За еза­на, ксе­но­фо­бия­та и опо­ртю­низ­ма

Бъл­гар­ска­та ис­то­рия неед­нок­рат­но е зас­ви­де­телства­ла си­туа­ции, в кои­то за кра­тък пе­риод от вре­ме ед­на гру­па по­ли­ти­чес­ки ава­нтю­рис­ти, коя­то има няка­къв кон­трол над пуб­лич­на­та сфе­ра, мо­же да на­ка­ра голям брой хо­ра да повя­рват в аб­сур­дни ид­еи, до кои­то здра­вият и прос­ве­тен чо­веш­ки ра­зум ни­ко­га не би дос­тиг­нал сам. Та­ка­ва бе си­туа­ция­та пре­ди и по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на с прие­ма­не­то на ан­тиев­рей­ски­те за­ко­ни и про­во­ки­ра­не­то на ан­ти­се­ми­ти­зъм, при лип­са на реал­ни ико­но­ми­чес­ки и ид­ео­ло­ги­чес­ки пред­пос­тав­ки за то­ва в бъл­гар­ско­то об­щество. До гол­яма сте­пен по­доб­на бе и си­туа­ция­та с на­силс­тве­но­то преи­ме­ну­ва­не на бъл­гар­ски­те тур­ци по вре­ме на та­ка на­ре­че­ния “въ­зро­ди­те­ле­н про­цес”. То­га­ва на бъл­га­ри­те се вну­ша­ва­ше, че тур­ци­те са съ­що бъл­га­ри и че те са ре­ши­ли в те­че­ние на някол­ко ме­се­ца през зи­ма­та на 1984-85 г. да въз­вър­нат своя­та бъл­гар­ска иде­нтич­нос­т ка­то си сменят име­на­та. Проб­ле­мът не бе в то­ва, че се на­ме­ри­ха ид­ео­ло­ги­чес­ки ла­кеи, кои­то твърд­яха по­доб­ни аб­сур­ди, а в то­ва, че мно­го хо­ра им повя­рва­ха.

Раз­би­ра се, кон­тро­лът над пуб­лич­нос­тта в зат­во­ре­но­то то­та­ли­тар­но об­щес­тво съз­да­ва ед­на пред­раз­по­ла­га­ща сре­да за по­доб­ни кам­па­нии, кои­то, как­то ис­то­ри­чес­кият опи­т по­каз­ва, мо­гат да дос­тиг­нат до ис­тин­ски без­дни на де­ху­ма­ни­за­ция и по­тис­ни­чес­тво. За съ­жа­ле­ние оба­че бъл­гар­ско­то об­щес­тво не се ока­за иму­ни­зи­ра­но от по­доб­ни прак­ти­ки и в ус­ло­вия­та на де­мок­ра­ция. Сви­де­телс­тво за то­ва е кам­па­ния­та на някол­ко пра­ви­телс­тва сре­щу “сек­ти­те” от сре­да­та на 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век, ко­га­то за кра­тък пе­риод от вре­ме, чрез ком­би­ни­ра­ни­те уси­ли­я на дър­жав­ни служ­би и ме­дии, гол­яма част от бъл­га­ри­те бяха убе­де­ни, че всич­ки те са сре­ди­ща на са­моу­бий­ци, нар­ко­ма­ни и пе­ра­чи на мръс­ни па­ри.

На не­що по­доб­но сме на път да ста­нем сви­де­те­ли за по­ре­ден път и око­ло спо­ро­ве­те за ви­со­ко­го­во­ри­те­ли­те на со­фий­ска­та джа­мия, как­то и на джа­мии­те в дру­ги­те на­се­ле­ни мес­та в Бъл­га­рия. Из­вед­нъж след дъл­го­го­диш­но­то им из­пол­зва­не някои хо­ра ре­ши­ха, че те пре­чат на граж­да­ни­те с шу­ма си, а мо­же би са и ге­не­ра­то­ри на ис­лямски фун­да­мен­та­ли­зъм и те­ро­ри­зъм. Про­во­ка­ция­та бе, раз­би­ра се, де­ло на “А­та­ка” и, как­то и дру­ги по­доб­ни ини­циа­ти­ви на та­зи ксе­но­фоб­ска гру­па, е във ви­со­ка сте­пен ли­ше­на от връз­ка с реал­нос­тта и със здра­вия сми­съл. Към нея вед­на­га се вклю­чи дру­га ксе­но­фоб­ска фор­ма­ция, ВМРО, след ка­то ли­де­рът й г-н Ка­ра­ка­ча­нов, кой­то от го­ди­ни оби­та­ва сгра­да в съ­седс­тво с джа­мия­та из­вед­нъж ре­ши, че зву­кът от еза­на му “драз­ни пат­рио­тич­но­то чувс­тво”.

За “А­та­ка” и ВМРО те­зи пос­ла­ния са, дон­якъ­де, ес­тес­тве­ни, тъй ка­то на­със­ква­не­то на ет­ни­чес­ка и ре­ли­гиоз­на не­то­ле­ран­тност е тяхна­та тра­ди­цион­на по­ли­ти­чес­ка дие­та. И ако пос­ла­ния­та се ог­ра­ни­чат до то­ва по­ли­ти­чес­ко ге­то, ка­то бъл­гар­ско об­щес­тво мо­жем да ги прег­лът­нем. В края на краи­ща­та, ни­кой не е зас­тра­хо­ван сре­щу лош вкус. Ко­га­то оба­че към та­зи ком­па­ния, ма­кар и пла­хо, се при­съе­динят и фи­гу­ри от та­ка на­ре­че­ния “по­ли­ти­чес­ки мей­нстрийм”, ло­шият вкус ста­ва об­що­бъл­гар­ски, а то­ва ни­как не е доб­ре. Де­пу­та­тът от ДСБ и член на пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия по пра­ва­та на чо­ве­ка и ве­роиз­по­ве­да­ния­та д-р Ни­ко­лай Ми­хай­лов из­вед­нъж от­кри, че око­ло со­фий­ска­та джа­мия “няма ком­пак­тно мю­сюл­ман­ско на­се­ле­ние” и за­то­ва мо­же би го­во­ри­те­ли­те не са необ­хо­ди­ми. Но тъй ка­то та­ко­ва на­се­ле­ние там лип­сва по­не от сто го­ди­ни, за от­кри­ва­не­то на та­зи лип­са от д-р Ми­хай­лов оче­вид­но са доп­ри­нес­ли ог­не­ни­те ан­ти-тур­ски и ан­ти-мю­сюл­ман­ски ти­ра­ди на Во­лен Си­де­ров. Де­пу­та­тът от ОДС и член на съ­ща­та пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия г-н Ива­н Со­ти­ров на свой ред зая­ви, че “трябва да бъ­дат от­че­те­ни мне­ния­та и на ед­на­та, и на дру­га­та стра­на”. Не ста­ва ясно оба­че коя е ед­на­та и коя - дру­га­та стра­на и, изо­бщо, как се от­чи­тат и две­те мне­ния, ко­га­то, как­то каз­ва Бер­толт Брехт, от ед­на­та стра­на е ов­ца­та, а от дру­га­та - въл­кът. На­цио­нал­ният ом­буд­сман г-н Ги­ньо Га­нев пък произ­ве­де ед­но со­ло­мо­нов­ско ста­но­ви­ще, че ви­со­ко­го­во­ри­те­ли­те трябва да се на­малят, а не да се пре­мах­ват, тъй ка­то ни­коя ре­ли­гия няма­ла пра­во “да из­вис­ява гла­са си по­ве­че, от­кол­ко­то нор­ми­те на ре­да поз­вол­яват”. За кои точ­но “нор­ми на ре­да” ста­ва ду­ма и с кол­ко точ­но ре­ли­гия­та ги е над­ви­ши­ла изо­бщо не ста­на ясно. Как­то и то­ва, как­во точ­но е на­ка­ра­ло три­ма­та гос­по­да да из­бе­рат чо­веш­ки­те пра­ва за свое поп­ри­ще.

Всич­ка­та та­зи сло­вес­на плява през пос­лед­ни­те дни и сед­ми­ци, бе произ­ве­де­на по­ра­ди “па­трио­тич­ни­” и най-ве­че опо­ртю­нис­тич­ни при­чи­ни, без ог­лед на как­ви­то и да би­ло прин­ци­пи и стан­дар­ти, как­то на­цио­нал­ни, та­ка и меж­ду­на­род­ни. И то­ва всъщ­ност е най-страш­но­то - ко­га­то еди­н по­де­ма някак­ва про­во­ка­ция, друг се про­ти­во­пос­тавя, а “мъ­дрият­” взе­ма някак­во со­ло­мо­нов­ско ре­ше­ние някъ­де по сре­да­та. След то­ва то­зи ци­къл се пов­таря и пот­рет­ва. Без прин­ци­пи, без стан­дар­ти. В края на краи­ща­та не­чия гла­ва би­ва от­ряза­на, са­мо че не на­вед­нъж, а на час­ти. То­ва е ти­пич­ният на­чин на въз­ник­ва­не на дик­та­ту­ра­та и по­тъп­ква­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва в съв­ре­мен­но­то ма­со­во об­щес­тво, при лип­са на де­мок­ра­тич­но граж­дан­ско об­щес­тво и со­циа­лен кон­трол вър­ху про­па­ган­да­та. Ко­му­низ­мът и на­циз­мът са в то­ва от­но­ше­ние уче­бни­кар­ски при­ме­ри.