Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии

Целта на доклада е да се изследва образът в българските медии на традиционните малцинствени групи, на специфични уязвими групи (ЛГБТИ), както и на мигрантите от Близкия Изток и Северна Африка, респ. от Украйна, преминаващи или пребиваващи в страната.

Изследването обръща специално внимание на употребата на език на омразата (враждебна реч) спрямо тези групи в медиите.

Концепцията и провеждането на проучването са мотивирани от суровата реалност в страни като България, извършили преход от авторитаризъм към демокрация, но с множество нерешени проблеми в политическата, икономическата и социалната сфера. По правило те генерират недоверие, страх и омраза към Другия, на когото се гледа като заплаха за социалните системи, реда и сигурността, бъдещето на нацията. Недоверчиво-враждебното му възприемане се среща на ниво политическо говорене, медийно отразяване, обществено мнение, индивидуални нагласи. Разбира се, „Другият“ е обобщаващо понятие и може да се предположи, че с течение на времето неговият образ се променя динамично. Ако по време на прехода към демокрация едни малцинствени групи и уязвими общности са били припознавани като основна заплаха за общестото, голяма е вероятността в наши дни място им да е заето от други, нарочени за изкупителна жертва.

Върху публичния образ на всички тях силно влияние оказват фактори като глобализацията и улеснената от нея миграция, възхода и кризата на либералната идеология, чиято привлекателност, най-вече в неолибералния й вариант, устойчиво намалява ръста на национализмите и популизма, както и в триумфа на новите медии. Интернет и социалните мрежи правят достъпа и разпространението на информация, но и на дезинформация по-лесен от всякога. Всички тези явления се проявяват в една или друга степен в бившите комунистически страни от Източна Европа и са особено актуални в България - най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС. Българското общество се люшка между идеализирането на „традиционните ценности“, които по правило са консервативни и патриархални, и необходимостта от политическа коректност, която понякога добива изкривени форми, пречещи да се назовават и решават реални проблеми.

Разгледани в тези рамки, българските медии, които изживяват криза под напора на дигитализацията – от една страна, и на променящите се икономически модели – от друга, функционират все по-несигурно в едно невротизирано, объркано, и все по-често агресивно общество.
Изхождайки от тези обществено-политически реалности, извършихме мониторинг на водещи и популярни български медии. Изследователските усилия бяха фокусирани основно върху отношението, вкл. проявления на езика на омразата, към: роми, турци (без публикациите за партията Движение за права и свободи - ДПС), българи мюсюлмани (помаци), евреи, арменци, македонци (имат се предвид онези български граждани, завяващи при преброяванията на населението македонска иденитчност), ЛГБТИ общността, мигранти, както и мигранти от Украйна (украински бежанци). Допълнително беше формулирана и подкатегорията „Друго“ (расизъм като цяло, не насочен конкретно към някоя група).

Настоящият доклад е създаден въз основа на мониторинг на съдържанието на тринадесет български медии за периода януари – февруари 2023 г. с цел изследване на образа на малцинствените и уязвимите групи и възможна употреба на език на омразата спрямо тях в медиите в рамките на проект „Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци“ (EQUAL TOGETHER). Проектът е съфинансиран от програмата на Европейския съюз „Граждани, равенство, права и ценности“ (2021 – 2027) и се изпълнява от консорциум, координиран от Български хелзинкски комитет в партньорство със сдружение „Организация Дром“, сдружение “Ромска академия за култура и образование“, сдружение „Асоциация ИНТЕГРО“, Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение, и Младежка ЛГБТ организация Действие. Отговорността за съдържанието е изцяло на авторът и по никакъв начин не може да се смята, че отразява позицията на Европейския съюз или на Европейската комисия. Европейският съюз или Европейската комисия не носят отговорност за тях.