Ярост, ненавист и презрение в интернет форума

Митингът на партията на Волен Сидеров на 3 март предизвика малко политическо земетресение. Водачът на “Атака”, ако не друго, направи преврат в политическия език. Възкръснаха забравените вече от доста години ярост, ненавист, омерзение и насъскване - все неща, които изглеждаха навеки изхвърлени от политическия “бон тон”. Вече е баналност да се казва, че традиционните политици се изплашиха - това се вижда с просто око. Но вместо да се тюхкат, те биха сторили полезно за себе си и за държавата дело, ако се вгледат в изблика на модерната електронна публичност, която третомартенското събитие провокира. Първото, което се набива на очи е, че сме свидетели на безпрецедентен

ВИХЪР НА МНЕНИЯТА

Митингът на “Атака” на националния празник, тази забравена през последните пет-шест години форма на гражданско участие, предизвика истинска вихрушка от обсъждания и отзвуци: десетки статии във вестниците, много часове изговорено време по радиа и телевизии и хиляди (!) мнения в електронните форуми. Тук се занимавам с най-яркия, но съвсем не самотен пример с обсъждането на остро критичната към “Атака” статия на Емил Спахийски “Защо искам да съм... като Левски!”. Поместена в празничния брой на вестник “Сега”, тя беше 6643 пъти прочетена и за 4 денонощия (редовните читатели знаят, че повечето от читателските коментари пресекват най-късно привечер в деня на публикацията) предизвика 1123 читателски отзива! Обсъждането й съвпадна със самия митинг, който две телевизии предаваха на живо, и така се превърна в яростен спор за събитието, посланието и смисъла му.

ЖИВАТА ПОЛЕМИКА РАЖДА ПОНЯКОГА МАЛКИ СТИЛИСТИЧНИ БИСЕРИ

Създадени в живата размяна на мнения. Както знаем, 1123 отзива не са равнозначни на 1123 читатели: най-страстните полемисти взимат многократно думата, така че броят на уникалните участници е три-четири пъти по-малък. Но те с пълно основание могат да бъдат наричани “лидери на мненията”, сиреч тези, които снабдяват със становища околните. Вярно е, че са анонимни, но затова пък спорят и трябва да изобретяват доводи за убеждаване на противници и привличане на приятели. Освен това, за разлика от приказките в кръчмата - тази класическа люпилня на публичността - изказванията им се фиксират и те знаят, че “работят за вечНостта”. Затова някои от текстовете са необикновено сугестивни: свободни от понякога лицемерната стилистика на публичното писане, те съчетават доводи и форма на изложение, която няма много шансове да се появи изпод перото на професионалните писачи.

Ето малък откъс от мнение на форумец, приел прякора Грациан: “Ако някой си мисли, че ей ги на - кандидат Левски the Second, ако се качи на престола и край (Чао мъко) - свършиха тегобите му, значи, ако ме питаш мен, много, ама изключително много се лъже. Максимум да намаже някое безплатно байряче от някой митинг, да получи възможност да срита някой мангал, заедно с “убавите копелета” от агитката, да се поналудува на някой площад, да поизтроши няколко улични лампи и да се кефи една-две седмици след “евентуалния триумф” на маса, отрупана с разни неща, тъй като - туй е то.”

Друга особеност на форумните дискусии около “Атака” е РЯЗКАТА ПОЛЯРИЗАЦИЯ

На съдържанието на изказаните мнения в този най-добре организиран и най-грамотен от всички български електронни дискусионни клубове. Те отчетливо се делят на две части: “атакисти” и “антиатакисти”. Първите са “за” “Атака”, “за” проектозакона за национализация и поради това - “против” “елита, политиците, партиите, турците, запада”. Вторите са дълбоко разтревожени от прииждащата националистическа вълна и се опитват да обяснят - както в цитираното по-горе мнение - колко опасни са илюзиите, които сее Сидеров и компанията му. Численото превъзходство е на страната на “атакистите”: репликите и мненията в подкрепа на тезите на митинга са поне 3 пъти повече от противните им.

По-нататъшното вглеждане във форумната словесност показва, че и двете страни са ДЪЛБОКО РАЗТРЕВОЖЕНИ

Макар и не от едни и същи неща. Ето какво пише форумец с прякор Zmeia: “Едно е истина. Множеството, което свали Жан Виденов от власт, беше много по-малко по брой (и по мотивация!) От това, което присъстваше на митинга на Атака. Ако и този митинг не е сигнал за управляващите, че не могат да я карат през просото както досега и да не се съобразяват с хората, заслужават да бъдат свалени от власт. Какво ще кажат в Европа и САЩ на повечето български люде вече хич не им пука.”

В същия дух се изказва и Doctora: “Те и ония в парламента и в Министерския съвет са омръзнали до смърт... Ама хората чакат май да дойде овчарчето със свирката, дето със свирня докарало плъховете да се издавят в морето... Щото с калкулатора АК-47 не трябвало...” И по-нататък добавя: “Не казвам, че това, което става на площада, е добро, но по-лошо е това, което става в парламента, президентството и правителството. Пак ще ни карат да избираме от две злини.” Други виждат основания за предложенията на “Атака” в най-разнородни проблеми, засилващи чувството за корупция без граници и беззаконие: “Какво като ни върнаха две индустриални предприятия, одържавени по закона за индустриалните предприятия, мините и какво още беше. В едното мутрите вече три години не ни пускат да припариме на разтояние по-малко от 10 м до портала, а има решение на върховния съд - петчленен състав. Другото беше унищожено напълно от самонастанили се десетина семейства цигани, които 5-6 години не можеме да изгониме.” (запазвам правописа на оригинала - б.а.)

Някои обаче се тревожат, защото ги е срам от вида на митингуващите и от това, което се чуваше на събранието: “Това, което видях с очите си и чух с ушите си, надмина и най-лошите ми очаквания. Предполагам най-яростните атакисти от форума са били на митинга и за това сега не смеят да споделят каквото и да било от срам.” (изказване на участник с ник Heat). Друг форумец с прякор Tim пише така: “Гледах митинга на “Атака” по телевизията”. Дълбоко под средното ниво. Не видях ни един малко от малко интелигентен оратор, включая и внука на Радой Ралин. Повечето бяха полукарикатурни копия в кожени якета на Волен Сидеров. Сидеров се тресеше по целия мозък от суета и властомания. ... Хората, безспорно измъчени от живота, бяха стимулирани да скандират по най-безмозъчен начин “Атака” до прегракване. Тъжна смесица между основателни критики и побъркани методи на действие.”

Горещ спор предизвика МОТИВАЦИЯТА НА ДЕЙСТВИЯТА И ПРИКАЗКИТЕ НА ВОДАЧА Сидеров. Ако едни виждат само безогледен стремеж към власт, а дори и действия, за които е редно да се приложи Наказателният кодекс, други са във възторг от началото на новото национално възраждане. Участник с прякор mikolin пише следното за движещите сили на Сидеровата ярост: “Абе хора, какво му чоплите на този щурчо идеите? Болшевишки били, националистически били, десни били вчера, а днес - крайно леви. Какви идеи, за Бога? Той просто иска власт, власт, власт - и да се къпе в “народната любов” на митинги. Нищо друго. Онзи ден се е чудил наверно какво бомбастично да измисли , та да шашне митинга. И понеже има усет за аудиторията си - ето ти и решение - национализация.” Но един от най-пламенните защитници на атакистките идеи, форумецът с ник Paragraph 39, намира тежки идеологически основания за правотата на тезите на водача: “ама колко пъти да обяснявам, че партия “Атака” не е идеологически обременена партия?! Патриотизмът не е идеология, а необходимо състояние на духа на гражданите на една държава! А комунистическият интернационализъм няма нищо общо с капиталистическия глобализъм!!!”

Не липсват и заяждания с идеологическия противник. Ето един от многото примери, взет от “творчеството” на участник с прякор Костадинка Иванова: “Слушкате и гледкате ли репортажа. Напълват ли ви се продажните душици, като слушате какво е из страната и как турчин беснее над бащино огнище? А, милите ми еничарчета?”

Електронните форуми, въпреки спора или може би точно поради него, не са академични турнири. Във форумния диспут - защото в него участва всеки, който пожелае и няма никакъв предварителен ценз - се срещат интелектът и глупостта, изтънчеността на школувания автор и несръчността на пълния аматьор. Нови аргументи се редуват с брадати баналности, разсъжденията делят място с лозунги.

Но дори беглият прочит на форумните дискусии навява тъжни заключения. Става дума за НЕНАПИСАНОТО ДОМАШНО

На българската политическа класа. Обилието от шовинистични аргументи, неспособността да се мисли за разрешаването на проблемите с демократични средства, неунищожимостта на мита за “добрия цар”, олицетворяващ се преди време в Жорж Ганчев, сетне в Симеон Втори, а напоследък във Волен Сидеров и Бойко Борисов, говорят за това, че т.нар. “преход” не изпълни една от най-важните си задачи: не положи здрави основи на нова менталност у масовия българин. Ще ми възразят с довода, че 16 години са малко, че още са живи милиони хора, буквално просмукани от авторитарни мисловни стереотипи. Те, така да се каже, не са виновни, че “такова беше времето”. Но и без много вглеждане се вижда, че с активното бездействие на политическата класа бяха постигнати няколко много съществени резултата: пълно обезценяване на политическото говорене до степен думата “политик” да е в очите на мнозина мръсна; ширещо се неумение да се прави връзка между цели и средства, т.е. дефицит на демократическа разсъдителност. Освен всичко друго, никой не се зае систематично да “лекува” заразените с шовинизъм в резултат на “възродителния процес” души на българите. Вместо да бъде изхвърлен като политическо средство, популизмът е неотменим атрибут от мисловния речник на българския политик. Този списък лесно може да бъде продължен, а форумното говорене е просто еманация на “неразградения” още начин на мислене.

Така че традиционните политици, като се оглеждат във форумите, следва да се сърдят само на себе си.vvv