Защитава ли бюджет 2010 интересите на децата в България?

На 11 декември 2009 г. правителството, заедно с 23 неправителствени организации, работещи в сферата за закрила на децата, е провело среща с цел изработване на „визия за деинституционализацията на децата в България”. Въз основа на „визията” е трябвало да се разработи план за конкретни стъпки по отношение на реалното извеждане на деца от институциите, като се започне от домовете за деца с увреждания и домовете за деца от 0 до 3-годишна възраст, тъй като те са най-уязвими и са жертва на социална изолация. Визията и планът все още се дискутират, но всичко това щеше да звучи оптимистично, ако не разглеждаме финансовите параметри на вероятната реформа. Оставяме настрана посочените от самата „визия” източници на финансиране по оперативни програми и фондове на Европейския съюз. Искаше ми се да видя дали част от възгледите, излагани от новите управляващи, са намерили своето отражение в изготвените от тях бюджети и стандарти.

Бегъл и груб поглед на нефинансист върху бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2010 г. показва, че по преките плащания по програми, засягащи децата в България, финансирането е намалено с общо около 54 400 000 лв. в сравнение с 2009 г.

От бюджета на Министерството на социалната политика по Програма 6 „Закрила на децата чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда” под формата на помощи и обезщетения по Закона за закрила на детето за 2009 г. са били отпуснати 6 000 000 лв., а за 2010 те са 7 400 000 лв. По Програма 9 „Подпомагане на семейства с деца” общата сума за месечни помощи на дете до завършване на средно образование, по Закона за семейните добавки за деца, за 2009 г. е била 411 461 600 лв., а за 2010 тя ще бъде 282 254 567 лв. – около 130 000 000 лв. по-малко. Месечните помощи за дете до навършване на едногодишна възраст за 2009 г. са възлизали на обща стойност 32 884 000 лв., а за 2010 ще бъдат общо 20 385 000 лв. – около 13 000 000 лв. по-малко. По Програма 10 „Интеграция на хората с увреждания” месечните добавки за деца по Закона за интеграция на хората с увреждания през 2009 г. са били на обща стойност 40 320 000 лв., а за 2010 г. ще бъдат 27 397 440 лв. – около 13 000 000 лв. по-малко. Най-сериозен ми се струва фактът, че с по около една трета са намалени последните две програми. Сериозен е, защото децата до навършване на една година са в най-уязвима възраст, а те и техните семейства се нуждаят от най-силна подкрепа точно в тази година, както и че децата с увреждания, от които голям процент са социално, образователно и граждански изключени, ще бъдат допълнително ощетени и от рестрикциите на бюджет 2010 г. До тук все още говорим само за деца, които живеят с родителите и семействата си и няма да бъдат подпомагани от държавата в достатъчна степен занапред.

На фона на така поставената финансова рамка, обаче, в свое решение от 8 декември 2009 г. Министерският съвет е определил интересни и до голяма степен необосновани финансови стандарти за делегираните държавни дейности, които се финансират от общинските бюджети. Както е известно, стандартите се определят от 2003 г. с цел държавното финансиране да осигурява функционирането на някои социални услуги и образователни, здравни и културни институции чрез общинските бюджети. През 2008 и 2009 г. една част от стандартите за детски домове, специални училища и социални услуги за деца в общността получиха сериозно увеличение. Пример за това са училищата за деца с нарушено зрение, в които за един ученик годишно държавата плащаше 5 608 лв. през 2008 г., 7 242 лв. през 2009 г. и ще плаща 7 256 лв. през 2010 г. Или възпитателните училища-интернати за деца, извършили противообществени прояви или престъпления, в които за едно дете през 2008 г. държавата плащаше 6 998 лв., 8 837 лв. през 2009 г. и 9 220 лв. през 2010 г. Трябва да се отбележи, че последната цифра е най-високата сума, отпускана за какъвто и да било стандарт от въвеждането на стандартите до момента! За помощните училища-интернати, в които учат деца с умствени увреждания от 7 до 18 г. стандартът за 2008 г. бе 4 137 лв., за 2009 г. – 5 353 лв., а за 2010 е увеличен на 6 116 лв. на дете. Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, на възраст от 7 до 18 г., в които са живели и живеят най-много на брой деца, годишният стандарт за 2008 г. бе 3 947 лв., за 2009 г. – 6 710 лв. и за 2010 г. ще бъде 6 106 лв.

Първото нещо, което прави впечатление е, че във всички институции, които предлагат общежитие, финансовите стандарти са увеличени сериозно. Вероятно това се прави с цел поддържане на материалната база или пък възможност за по-достойно заплащане на персонала. Това, както стана ясно от опита до момента, не променя качеството на грижа и отношение към децата. Именно затова се наложи трайно схващането за затваряне, макар и постепенно, на детските институции в страната и преориентиране на средствата към предоставяне на семейна, подобна на семейната или поне грижа и услуга в общността за такива деца. Очевидно, въпреки диалога между новото правителство и неправителствените организации и постигнатото съгласие, че институционалната грижа оставя само негативни последствия, отново сме свидетели на финансово поощряване именно на институционалния модел.

Второто впечатление е, че онези институции (интернати за деца с асоциално поведение или училища за деца със сетивни нарушения), в които по принцип има по-малко деца, се ползват от най-драстично увеличен финансов стандарт. Силно се надявам, че това е така, защото се прави опит за деинституционализиране на децата и интегрирането им в общообразователна среда. Това би обяснило повишените нужди от средства за повече специалисти, индивидуален подход, намиране на решение за всяко дете, като се съобразява висшия му интерес.До момента, обаче, не са оповестени официалните политики, на които се основават така зададените финансови стандарти и няма гаранция, че завишаването е именно поради опита да се затворят тези институции. Тогава остава предположението, че вероятно определени институции имат по-силно лоби от други. И това на фона на общото говорене за политика, насочена към деинституционализация.

Последното, но най-важно впечатление е, че отново няма критерии, които да обосновават защо един ученик с нарушено зрение „струва” повече от ученик с умствено увреждане, защо дете, извършило престъпление, е „по-скъпо” от дете с увреждане, живеещо в социален дом, и т.н. Далеч съм от идеята, че въобще има място за съпоставка между деца с различни нужди и равни права относно отделяните за тях средства. Просто, както вероятно много други хора – родители, специалисти, администратори, се опитвам да разбера какви правила, каква логика и каква политика стоят зад така определено финансиране. Както и защо финансирането се определя най-напред, а след това се оповестяват политиките. Допускам, че първо е била зададена някаква политическа рамка, а след това средствата за нейното реализиране. Може и да не съм права. Въпреки въпросите ни, от 2003 г. насам нито едно правителство не успя да ни представи убедителни разчети, основаващи се на правата и възможностите на децата, както и усилията от страна на системата да ги зачита и развива. Видно бе, че всички тези стандарти се определиха произволно и непрофесионално още в началото и инерцията в това отношение набира скорост. Скорост на дискриминиране, социална изолация и нарочна инвалидизация.