Забъркаха шпионски скандал по изпитаната рецепта на КГБ

Людмила Алексеева е историк и е между първите, които заедно с Юрий Орлов създадоха през 1976 г. Московската хелзинкска група (МХГ). В нейната квартира се е съхранявал архивът на организацията. Още преди това е участвала активно в дисидентските протести и е първият разпространител на легендарния самиздатски бюлетин "Хроника на текущите събития" (1968-1972 г.). За правозащитната си дейност е била многократно преследвана от комунистическата власт и е принудена да емигрира в чужбина. След връщането си в Русия през 1996 г. оглавява МХГ, а от края на 1998 г. до края на 2004 г. беше президент на Международната хелзинкска федерация за правата на човека.

- Госпожо Алексеева, как ще коментирате така наречения "шпионски скандал"?
- Мисля, че цялата тази история е тясно свързана със закона за обществените (неправителствените - бел. ред.) организации, който в края на миналата година беше приет от Държавната дума и който президентът Путин през януари подписа. Този закон не бе посрещнат добре в чужбина, например от Съвета на Европа, не беше признат за справедлив и от много наши граждани, които знаят кои сме ние, с какво се занимаваме и са много недоволни от него. Законът поставя неправителствените организации под опеката на държавната бюрокрация. И понеже той няма обществена подкрепа, очевидно властите са решили, че трябва с нещо да докажат колко необходим е той и че НПО - или ако не всички, поне правозащитните - са вредни, следователно строгият контрол върху тях е оправдан.

Работата не беше свършена много прецизно и едва ли всички, които е трябвало да бъдат убедени в правилността на закона, са повярвали. Но тази акция вреди на нашите организации.

Потъналият в грижи обикновен човек, който не чете вестници и черпи мненията и представите си за окръжаващия свят единствено от черната кутия на телевизора, може и да се подлъже и да си каже: "Да, така трябва да се възприемат правозащитните организации!" Такива са голяма част от нашите съграждани и затова смятаме, че ни е нанесена голяма вреда.

- Значи това беше провокация в напълно съветски стил, така ли?
- Да, точно така. Операцията беше в образцов съветски стил по няколко причини. Цялата тази работа, това телевизионно предаване, беше подготвено от Федералната служба за сигурност (ФСБ), пряк наследник на КГБ. Там работят същите хора. Те нищо ново не научиха и нищо старо не забравиха. Всичко беше изпълнено по изпитаните съветски рецепти.

- Какво ще направите вие и вашата организация, за да противодействате на тези опити на руската управляваща върхушка да задуши правозащитното движение? Дали това не е част от план за ликвидиране на гражданското общество в Русия?
- Смятам, че те успяха да отслабят гражданското общество. То се роди неотдавна и още не е достатъчно укрепнало. А бюрокрацията има огромен опит и големи човешки и организационни ресурси. Но акосе замислим по-дълбоко, ще видим, че техният замисъл няма да успее, че на тях само им се струва, че са успели.

Те подчиниха политическите партии, съдебната власт, бизнеса, но виждате ли, някакви малки обществени организации им се опъват и както показва опитът, такива структури е най-трудно да се овладеят. Защото, за разлика от всички изброени дотук, ние не се стремим към власт, длъжности и пари, не разчитаме на благоволението на държавата и действаме строго в рамките на нашите закони. Невъзможно им е да ни обвинят в корупция, в ограбване на хората, защото ние сме ентусиасти и работим за благото на обществото.

Правозащитното движение в нашата страна възникна още в съветско време, в средата на 60-те години на миналия век, и целият този могъщ, добре смазан потиснически апарат на авторитарния режим, идеологическият апарат, не успя да се справи с правозащитното движение. СССР рухна, а правозащитниците останаха. Как може да се мисли, че това, което не можа да бъде направено по съветско време, ще бъде направено сега?

Тези непрекъснати проверки, които ще се правят, ще отслабят ефективността на нашата работа и ще сме принудени да предоставяме много по-малко услуги на нашите съграждани, отколкото сега. Ще трябва да отделяме много сили за самоотбрана.

- Смятате ли, че властите имат за цел да ви накарат да млъкнете, като пресекат вашите финансови източници?
- Да, това е една от целите им. Но едва ли ще успеят да я постигнат напълно. Пак ще кажа: правозащитното движение, родило се преди 40 години, нямаше никакви финансови източници и въпреки това ние съществувахме и действахме. Московската хелзинкска група, която аз имам честта да представлявам, беше регистрирана през 1991 г., а първия грант получихме едва през 1994 г. Но ние създадохме МХГ още през 1976 г. и много години - почти 18 - съществувахме без каквито и да е договори за финансиране. Въпреки това станахме известни както в страната, така и в чужбина.

- Как приемате реакцията на останалия свят и западните демокрации на шпионския скандал и новия закон?
- За т.нар. "шпионски скандал" не успях да проследя отзвуците вън от Русия и не знам какъв е резонансът на Запад. Но бях приятно учудена от откритата реакция в чужбина против закона. И Съветът на Европа, и американският Конгрес реагираха остро, както и много видни обществени дейци и политици, например германският канцлер Ангела Меркел. Когато дойде на посещение в страната ни, тя покани правозащитници на официалния прием, разговаря с нас и ни окуражаваше.

Съвсем скоро, преди седмица, законът и положението на руските правозащитни организации бяха обсъждани на специални изслушвания в Американската хелзинкска комисия (това е официална държавна междуведомствена структура, натоварена да наблюдава изпълнението на Хелзинкските споразумения от 1975 г. - бел. авт.). След 11 септември 2001 г. почти не вярвах в поддръжката на Запада, защото Русия участва в общата антитерористична коалиция и поради това на нас всичко ни прощаваха. Но ми се струва, че законът предизвика твърде забележима отрицателна реакция на Запад.

- А според мен западната реакция не беше особено твърда. Не беше спряно приемането му.
- Не обвинявам Запада, че не успяха да го спрат, защото властите в такива случаи действат, ръководени от свои съображения. В момента у нас мислят преди всичко за наближаващите през 2008 г. парламентарни и президентски избори. Те искат дотогава да сломят гражданското общество, така че да няма никакви изненади. Това съображение за нашата политическа върхушка има много по-голямо значение, отколкото каквато и да е реакция от чужбина.

Ние сме благодарни за съчувствието, интереса и поддръжката, идващи отвън, но трябва да разчитаме най-вече на своите сили, за да се справим с нашите задачи. И колкото по-твърда е подкрепата, толкова по-голяма е нашата благодарност.

- Какво можем да направим ние, правозащитниците от чужбина, за да помогнем на МХГ и на руските ни съратници?
- Вие можете да просвещавате хората във вашите страни, както и политиците, че грижата за запазването на правата на човека и демокрацията в Русия, за противопоставянето на авторитаризма у нас е грижа не само за руското гражданско общество, но и за собствените им страни, защото ако такава голяма страна като Русия се върне към авторитаризма, това ще е сериозен проблем за всички европейски страни, даже за целия свят.

- Какви са най-близките перспективи пред руската демокрация?
- Най-близкото бъдеще ми изглежда доста мрачно, защото не мисля, че на изборите през 2008 г. у нас ще победят демократичните формации. Такова е съотношението на силите и властите полагат много усилия да не спечелят демократите. Най-доброто, на което може да се надяваме в най-близките една-две години, е положението да се закрепи такова, каквото е, да не се засилват авторитарните тенденции. Авторитарни, ксенофобски сили у нас има твърде много.

Ако говорим за по-далечно бъдеще - аз вярвам, че Русия ще се обърне към демокрацията. Ние сме християнска страна, с европейска култура, с високо образование, страна, която за тези 20 години, ако не вкуси от свободата и демокрацията в истинския им смисъл, поне преодоля този страшен всекидневен натиск, който съветската власт упражняваше над хората. След краха на СССР Русия прие демократична конституция и у нас възникна гражданско общество. Затова не вярвам, че завоят към авторитаризма ще е траен исторически. Но промяната няма да стане скоро, а през следващите десет години.