Всяко навлизане по-дълбоко в архивите засилва атаките срещу нас

Евтим Костадинов:
Всяко навлизане по-дълбоко в архивите засилва атаките срещу нас

Притесни ли ви поредната атака срещу закона за досиетата от страна на представители на бившата Държавна сигурност пред омбудсмана? Как ще коментирате мотивите на тези хора?

Подобни атаки от бивши служители на ДС и в частност от асоциациите на контраразузнавачите и на разузнавачите съществуват още от влизането на закона за досиетата в сила. Техните интереси и намерения са насочени към промяна или отмяна на закона. По всякакъв повод те се опитват да намерят пролука в закона, за да сезират Конституционния съд. За мен беше учудващо това събиране при омбудсмана Гиньо Ганев и тяхното огромно желание да атакуват закона, без да посочат конкретни мотиви и текстове. Това пролича достатъчно ясно и в изказванията на представителите на консултативния съвет на Гиньо Ганев. Именити юристи като Неделчо Беронов и Александър Джеров заявиха ясно, че няма основание да се сезира КС, тъй като нито отделни текстове, нито законът като цяло нарушават права и свободи на гражданите или пък застрашават националната сигурност. По време на последното заседание, което стана известно в публичното пространство, беше направен опит да се търсят пропуски в прилагането на закона, което съм убеден, че не е свързано със загриженост за правата и свободите на гражданите или пък за националната сигурност, а с желание да се води политика за ограничаване на действието на закона.

Подобни опити са правени и преди, но на какво се дължи последната атака? Предстоящата проверка в МВР, ДАНС и Националната разузнавателна служба ли е големият препъникамък?

Вероятно. Много са мотивите и причините, които са подтиквали тези хора да атакуват закона, но към настоящия момент действително комисията навлиза в изпълнението на онези текстове от закона, които предвиждат проверка на МВР, на Министерството на отбраната, на ДАНС и НРС. Това са службите, които са имали много кадри, работили в бившите структури на ДС, и вероятно този факт е един от основните мотиви отново да бъде повдигнат въпросът едва ли не като крещящ проблем, а именно опазването на националната сигурност. Явно определен кръг хора от бившите служби на ДС търсят възможност как да използват информацията, с която са боравили в миналото, когато сметнат за необходимо.

С какво са свързани техните притеснения – с нежелание определени факти да излязат наяве или с опасения, че бизнесът с информация, който упражняват, може да бъде засегнат?

Аз подкрепям втората теза. Знаете, че този закон беше създаден с цел да се спре политическия рекет. Много се говореше, че когато се зададат избори веднага започва „замерянето” с компромати. Именно това целеше законът за досиетата – да бъде спрян политическия рекет с подобна информация. Тези, които по един или по друг начин са придобили архивни документи, в които се съдържа такава информация, имаха възможността и законът повеляваше в рамките на едномесечен срок от неговото влизане в сила, да ги предадат доброволно в комисията. След този срок вече никой няма право да ги оповестява в публичното пространство. Този, който го направи, носи наказателна отговорност, ако оповести подобна информация не по канален ред, тоест чрез комисията. Така че тази информация вече е капсулована за тях и те не могат да я използват, ограничено е тяхното действие.

Мислите ли, не съм чула някой да е наказан за подобна дейност?

Ние следим публичното пространство. Към настоящия момент подобна информация не е поднесена в публичното пространство и естествено няма и кой да бъде наказан.

Коментирайте поведението на омбудсмана Гиньо Ганев, който демонстрира малко лъкатушна и неясна позиция. Разграничи се от искането на представителите на бившата ДС да сезират КС, но същевременно ги посъветва да направят предложения за промяна на отделни текстове, които той би вкарал в Народното събрание.

Аз уважавам г-н Гиньо Ганев и си спомням неговата твърда позиция в подкрепа на закона за досиетата още когато започна инициативата за създаването на закон през лятото на 2006 г. До настоящия момент г-н Ганев никога не е подсказвал, че има притеснения по прилагането на закона. В крайна сметка по време на заключителното съвещание при него беше дадена насока да се търсят едва ли не вратички за промяна на отделни текстове или за ограничаване на действието на закона. Ако това стане, ще бъде ограничено и правото на хората да бъдат информирани. До настоящия момент комисията по досиетата се старае да навакса с ускорени темпове на работа пропуснатото през годините на прехода, за да може информацията за ДС да излезе в публичното пространство колкото се може по-бързо. Спомнете си, че през миналата година и премиерът сподели, че всичко трябва да излезе наяве.

Да спомням си, но обещанието му за премахване на всички ограничения при разсекретяване на архивите на ДС бързо беше забравено.

Не, това е технически въпрос. Имам предвид сайта.

Аз имам предвид призива на Борисов за пълно разсекретяване на всички досиета.

Всички досиета са отворени. Практически, за да бъдат улеснени хората и за да не се отделя време за предварителни заявки и за четене в комисията, правим всичко възможно да качим информацията на сайта, за да може да бъде достъпна и по електронен път. Проведена е обществената поръчка, сключен е договор и сме помолили фирмата да работи с ускорени темпове, за да може да стартира сайтът, колкото се може по-бързо. Трябва всичко да се сканира и да се обработи, за да бъде качено в електронен вид, а това изисква технологично време. Така решенията, които излизат, ще бъдат подкрепени със съответната документация. В деня на излизане на решението на комисията представителите на медиите и гражданите ще могат да прочетат документите направо от сайта.

Мнозина твърдят, че архивът на Шесто управление е почти изцяло унищожен. Това разбира се дискредитира възможността за пълноценен и обективен прочит на комунистическото минало. Как отговаряте на подобни опасения?

Факт е, че по времето на министър Семерджиев са унищожени много архивни единици. При приемането на закона за досиетата се целеше информацията да излезе наяве веднъж завинаги, независимо в колко оскъден или ограничен вид е. Законът, по който работи нашата комисия, ни принуждава да направим обявление за принадлежност към службите на ДС при регистрация в регистрационния дневник и при наличие на т.нар. картонче. В много от случаите съществува само тази регистрация или това картонче, но това също дава възможност да се прекрати т.нар. политически рекет и да се сложи край на множество спекулации. Но да се върнем към архива на бившето Шесто управление – първо, считам, че по един или друг начин, той е пренасочен към отделните приемници или към архива, или може би към другите служби, които останаха впоследствие. Вероятно има и част, която е унищожена със заповедта на министър Семерджиев, но аз пак повтарям, че този закон е работещ и дава възможност да излезе наяве поне останалата оскъдна информация, която те не са имали законовата възможност да унищожат.

Прави впечатление, че повечето хора, за които сте установили принадлежност към структурите на комунистическата ДС, заявяват, че не се срамуват от нищо и дори напротив, че се гордеят със своето минало. Как ще обясните тогава един от упреците на онези, които атакуват закона, че вие накърнявате доброто име и авторитета на хората?

Лично аз не мога да си го обясня по друг начин, освен с конкретни интереси в настоящата ситуация. Не виждам здрава позиция по тази тема, защото смяната на посоката или на мнението явно зависи от интересите на тези лица. Няма последователност. В крайна сметка това, което цели законът с отварянето на архивните единици, е всеки гражданин да може да направи собствена преценка, а не да се влияе от съответни мнения или от обработен материал.

Вие защитавате много този закон, но кои все пак са неговите слаби места? В началото на мандата на това Народно събрание предложихте поправки, свързани с възможността всички лица, занимаващи се с публична дейност, да бъдат проверявани за целия преход досега. Този разговор май замря.

Аз си спомням този разговор. По запитване от вътрешната комисия в парламента комисията по досиетата направи свои предложения. Ние споделихме, че не е пълна информацията за тези, които трябва да бъдат проверени по чл. 3, ал. 2. Това са тези, които извършват публични дейности. Когато оповестихме представителите на електронните медии и сега, когато сме в процес на оповестяване на печатните издания, нашата дейност и проверка е ограничена за периода от влизането на закона в сила, а не както е за останалите публични личности от 1989 г. насам. И тъй като законът влезе в сила през 2006 г., това означава, че за периода от 1989 г. до 2006 г. ние нямаме съответните правомощия да извършим проверка, тоест ограничаваме броя на лицата, които би трябвало да бъдат проверени. Също така законът защитава лицата, които са починали. Това е една ограничителна бариера. Ние спазваме категорично това изискване, но всъщност лишаваме обществото от необходимата информация за публичните лица.

Какво се случи с тези предложения? Парламентарната комисия работи ли изобщо по тях?

В разговор с председателя на вътрешната комисия в края на миналата година останах с убеждението, че е даден приоритет на други закони, които бяха на дневен ред. Аз разбирам необходимостта от това. Но считам, че и по този закон се работи. Може би през тази година ще се погледне и този закон.

Споменахте печатните медии, доколко пълна ще е картината там? Имате ли все още проблем със събирането на списъците с имената на подлежащите на проверка в тези медии?

Поради големия обществен интерес в края на миналата година ние решихме да откликнем и да направим всичко възможно, за да излезем с успоредна проверка за електронните и за печатните медии. Направихме частична проверка на печатните медии и сега се надявам в рамките на две седмици да излезем с допълнително решение за печатните издания. Направихме допълнителни срещи, изпратихме допълнителни писма до представители на съответните медии, които не бяха се отзовали коректно на писмата ни да предоставят съответните списъци и проверката продължава. Няма да отстъпим, докато не поднесем пълната информация на обществото. Ще изискваме тази информация с всички средства, които законът ни позволява, за да я получим.

Наскоро се вдигна доста шум около възможността за предварителна проверка на българския претендент за еврокомисар Кристалина Георгиева. Ако правителството не беше поискало тази проверка, нямаше как тя да бъде осъществена сега. Това не е ли още една пробойна в закона?

Има логика във вашия въпрос, защото ако комисията е преминала точката, в която е задължителната проверка, или не е достигнала тази точка по план, тя няма законовото право да направи съответната проверка. Смятам, че при значими публични длъжности, каквато е длъжността еврокомисар, може да се даде възможност за приоритетно сезиране на комисията от съответния орган или пък за задължителното й самосезиране. Това би дало много по-бърз вариант за проверка, за да се поднесе необходимата информация в публичното пространство.

Колко са заведените дела срещу ваши решения?

Над 40 са делата към настоящия момент. Спечелили сме над 20 дела на втора инстанция, което означава, че решението е окончателно. Искам да подчертая, че комисията се съобразява с документите, а не с устни доказателствени средства, което е в унисон със закона, по който работим. Писмените доказателствени средства са задължителни за работата на комисията, ние нямаме право да се сезираме с устни доказателствени средства. Мога да посоча две значими за нас дела. Например, делото с Людмил Стайков, което нашумя и което спечелихме на втора инстанция. Другото дело беше с един зам.-председател на административния съд във Варна, което също спечелихме на втора инстанция. Посочвам тези две дела като значими за нас, защото по тяхно настояване съдът допусна гласни доказателствени средства и независимо от това комисията успя да докаже по съответния законов път, че решението е обосновано и правилно и ние спечелихме делата.

Наскоро спечелихте на първа инстанция и едно дело по казус, който ви скара със СЕМ. Става дума за решението на комисията да обяви рекламния консултант Красимир Гергов като служител на бившата ДС. Изненадахте медийния регулатор с решението, че Гергов е собственик и на електронна медия, нещо което все още е недопустимо по закон [1].

Това е дело, което предизвика изключително вълнение и спор. В крайна сметка в жалбата на г-н Гергов нямаше жалба срещу решението на комисията, а срещу това, че сме го проверили като собственик на електронна медия. Той се опитваше да докаже, че тази медия не била електронна медия по смисъла на лицензирането й и т.н. В крайна сметка неговата принадлежност към бившите служби на ДС е доказана с необходимите документи. Разбрахме, че на 26 януари Красимир Гергов е подал жалба срещу решението на първа инстанция, така че ще се борим да докажем правилността на нашето решение.

Ако обаче решението на съда остане такова и на втора инстанция, това ще означава че г-н Гергов е нарушил Закона за радио и телевизия, а отговорност за това носи и СЕМ.

Ще се въздържа да коментирам този въпрос. Няма да е коректно от моя страна, защото в крайна сметка отговарям за работата на комисията по досиетата. Но аз отстоявам позицията на комисията, че той всъщност е собственик на електронна медия и ние сме го проверили в качеството му на такъв. Не знам дали в този случай прокуратурата или СЕМ трябва да се самосезира, но в крайна сметка по граждански път би трябвало някой де вземе отношение по този въпрос.

Скоро комисията ви ще навърши три години. Какъв обем от цялата работа свършихте и колко остава?

Комисията стартира с отрицателен кредит на доверие, с липса на материална база и липса на организация. Трябваше да се навакса времето и да се работи на високи обороти, за да бъде удовлетворено огромното желание на обществото да получи необходимата информация в качествен вид и по надлежния ред. В рамките на тези три години атаките спрямо закона не са спирали. За мен беше много важно, че успяхме да отворим обществената читалня. Към настоящия момент е готова една част от складовата база за приемане на архивните единици в град Банкя. При проведените съвместни разговори с МВР, ДАНС и НРС имам добрата надежда, че през настоящата 2010 г. ще успеем да приемем архивните документи и да ги подредим по надлежен ред в Банкя. И най важното е, че комисията работи със собствени проверки. Това го правим още от края на 2008 г., когато успяхме да приемем справочния картотечен фонд и регистрационните дневници от МВР. Спомнете си в самото начало в публичното пространство почиваше мнението, че комисията предоставя такава информация, каквато й предоставят службите. Затова направихме всичко възможно да приемем справочния фонд и регистрационните дневници, за да извършваме самостоятелно проверките и да не даваме предпоставки за недоверие, че едва ли не проверките са предварителни, предумишлени или ограничени. Искам да отбележа и международните прояви, в които участва нашата комисия. Независимо, че страната ни прие последна подобен закон, в крайна сметка успяхме да постигнем голямо обществено доверие. Поканата ни за участие в конференцията във Вашингтон наред с Германия, Полша и Чехия дава висока оценка за работата на комисията по прилагането на закона.

Наскоро имаше ден на отворените врати в бившата сграда на Щази. Медиите публикуваха информация за броя на агентите, на информаторите, както и на хората, които са поискали достъп до своите досиета. Сравнена с тези цифри как стои българската реалност?

Знаете, че тази комисия в Германия действа вече от почти 20 години. Считам, че 2010 г. ще бъде преломна за нашата комисия и ние ще успеем да реализираме поставените задачи с цел да приемем по-голямата част от архивните единици в складовата база и да напреднем със задължителните проверки на публичните личности. Респективно ще работим успоредно по проверките на печатните издания, на банковата сфера, кредитните милионери и т.н. Всяко навлизане по-дълбоко в тази материя и в тези информационни масиви прави противопоставянето срещу дейността на комисията много по-плътно и по-силно. Така или иначе ние ще наблегнем върху задължителните проверки на публичните личности, както е предвидено в закона. Считам , че в рамките на тази тригодишна дейност обществото получи немалко информация за дейността на бившите тайни служби на ДС.

[1] Бел.ред. На 28 януари с гласовете на ГЕРБ бе приета поправка в закона за радиото и телевизията, според която собствениците на рекламни агенции занапред ще могат да кандидатстват за телевизионни лицензи. Отпадна текстът, който не разрешаваше за радио и тв лицензи да кандидатстват юридически лица, в които има съдружници или акционери, занимаващи се с рекламна дейност, както и физически лица с такава дейност. Медиите нарекоха поправката "Гергов", тъй като директно засяга рекламния бос Красимир Гергов. Известно е, че рекламният бос горещо е лобирал за нея. Известно е също така, че заради досега действащата регулация Гергов формулираше участието си в медии като "консултантски услуги". обратно