Заб­рад­ки­те - фа­на­ти­чен кап­риз или ре­ли­гиоз­но пра­во

Две мо­ми­че­та от смоля­нска­та про­фе­сио­нал­на гим­на­зия по ико­но­ми­ка из­пра­ви­ха еди­н сре­щу друг два ос­но­во­по­ла­га­щи прин­ци­па, приз­на­ти от дър­жа­ва­та - пра­во­то на ре­ли­гиоз­на иде­нтич­нос­т и свет­ския ха­рак­тер на об­ра­зо­ва­ние­то в Бъл­га­рия. За­се­га де­ба­тът за и про­тив заб­рад­ки­те се во­ди пре­дим­но меж­ду заин­те­ре­со­ва­ни­те ин­сти­ту­ции - об­ра­зо­ва­тел­но­то ми­нис­терс­тво, Ор­га­ни­за­ция­та за ис­лямско раз­ви­тие и кул­ту­ра, учи­ли­ще­то в Смолян, мес­тния ре­гио­на­лен ин­спек­то­рат. Де­бат, от кой­то об­щес­тво­то на то­зи ета­п стои на дис­тан­ция, но да­ва зна­ци, че те­ма­та е го­то­ва да го раз­де­ли на две.

Ре­ше­ние­то, кое­то пред­стои оба­че да взе­ме Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция, се­зи­ра­на по слу­чая, от­варя го­ле­мия въп­рос за съд­ба­та на по­доб­ни пре­це­ден­ти и за въз­мож­нос­тта и в Бъл­га­рия да се раз­па­ли вой­на на ре­ли­гиоз­ни­те сим­во­ли. Или по­не да пре­диз­ви­ка въл­на от про­тес­ти, как­ви­то про­во­ки­ра прие­тият през 2004 го­ди­на във Фран­ция за­кон за заб­ра­на на ре­ли­гиоз­ни­те сим­во­ли в дър­жав­ни­те учи­ли­ща.

ИС­ТО­РИЯ­ТА

Про­фе­сио­нал­на­та гим­на­зия по ико­но­ми­ка в Смолян се ока­за място­то, кое­то пос­та­ви се­риоз­ния въп­рос за то­ва до­къ­де се прос­ти­ра ре­ли­гиоз­на­та сво­бо­да и за то­ва ре­ли­гио­зен сим­вол ли е заб­рад­ка­та.17-го­диш­на­та Ми­хае­ла Ва­си­ле­ва но­си мю­сюл­ман­ско об­лек­ло от 3 го­ди­ни. След пър­во­на­чал­на­та реак­ция от стра­на на учи­лищ­но­то ръ­ко­водс­тво мо­ми­че­то пи­ше пис­мо до об­ра­зо­ва­тел­но­то ми­нис­терс­тво, от­къ­де­то през 2003 го­ди­на й да­ват раз­ре­ше­ние да по­се­ща­ва ча­со­ве­те за-б­ра­де­на. Нас­ко­ро със заб­рад­ка в час вли­за и Фат­ме Ке­ха­йо­ва, кое­то ка­ра ди­рек­тор­ка­та Ма­рия То­мо­ва да пра­ти за­пит­ва­не в Ми­нис­терс­тво­то на об­ра­зо­ва­ние­то по слу­чая. Гим­на­зия­та има за­дъл­жи­тел­на уни­фор­ма, коя­то спо­ред за­щит­ни­ци­те на две­те мо­ми­че­та е въ­ве­де­на са­мо, за да се заб­ранят ша­мии­те на мо­ми­че­та­та. Ма­рия То­мо­ва оба­че из­тък­на, че уни­фор­ма­та е в си­ла по­ве­че от две го­ди­ни. Въп­ре­ки че дек­ла­ри­рат ува­же­ние към ре­ли­гиоз­на­та при­над­леж­ност на мо­ми­че­та­та, от гим­на­зия­та са ка­те­го­рич­ни, че дър­жат да се спаз­ва вът­реш­ния пра­вил­ник на учи­ли­ще­то, кой­то за­дъл­жа­ва всич­ки да носят уни­фор­ми. Въп­ро­сът е раз­глеж­дан не­вед­нъж от ръ­ко­водс­тво­то, но до мо­мен­та Ми­хае­ла и Фат­ме не са сан­кцио­ни­ра­ни за на­ру­ше­ние на пра­ви­ла­та. Во­де­ни са са­мо раз­го­во­ри с мо­ми­че­та­та, кои­то про­дъл­жа­ват да ходят с тра­ди­цион­но об­лек­ло.

Слу­чаят при­до­би по-гол­яма пуб­лич­ност след ка­то мес­тна­та неп­ра­ви­телс­тве­на ор­га­ни­за­ция “О­бе­ди­не­ние за ис­лямско раз­ви­тие и кул­ту­ра” вне­се жал­ба в Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция. Жал­ба­та е сре­щу учи­ли­ще­то, кое­то се опи­тва­ло да заб­ра­ни на уче­нич­ки­те от мю­сюл­ман­ско­то ве­роиз­по­ве­да­ние да носят за­дъл­жи­тел­но­то об­лек­ло, ус­та­но­ве­но от Ко­ра­на. По­зо­ва­вай­ки се на свет­ския ха­рак­тер на бъл­гар­ско­то учи­ли­ще, ми­нис­тъ­рът на об­ра­зо­ва­ние­то Да­ниел Въл­чев пуб­лич­но се об­яви сре­щу то­ва уче­ни­ци да носят в клас фе­ре­дже­та и дру­ги ре­ли­гиоз­ни ат­ри­бу­ти. Вид­но е, че се­га всич­ки ча­кат ста­но­ви­ще­то на ан­ти­дис­кри­ми­на­цион­на­та ко­ми­сия.

ЗАБ­РАД­КИ­ТЕ СРЕ­ЩУ КРЪС­ТЧЕ­ТА­ТА

В род­но­то за­ко­но­да­телс­тво няма ни­то ред, кой­то да заб­ран­ява или раз­ре­ша­ва из­рич­но заб­рад­ка­та или ка­къв­то и да е друг ре­ли­гио­зен сим­вол в бъл­гар­ски­те учи­ли­ща. От ед­на­та стра­на на спо­ра стои Кон­сти­ту­ция­та и тек­сто­ве­те в За­ко­на за на­род­на­та прос­ве­та, кои­то ка­те­го­рич­но ука­зва­т, че об­ра­зо­ва­ние­то в Бъл­га­рия е свет­ско и не се до­пус­кат ни­как­ви ог­ра­ни­че­ния или при­ви­ле­гии на ет­ни­чес­ки произ­ход или ве­роиз­по­ве­да­ние. От дру­га­та стра­на оба­че е ан­ти­дис­кри­ми­на­цион­но­то за­ко­но­да­телс­тво, кое­то заб­ран­ява всяка пряка или непр­яка дис­кри­ми­на­ция по съ­щи­те приз­на­ци. Тре­та­та стра­на в то­зи слу­чай е вът­реш­ният пра­вил­ник на смоля­нска­та гим­на­зия, кой­то за­дъл­жа­ва все­ки да вли­за в час с уни­фор­ма.

Фор­мал­но пог­лед­на­то, ко­га­то има за­дъл­жи­тел­на уни­фор­ма, е поч­ти ед­но и съ­що да­ли ще я на­ру­шиш, хо­дей­ки със заб­рад­ка и ша­мия или с шап­ка в стил Ха­ри По­тър и свръх­къс ми­ни­жуп. Друг е въп­ро­сът, че е дос­та по-раз­лич­но да на­ка­раш ед­на уче­нич­ка да сва­ли ре­ли­гиоз­на­та заб­рад­ка, от­кол­ко­то обе­ци­те на но­са и веж­да­та си.

Свет­ският ха­рак­тер на об­ра­зо­ва­ние­то у нас да­ва ос­но­ва­ние на мно­зи­на да поис­кат точ­но се­га ясно рег­ла­мен­ти­ра­не на въп­ро­са за ре­ли­гиоз­ни­те сим­во­ли в бъл­гар­ско­то учи­ли­ще. То­ва би оз­на­ча­ва­ло, пок­рай ре­ша­ва­не­то на кон­крет­ния ка­зус, да се пре­по­ръ­ча на МОН прин­цип­но­то уре­жда­не на проб­ле­ма. Ина­че ка­за­но, ре­ше­ние по френ­ски мо­дел - заб­ра­на на заб­рад­ки­те в час, заед­но със заб­ра­на­та на кръс­тче­та­та, ев­рей­ски­те шап­чи­ци и дру­ги ре­ли­гиоз­ни ат­ри­бу­ти. Кое­то с гол­яма ве­роя­тност би повл­якло след се­бе си реак­ция сред мю­сюл­ман­ско­то на­се­ле­ние и ди­рек­тни об­ви­не­ния към дър­жа­ва­та за на­ру­ша­ва­не на ре­ли­гиоз­ни пра­ва. По­доб­на нор­ма­тив­на раз­по­ред­ба оба­че би об­лек­чи­ла зна­чи­тел­но всяко учи­лищ­но ръ­ко­водс­тво при ре­ша­ва­не­то на по­до­бен ка­зус. За­що­то не е тай­на, че в куп ро­доп­ски шко­ла заб­рад­ки­те са чес­то сре­ща­ни в час и навс­якъ­де въп­ро­сът се ре­ша­ва оче­вид­но спо­ред слу­чая. Ос­но­вен въп­рос е и да­ли заб­рад­ки­те ще бъ­дат приз­на­ти у нас за ре­ли­гио­зен сим­вол. За­що­то до­ри и от Ор­га­ни­за­ция­та за ис­лямско раз­ви­тие и кул­ту­ра не об­яви­ха за не­вер­ни­ци прия­тел­ки­те на Ми­хае­ла и Фат­ме, кои­то ма­кар и мю­сюл­ман­ки, не ис­кат да ходят заб­ра­де­ни.

МЕЖ­ДУ ПРЕД­РАЗ­СЪ­ДЪ­КА И ТО­ЛЕ­РАН­ТНОС­ТТА

Ми­хае­ла и Фат­ме от­каз­ват да из­би­рат меж­ду свет­ско­то и ре­ли­гиоз­но­то об­ра­зо­ва­ние. Твърдят, че дър­жат и на две­те. Въп­ре­ки че спо­ред ярос­тни­те опо­нен­ти на заб­рад­ки­те място­то на мо­ми­че­та­та е в ду­хов­но учи­ли­ще, къ­де­то спо­кой­но и съ­вес­тно да из­пълн­яват всич­ки от­ре­де­ни им от Ко­ра­на ре­ли­гиоз­ни за­дъл­же­ния. За те­зи хо­ра Ми­хае­ла и Фат­ме са мла­ди ре­ли­гиоз­ни же­ни, кои­то прояв­яват прос­то кап­риз или са “про­вод­ни­ци” на не­чии чуж­ди, оп­ре­де­ле­но не­бъл­гар­ски, ин­те­ре­си. Проб­ле­мът е, че 16 де­мок­ра­тич­ни го­ди­ни в Бъл­га­рия об­ръ­ща­ха в по­ли­ти­чес­ки все­ки въп­рос, свър­зан с ет­ни­чес­ки или ре­ли­гиоз­ни пра­ва. За те­зи пра­ва бъл­га­ри­нът го­во­ри или ти­хо или ни­що. Кое­то во­ди по-ско­ро до зле раз­бра­на то­ле­ран­тност, от­кол­ко­то до трез­ва пре­цен­ка за реал­на­та си­туа­ция. От го­ди­ни у нас се да­ва при­мер за мир­но­то съ­жи­телс­тва­не меж­ду ет­но­си­те, меж­ду цър­ква­та и джа­мия­та. Ра­бо­та на дър­жа­ва­та е да па­зи на­цио­нал­на­та си­гур­ност с всич­ки въз­мож­ни средс­тва, но слу­чаят в смоля­нска­та ико­но­ми­чес­ка гим­на­зия мо­же би да­ва знак, че по­ли­ти­ка­та трябва да бъ­де из­ва­де­на от ре­ли­гиоз­ни­те от­но­ше­ния. А ин­сти­ту­ции­те да зае­мат прин­цип­на по­зи­ция, та­ка че две заб­рад­ки да не са при­чи­на за па­ра­ноя в об­щес­тво­то. За­що­то за Ми­хае­ла и Фат­ме но­се­не­то на заб­рад­ки мо­же да е са­мо ти­ней­джър­ска прищя­вка, опи­т за тър­се­не на иде­нтич­нос­т, ка­то то­зи с та­туи­ров­ки­те на връс­тни­ци­те им в някоя сто­лич­на гим­на­зия. Всяка ка­те­го­рич­на нор­ма и ней­но­то стрик­тно при­ла­га­не оба­че би съз­да­ла кон­фликт.

Ми­хае­ла: Ще се боря за пра­ва­та си

- От­ко­га но­сиш заб­рад­ка?
- Се­га съм на 17 го­ди­ни и от­пре­ди три го­ди­ни нося кър­па. Ре­ше­ние­то си е лич­но мое. То­ва се пра­ви от вол­ята на са­мия чо­век и от ис­кре­нос­тта на сър­це­то му.
- Не се ли при­тесн­яваш от то­ва, че си раз­лич­на в учи­ли­ще?
- Не. В край­на смет­ка све­тът е цве­тен и няма ни­що ло­шо в то­ва да си раз­ли­чен - не тол­ко­ва раз­ли­чие­то, кол­ко­то моя­та воля и то­ва, кое­то чувс­твам аз.
- Под­крепя ли те се­мей­ство­то в ре­ше­ние­то ти и как прие­маш проб­ле­ма, кой­то е свър­зан с пра­вил­ни­ка в учи­ли­ще и но­се­не­то на уни­фор­ми? Би ли сва­ли­ла та­зи заб­рад­ка, ако се на­ло­жи, за да про­дъл­жиш об­ра­зо­ва­ние­то си заед­но със свои­те съу­че­ни­ци?
- Има­м пъл­на­та под­кре­па на мои­те ро­ди­те­ли. Кър­па­та не ми пре­чи на уни­фор­ма­та и ни­то еди­н път не съм хо­ди­ла на учи­ли­ще без уни­фор­ма. И не мисля, че трябва да се сти­га до та­ка­ва край­ност да ни заб­ранят да но­сим кър­пи в учи­ли­ще. За­що­то то­ва е еди­н вид дис­кри­ми­на­ция. Та­ка се на­ру­ша­ват и на­ши­те пра­ва, и Кон­сти­ту­ция­та. За­що­то в Кон­сти­ту­ция­та има член и али­не­я, в кои­то се каз­ва, че чо­век из­би­ра ре­ли­гия­та си и има пра­во да из­повя­два ре­ли­гия­та, коя­то на не­го му ха­рес­ва. Аз има­м раз­ре­ше­ние­то от бив­ше­то пра­ви­телс­тво, от ми­нис­тъ­ра на об­ра­зо­ва­ние­то, да нося заб­рад­ка и не мисля, че трябва се­га да ми се заб­ран­ява то­ва мое пра­во. 2003 го­ди­на аз по­лу­чих до­ку­мен­та, спо­ред кой­то мо­га да ходя със заб­рад­ка на учи­ли­ще без ни­как­ви проб­ле­ми.
- Ти си пи­са­ла спе­циал­но пис­мо до ми­нис­тъ­ра за то­ва твое же­ла­ние?
- Да, за да се до­пи­там до не­го. И от­там по­лу­чих от­го­вор, че няма ни­как­ви проб­ле­ми.
- Не мис­лиш ли, че ако ста­ва въп­рос за ре­ли­гиоз­но учи­ли­ще, то­ва е нор­мал­но, но в свет­ско учи­ли­ще, как­ва­то е гим­на­зия­та, то­ва по-ско­ро те от­деля от ос­та­на­ли­те?
- Не, аз нямам ни­как­ви проб­ле­ми в кла­са и то­ва, че съм със заб­рад­ка не пре­чи на мои­те съу­че­ни­ци да ме въз­прие­мат ка­то тях. Моя­та раз­ли­ка е еди­нстве­но във вън­шния вид - ина­че в ни­що дру­го не сме раз­лич­ни. Най-важ­но­то е, че аз ис­кам свет­ско об­ра­зо­ва­ние и за­то­ва съм в та­ко­ва учи­ли­ще. На пос­лед­на­та стра­ни­ца на бе­леж­ни­ка пи­ше, че уче­ни­къ­т има пра­во сам да из­би­ра учи­ли­ще­то, в кое­то ис­ка да учи. Аз съм из­бра­ла да уча в свет­ско учи­ли­ще и не мисля, че трябва да ми се заб­ран­ява то­ва мое пра­во.
- Би ли нап­ра­ви­ла ком­про­мис да на­пус­неш учи­ли­ще­то, или док­рай ще тър­сиш пра­ва­та си вклю­чи­тел­но и с де­ло сре­щу дър­жа­ва­та, как­ви­то въз­мож­нос­ти има?
- Да­но да не се на­ла­га, но аз съм твър­до ре­ше­на да се боря за мои­те пра­ва. Как­то в мое­то учи­ли­ще има стая, в коя­то има 12 ико­ни и не се пра­ви ни­ка­къв проб­лем на учи­тел­я, кой­то ги е сло­жил, та­ка и аз да има­м съ­щи­те пра­ва - да нося заб­рад­ка в учи­ли­ще. Всич­ки уче­ни­ци, кои­то са хрис­тия­ни, носят кръс­тче­та и на тях не им се пра­ви проб­лем. То­ва е сим­вол на вяра­та, коя­то из­повя­дват, а кър­па­та е моят сим­вол. Ре­ли­гиоз­но­то об­ра­зо­ва­ние не е тол­ко­ва важ­но, кол­ко­то ду­шев­на­та воля. Има лек­ции, кои­то се водят и аз ги по­се­ща­вам, ко­га­то мо­га.
- Поя­ви се ин­фор­ма­ция, че ро­ди­те­ли­те - твои­те и на Фат­ме, по­лу­ча­ват па­ри за то­ва вие да но­си­те те­зи заб­рад­ки?
- Пър­во ни­как­ви па­ри не се по­лу­ча­ват. Мое­то се­мей­ство не е фи­нан­си­ра­но от ни­как­ви ор­га­ни­за­ции. Но­се­не­то на заб­рад­ка е мое лич­но мне­ние - то­ва чувс­твам в сър­це­то и то­ва по­каз­вам. Мисля, че чо­век трябва да е пад­нал твър­де нис­ко, за да пос­та­ви ма­те­риал­но­то над ду­хов­но­то.
- До­го­ди­на за­вър­шваш - как­ва ис­каш да ста­неш?
- Ис­кам да про­дъл­жа в сфе­ра­та на ико­но­ми­ка­та. Ко­ле­бая се меж­ду Вар­на и Со­фия, ще ви­дим, има вре­ме до­то­га­ва.

Красимир Кънев, председател на БХК: Де­ла­та сре­щу заб­рад­ки­те с раз­ли­чен из­ход

Заб­ра­на за но­се­не на заб­рад­ки, коя­то е на­ло­же­на в някол­ко дър­жа­ви, вклю­чи­тел­но и в Тур­ция, е ата­ку­ва­на не­вед­нъж пред меж­ду­на­род­ни­те пра­во­за­щит­ни ин­сти­ту­ции. Ми­на­ла­та го­ди­на Ев­ро­пей­ският съд по пра­ва­та на чо­ве­ка в Страс­бург пот­вър­жда­ва та­зи заб­ра­на за Тур­ция, ка­то се произ­нася сре­щу жал­ба­та на сту­ден­тка­та Лей­ла Са­хин. Съ­дът ре­ша­ва, че заб­ра­на­та Лей­ла да по­се­ща­ва уни­вер­си­те­та заб­ра­де­на, не на­ру­ша­ва пра­во­то й да из­повя­два ре­ли­гия. Ар­гу­мен­ти­те на то­ва ре­ше­ние бяха свър­за­ни със зап­ла­хи­те от ис­лямски фун­да­мен­та­ли­зъм в Тур­ция и опа­снос­ти­те, кои­то съз­да­ва но­се­не­то на заб­рад­ки там. То­ва ре­ше­ние на съ­да в Страс­бург не е спра­вед­ли­во. Има и дру­ги ре­ше­ния по ана­ло­гич­ни жал­би. През ноем­ври 2004 г. Ко­ми­те­тът по пра­ва­та на чо­ве­ка на ООН ре­ша­ва по­до­бен ка­зус по жал­ба на сту­ден­тка сре­щу Уз­бе­кис­тан. Де­ло­то Ху­дай­бер­га­но­ва от­но­во зас­яга пра­ва на сту­ден­тка в дър­жав­ния уни­вер­си­те­т в Таш­кент, коя­то не е до­пус­ка­на със заб­рад­ка в уче­бно­то за­ве­де­ние. Ко­ми­те­тът се произ­нася в пол­за на заб­рад­ки­те с ар­гу­мен­та, че заб­ра­на­та им на­ру­ша­ва пра­во­то на мо­ми­че­то да из­повя­два ре­ли­гия. На фо­на на прак­ти­чес­ки про­ти­во­по­лож­ни ре­ше­ния по то­зи ка­зус, Бъл­га­рия трябва са­ма да пре­це­ни как да се ре­гу­ли­ра то­зи въп­рос след раз­го­во­ри с пред­ста­ви­те­ли на мю­сюл­ман­ска­та об­щност. Трябва да се под­хо­ди праг­ма­тич­но към те­ма­та и да ви­дим пре­чат ли заб­рад­ки­те на няко­го в учи­ли­ще, за да не се съз­да­ват из­лиш­ни проб­ле­ми, как­ви­то заб­ра­на­та им би пре­диз­ви­ка­ла.