Войната в Газа – една година по-късно

Д-р Мохд Абуаси е специалист по ислямски фундаментализъм, основател на Центъра за близкоизточни изследвания и издател на сп. „Изток-Запад”. През януари в София Центърът организира международен форум, посветен на бедственото положение в окупираната от Израел Ивица Газа. Специален гост на форума беше равин Давид Вайс, говорител на Нетурей карта, организацията на ортодоксалните евреи.

„Войната в Газа – една година по-късно. Хуманитарната катастрофа продължава” - конференцията е ново връщане към конфликта в Близкия изток, но този път с акцент върху последната година. Защо?

Не се концентрираме върху самата изминала година, а върху катастрофата в Ивицата Газа. Целта беше да напомним на хората, че бедствието там продължава. След ужасната война в Газа преди година – 1400 загинали, от които над 400 деца, разрушени училища, болници..., - когато това свърши, трябваше да има някаква подкрепа за хората там. А те продължават да живеят в пълна блокада. Няма елементарни условия, живее се в палатки, защото блокадата не позволява да се внесат строителни материали – цимент, арматурно желязо, такива неща. И на това бедствие не се отделя твърде много внимание в международната общност. А само пред 3 седмици 56 депутати от 13 европейски страни бяха там и предупредиха, че положението е катастрофално. Докога обикновените хора ще са жертва на политиката – това искахме да питаме. Ако това беше станало някъде другаде, вероятно щеше да има международен съд.

А защо в този случай няма?

Тази блокада се извършва от Израел от едната страна. От другата страна е Египет, който има договор с Израел да не отваря границата. Тоест, ако Израел има волята да премахне блокадата, това ще стане. Израел казва, че блокадата е, за да не се вкарват незаконно оръжия за Хамас. Но как ще влязат оръжия, след като стоката ще идва от Израел и под контрола на израелските митничари? Другото, което Израел казва е – ние искаме да притиснем Хамас. Но те не притискат Хамас, а милион и половина цивилни, които живеят в тази мизерия. Всички сме свикнали, че Израел може да прави каквото иска безнаказано. Затова трябва по-голям натиск, именно от човешка гледна точка. „За” или „против” палестинска държава – това е въпрос на преговори, на политика и т.н. Но в случая имаме цял народ, който живее катастрофално. Друг показателен момент - помним, че ООН назначи комисия, която да разследва войната в Газа. Начело на тази комисия беше съдия Голдстоун – съдията от ЮАР, който водеше разследването на войната в Босна. Той е евреин, дъщеря му е ционистка и живее в Израел – с други думи, никога не е имал антиеврейски настроения. А в доклада му Израел е обвинен във военни престъпления и нарушаване на човешките права. Този доклад беше разгледан в Съвета за човешките права в Швеция, който призова Израел да разследва и да накаже виновните. Нещата обаче спряха дотам. Никой нищо не направи. И не само това – блокадата продължава, а това е вид война. Действията може да се оправдават с наличието на Хамас, но това няма нищо общо с обикновените хора в Газа. Нека медикаментите минат през Израел. Нека млякото за децата да мине през Израел. Нека Израел да вдигне блокадата и да контролира границата. Не може да не се допускат най-обикновени неща под претекст, че са с двойно предназначение. Хората в Газа казват – нека всички материали, които влизат и може да имат двойно предназначение, да бъдат контролирани отвън, от който иска – Израел, ООН...

А какво е вашето обяснение за това поведение на Израел?

Те наистина искат да притиснат Хамас до стената. Но, както се вижда досега, тази логика не върви. Така може да се продължи още 10-20 години. А хората на Хамас си живеят добре. Сравнително. Израел се опитва да упражнява максимален натиск върху палестинците, за да ги накара да отстъпят и да приемат това, което им се предлага от Израел.

Възможно ли е наличието на известна промяна в отношението на САЩ да е предизвикало по-твърдото отношение от страна на Израел?

Блокадата на Газа е от 6 години, от времето на Буш. Сега обаче хората страдат не само от войната, но и от последствията от войната, защото просто не могат да се възстановят. Половината болници бяха разрушени, вижте данните на ООН. В Газа просто няма нищо. А светът гледа към Дарфур, към Иран, към Пакистан – но където се намеси Израел, никой не обръща внимание. Става дума за двойни критерии. Що се отнася до новата политика на Обама – това беше само първите месеци. Когато той дойде на власт, имаше – и аз вярвам в това наистина, добри намерения да реши този конфликт. Тогава той започна да натиска двете страни да седнат на масата за преговори, като беше категоричен към Израел, че построяването на еврейски селища на Западния бряг е незаконно и трябва да спре. Самият Обама беше поставил това като условие за продължаване на преговорите. Но после отстъпи, защото израелското лоби в САЩ го притисна. Имаше и нападения от републиканците по здравната програма, и не само. Ето, преди 2 седмици сп. “Тайм” публикува интервю с американския президент, в което той казва – наистина исках, но се оказа, че не е толкова просто. Какво значи „не е просто”, когато нещата са ясни? Значи, от една страна казваш, че построяването е незаконно, а от друга – отстъпваш за забраната. Проблемът с израелските селища на Западния бряг е много важен. Когато започна мирният процес през 1990, там живееха 250 000 евреи, вкл. с тези в Ерусалим. Сега са 550 000. Ако абсурдните преговори продължават и в същото време и строежите продължават, след още 10 години няма да има за какво да се преговаря. Разбира се, докато Израел се наслаждава на протекцията на САЩ и на американското вето в ООН, Съветът за сигурност ще е безсилен и няма да може да предприеме нищо за спирането на трагедията в Газа и в другите окупирани палестински територии.

Каква е позицията на равина-говорител на Нетурей карта, Давид Вайс, основният гост на вашия форум?

Ортодоксалните евреи имат по-различно отношение. Тази общност е от много религиозни юдеи, които не одобряват ционизма, защото смятат, че ционистите са присвоили за политически цели юдейската религия. Те са против това, което ционистите вършат в Палестина и много активно протестират и в Европа, и в Щатите. Защо бяхме поканили този гост? Защото както сме против ислямофобията, така сме и против антисемитизма. Случващото се между Палестина и Израел няма нищо общо с евреите като религия и общност.

Тоест ционизмът се отделя от еврейството. Но не се ли крепи държавата Израел на ционизма?

Точно така. Ционизмът е политическа идеология, която доскоро в ООН беше определяна като расистка. Това е идеологията, която оправдава всички причинени от Израел катастрофи при палестинците. И това е идеологията, върху която е създадена държавата Израел. Но не всеки евреин е ционист. Има убеждение, че като критикуваш Израел, значи насаждаш антисемитизъм и ционизмът се е превърнал в синоним на юдаизма. Което няма логика, по простата причина, че повечето евреи не живеят в Израел, дори нямат израелско гражданство – 5 млн и малко от евреите живеят в Израел и Палестина, а по света общо те са над 17 млн. Евреите само в САЩ са повече от тези в Израел и Палестина. Значи повечето евреи нямат нищо общо с Израел. При положение, че по-малко от една трета от евреите по света живеят в държавата и от тях не всички са ционисти – връзката, която се прави, става абсурдна.

Може ли такова разделяне на политика от религия да помогне да се стигне до истински мирни преговори?

Това е въпросът. Както при палестинците, така и при израелците има хора, които се борят за мирно решаване на проблема. Миналата година имаше протест на десет хиляди израелски евреи срещу войната в Газа. Всяка година в деня на убийството на Ицхак Рабин се събират хиляди да протестират и да искат мир. Но има една промяна в самата структура на израелското общество, която е проблем. След разпадането на СССР много изселници дойдоха от там – т.нар. „руски евреи”, слагам го в кавички, защото много от тях дори не са евреи. Те са по-крайни и от тези, които се бориха навремето за създаването на Израел. И сега с по-старото поколение в Израел се преговаря по-лесно.

Значи ли това, че докато светът си мисли, че основният поддръжник на Израел са САЩ, това всъщност е Москва?

Факт е, че Сталин преди САЩ призна Израел. През 1948 г. Израел победи с чешко оръжие. През 70-те и 80-те години от СССР изселиха в Израел около 2 милиона евреи, като голяма част от тях основаха екстремистката партия „Наш дом”, която в момента е част от управляващата коалиция. Много от тях са настанени в еврейските селища на Западния бряг, т.е. в палестинските окупирани територии и те са твърдо против изтегляне на Израел от тези територии. А това е голяма пречка пред мирния процес.

Стана дума, че има много евреи в Израел, които не одобряват политиката спрямо палестинците. Но все пак т.нар. „ястреби” успяват да задържат властта. Стабилна ли е във вътрешнополитическо отношение израелската държава?

За съжаление, последните избори в Израел миналата година бяха спечелени от екстремистките и религиозните партии и в момента те управляват. Правителството на тези сили продължава с по-бързи темпове построяването на нови и нови селища в окупираните палестински територии, включително и в окупирания през 1967 г. източен Ерусалим. Така се създават нови реалности и сериозни пречки пред палестинска държава върху тези територии. Шансовете за мир сериозно намаляват. Според мен, както и според много анализатори, включително израелски, в далечен план тази политика заплашва и самата държава Израел. Просто в един момент палестинците ще разберат, че създаването на палестинска държава е невъзможно и ще се върнат към старото си искане - една демократична държава за евреи и палестинци, с равни права. Така Израел ще има две възможности - да изгони палестинците от Палестина, което няма да е лесно, или да ги приеме като равноправни граждани, при което обаче губи ционисткия си характер. Може да се опита и да наложи някакъв развит вариант на апартейд, но това няма да бъде прието от света. С две думи, сегашната политика на Израел всъщност е самоубийство.

Какъв е изходът от този многогодишен конфликт? С какви изводи приключи форумът?

Изходът от този конфликт е ясен. Изпълняване на резолюциите на ООН и прилагане на международното право. Но това може да стане само ако международната общност има волята да реши проблема и да натисне Израел да изпълнява резолюциите на ООН. От САЩ се изисква по-активна роля, да се освободи от диктатите и намесата на израелското лоби. И тук ЕС може да има по-активна позиция и да помогне на Обама да се преодолее вътрешният натиск върху близкоизточната му политика. А дотогава се надявам, че организациите, занимаващи се с човешките права, включително и в България, ще обърнат повече внимание на хуманитарната катастрофа в Газа. Прави впечатление, че българските организации за човешки права почти нищо не правят по въпроса. Искрено се надявам причината затова да не е страхът да бъдат обвинени в антисемитизъм от произраелското лоби тук.