Правата на човека в България през 2020 г.

Автори:
    Адела Качаунова, Ангелина Генова, Антоанета Ненкова, Босилена Мелтева, Диана Драгиева, Диляна Ангелова, Ивета Савова, Илиана Савова, Красимир Кънев, Надежда Цекулова, Радослав Стоянов, Рилка Гергичанова, Славка Кукова, Станимир Петров

2020-а бе година на сериозни предизвикателства към правата на човека в България.

Присъствието на ултранационалистически формации в държавното управление оказа негативно влияние върху положението на малцинствата и върху правата на човека в България. Високопоставени политици се ангажираха периодично с дискриминационни подстрекателства, чийто обект станаха ромите, македонците, ЛГБТИ хората, хората с увреждания, както и неправителствените организации, които се застъпваха за техните права. Правораздавателните органи останаха пасивни към подстрекателствата.

Главният прокурор, избран на тази длъжност през 2019 г. заради тесните си връзки с управляващите, не само че не изигра никаква роля в борбата с многобройните и разнообразни нарушения на правата на човека през 2020 г., но с редица свои действия, както и с тези на подчинената му институция допринесе активно за тези нарушения. Той остана бездеен и пред лицето на широко разпространената корупция по високите етажи на властта, която продължи да прониква в държавното управление.

2020 година мина под знака на глобалната епидемия от COVID-19. Първоначалните реакции на българските власти бяха белязани с паника, а в първите месеци след началото на епидемията много от техните действия целяха основно насаждане на страх. На 13 март правителството обяви извънредно положение. Чрез приетите в резултат от това мерки, както и с ограниченията, наложени след неговото прекратяване, бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани. Те включваха правото на лична свобода и сигурност, правото на личен и семеен живот, правото на мирно събрание, свободата на изразяване, правото на придвижване, правото на труд и образование, както и правото на здраве. В редица случаи властите използваха противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики. Противоепидемичните мерки предизвикаха дисфункции в работата на съдебната система, особено в първите месеци след тяхното налагане. Това лиши българските граждани от ефективни вътрешноправни средства за защита срещу нарушенията на техните права.

Противоепидемичните мерки засегнаха непропорционално уязвимите членове на българското общество.