Женевските конвенции на 60 години: борба за признание

В сряда, 12 август, се навършват шестдесет години от подписването на действащите Женевски конвенции. Но отбелязването на юбилея става на фона на голяма загриженост за това, че изложените в тях правила за водене на военни действия повсеместно се нарушават.

Трите приети преди това Женевски конвенции, отнасящи се до защитата на медицинския персонал на бойното поле и до статуса на военнопленниците, през 1949 г. бяха коренно преразгледани.

Освен това добавена бе четвърта конвенция - за това, че воюващите страни са задължени да защитават и осигуряват правата на гражданското население по време на война.

Приемането на четвъртата конвенция стана възможно като последица от ужасите, преживени от мирното население по време на Втората световна война: не само масовото унищожение на хора в концентрационните лагери, но и преднамерената гладна блокада на Ленинград, както и безпощадните бомбардировки на английския град Ковънтри и на немския град Дрезден.

Веднага след приемането им Женевските конвенции получиха широка поддръжка и сега всичките 194 страни, членки на ООН, са ги ратифицирали.

За съжаление, наличието на подписи на хартия под документ не е гаранция за това, че държавите ще уважават положенията на конвенциите. Изследвания, направени от Международния комитет на Червения кръст показват, че в хода на съвременните въоръжени конфликти най-много страда гражданското население.

Постановките на конвенциите не се спазват

През първата световна война отношението между загинали войници и убити мирни жители бе 10:1.

Във Втората световна война броят на убитите войници бе равен на броя на загиналите мирни жители.

Днес на всеки убит войник се падат десет загинали мирни граждани.

Войната между Грузия и Русия през август миналата година е пример за тази нова действителност.

Само за няколко дни, според оценките на независими наблюдатели, бяха убити няколкостотин мирни жители, а десетки хиляди бяха принудени да напуснат домовете си.

От двете страни на затворената „административна разграничителна линия" между Грузия и самопровъзгласилата се република Южна Осетия има десетки села, от които жителите са избягали, а къщите там са взривени или изгорени.

Мария Гелашвили, възрастна жителка на селището Церениси, е загубила не само дома си, който е разрушен, но и всичките си средства за съществуване.

Нивите й се намират на самата граница и тя няма достъп до тях.

„Никой нямаше право да унищожава дома ми", казва тя.

Съгласно международното право тя е съвършено права: то забранява да се нанасят безразборни щети на гражданското население.

„На тези хора Женевските конвенции не оказаха голяма помощ", признава Флоранс Жилет, ръководителка на представителството на международния комитет на Червения кръст (МКЧК) в грузинския град Гори.

„В Конвенциите е казано, че е необходимо да се предприемат всички възможни предпазни мерки за да бъдат запазени живота и собствеността на мирните граждани, и не само животът и собствеността, но и цялата инфраструктура, необходима за оцеляване на хората", казва тя.

„Това влиза в четвъртата Женевска конвенция, която и руснаците, и грузинците, отдавна са подписали и ратифицирали", подчертава Флоранс Жилет.

Неформални конфликти

Един от проблемите, с които се сблъсква МКЧК в опитите си да обезпечи изпълнението на Женевските конвенции се състои в това, че съвременните конфликти често възникват не между официалните армии на воюващи държави, а между най-различни въоръжени формирования и групировки, които понякога включват разни самозвани милиции и даже престъпни групи.

Миналогодишната война между Русия и Грузия бе класифицирана от МКЧК като международен въоръжен конфликт.

Въпреки това в бойните действия взимаха участие местни опълчения и те са отговорни най-малко за щетите, нанесени върху собствеността на мирното население.

„Някои ключови концепции в съвременните въоръжени конфликти се нуждаят от изясняване", казва президентът на МКЧК Якоб Келенбергер.

„Наложително е да се развият някои положения на международното хуманитарно право и преди всичко тези, които са свързани с въоръжените конфликти, които се водят не между държави, а между различни неофициални въоръжени групировки и държави или между самите тези групировки", добавя той.

Червеният кръст набляга върху това, че проблемът с Женевските конвенции не е в това, че те изостават от действителността на съвременните въоръжени конфликти, а в това, че тези документи не се уважават достатъчно.

„За всички нас това е главният въпрос", казва Филип Спери, ръководител на отдела по международно право на МКЧК. „Ние сме длъжни да намерим начини, които да осигурят, че тези правила ще се спазват", добавя той.

Но и въпроса за осигуряването на това, че международните правила за водене на война ще се спазват, е твърде сложен. Като страж за спазването на Конвенциите и най-голяма хуманитарна организация в света, Международният червен кръст няма пълномощия да обезпечава тяхното спазване и никак не иска да получи такива.

„В тази ситуация ние сме длъжни да се обръщаме към такива органи като Международният наказателен съд", казва Филип Спери. „Или може ООН е да вземе върху себе ролята на гарант за спазването на Конвенциите. Но там, както се вижда, не винаги имат готовност да се заемат с това", добавя той.

Ангажиментът на Обама

В същото време МКЧК отхвърля твърденията, изказани от администрацията на Джордж Буш в САЩ, че по същество сега Женевските конвенции не са адекватни на реалностите на „Войната срещу терора".

„Много е важно, че новата администрация на президента Обама потвърди привързаността на САЩ към Женевските конвенции", казва Якоб Келенбергер. „Ние приветстваме това", добавя той.

Но Международния комитет на Червения кръст и червения полумесец си дава сметка за необходимостта да се активизират усилията за осигуряване на това воюващите страни да спазват изискванията на Конвенциите и особено тези, които се отнасят до защитата на правата на мирното население. Щабквартирата на МКЧК непрекъснато работи в това направление.

В същото време на сътрудници на Червения кръст като например Джойс Худ, която работи като медицинска сестра в Южна Осетия, им се налага къс по къс да сглобяват разрушения от конфликта живот на мирните граждани.

Почти цялото време на Джойс Худ отива в грижи за петима възрастни хора, които са единствените жители на разрушеното село Сацхенти.

„Почти винаги в такава ситуация най-много страдат престарелите, децата и другите незащитени хора", казва тя.

„На такива хора, макар те може и да нямат рани от куршуми или от парчета от снаряди, им е много трудно. На тях рядко им се удава да върнат живота си в нормалното русло", подчертава тя.

„В света има толкова много конфликти, най-вече вътрешни, не такова големи войни както през миналия век. На останалия свят те изглеждат като дребни стълкновения, но за ези хора те са огромни и разрушителни. За тях целия живот се обръща с главата надолу", казва Джойс Худ.

* Imogen Foulkes е кореспондентка на Би Би Си в Швейцария. Текстът е публикуван на сайта на Радио Би Би Си на 12 август.