании“. Нейна първа ръководителка става журналистката Яна Бюрер Тавание. Програмата се заема с организацията на публичната комуникация на БХК и изготвянето на различни комуникационни продукти – прессъобщения, книги, сайтове и страници в социалните мрежи.
2011
barbed-wire-1199172-720p_710x584_crop_and_resize_to_fit_478b24840a
Програмата за правна помощ на бежанци и мигранти започва публикуването на ежегоден доклад за достъпа на търсещи международна закрила до територията на страната и процедурата по предоставянето на закрила.