Война и мир в Близ­кия из­ток: Прокл­ятие­то за зем­ята на три ре­ли­гии

Автори:
    Владимир Чуков

Ре­гио­нът на Близ­кия из­ток от ме­сец жи­вее в еди­н от най-чер­ни­те си кош­ма­ри. Сви­де­те­ли сме на кул­ми­на­ция на “с­пи­ра­ла­та на на­си­лие­то”, коя­то съ­щес­тву­ва там ве­че по­ве­че от 50 го­ди­ни. Труд­но е да се каже кой за­поч­на пър­ви. Офи­циал­но съ­би­тия­та да­ти­рат от от­вли­ча­не­то на из­раел­ския вой­ник Ша­лит от Ко­ми­те­ти­те за на­род­на съп­ро­ти­ва, част от воен­но­то кри­ло на Ха­мас. Но две сед­ми­ци пре­ди то­ва от­вли­ча­не има­ше ма­со­во убий­ство на 60 па­лес­тин­ски ци­вил­ни на пла­жа око­ло Тел Ави­в. То­га­ва ед­но де­те ос­та­на си­ра­че и бе­ше сим­во­лич­но оси­но­ве­но от па­лес­тин­ския пре­зи­дент Мах­муд Аба­с. То­зи мо­мент взри­ви не­до­волс­тво­то в па­лес­тин­ско­то об­щес­тво.

Спи­ра­ла­та на на­си­лие­то в Близ­кия из­ток няма край. На пръв пог­лед из­глеж­да­ше ка­то ед­на ло­кал­на кри­за, по­доб­на на та­зи от 2004 г. То­га­ва две­те стра­ни из­пад­на­ха в по­доб­на си­туа­ция.

Пос­лед­на­та на­ме­са на Хиз­бу­ла по­каз­ва сил­но по­ли­ти­чес­ки нюанс на но­вия сблъ­сък. Оче­рта­ва­т се ясно два бло­ка. Ос­та Ха­мас - Хиз­бу­ла , чрез коя­то Си­рия и Ира­н по­каз­ват, че те са еди­н доб­ре сма­зан ме­ха­ни­зъм, кой­то няма на­ме­ре­ние да се ос­тавя на пре­диз­ви­ка­телс­тва­та. В съ­що­то вре­ме цяло­то из­раел­ско об­щес­тво зас­та­ва зад свое­то се­гаш­но по­ли­ти­чес­ко ръ­ко­водс­тво и зад ар­мия­та си. С еди­нстве­но­то же­ла­ние - око­нча­тел­но да бъ­дат на­ка­за­ни те­ро­рис­ти­те от Ха­мас.

Ли­ва­ни­зи­ра­не­то на кри­за­та из­ва­ди ная­ве ос­нов­ни­те оси на кон­флик­та. Най -теж­ка­та е геос­тра­те­ги­чес­ка­та. Ли­ван по­ка­за, че той е ре­гио­на­лен иг­рач. И де­монс­три­ра на стра­ни­те от Пер­сий­ския за­лив как­во мо­же да им се слу­чи, ако еди­н ден САЩ уда­ри Ира­н, а Сау­дит­ска Ара­би­я и стра­ни­те от За­ли­ва под­крепят те­зи опе­ра­ции. Ико­но­ми­чес­ки­те раз­ме­ри на те­зи съ­би­тия са ко­ло­сал­ни и те до­ве­до­ха ве­че до ху­ма­ни­тар­на ка­тас­тро­фа. За еди­н ден се сри­на­ха ли­ван­ска­та и сау­дит­ска­та фон­до­ви бор­си, ко­га­то око­ло 12 хил­яди сау­дит­ски ту­рис­ти на­пус­на­ха Бей­рут. Уда­ръ­т не слу­чай­но е по сме­се­ни­те ли­ва­но-сау­дит­ски фир­ми, кои­то об­служ­ват ту­рис­ти­те и са собс­тве­ност на Саат Ха­ри­ри (син на бив­шия ли­ван­ски пре­миер Ра­фик Ха­ри­ри) и Aбдел Ази­с бин Фа­хед (син на крал Фа­хед).

Ако се пе­риф­ра­зи­ра об­ръ­ще­ние­то на Ира­н по то­зи по­вод, то зву­чи та­ка: ”Гос­по­да, не си иг­рай­те с огъ­ня, виж­те как­во нап­ра­ви­ха в Ли­ван са­мо за­ра­ди два­ма от­вле­че­ни из­раел­ски вой­ни­ци. А пред­ста­ве­те си, ако Аме­ри­ка ни уда­ри.” А Ира­н не се ше­гу­ва, тъй ка­то има свое ло­би във всич­ки стра­ни в Пер­сий­ски за­лив, бла­го­да­ре­ние на шиит­ски­те мал­цинс­тва.

Вто­рият клю­чов еле­мен­т в кри­за­та е по­зи­ция­та на су­ни­ти­те или ира­кска­та съп­ро­ти­ва. Те виж­дат в ак­ция­та на Хиз­бу­ла же­ла­ние­то на Ира­н да прив­ле­че об­ща­та ан­ти-аме­ри­кан­ска и ан­ти-из­раел­ска съп­ро­ти­ва вър­ху ира­но-шиит­ска­та ос или явен опи­т за из­зе­ма­не на ини­циа­ти­ва­та. До­се­га те­зи, кои­то се съп­ро­тивл­ява­ха сре­щу оку­па­то­ри­те, бяха су­ни­ти­те. С ак­ция­та си Ира­н из­зе­ма ини­циа­тив­а­та им и разв­ява зна­ме­то на ан­ти-аме­ри­ка­низ­ма.

От­срещ­на­та реак­ция на Из­раел е на­со­че­на сре­щу Хиз­бу­ла, коя­то е шиит­ско - ли­ван­ска гру­пи­ров­ка.

Тре­тият ва­жен еле­мен­т е те­за­та, фор­ми­ра­на от еди­н от ли­ван­ски­те ли­де­ри Уа­ли­д Джум­блат. Той твър­ди, че ак­ция­та на Хиз­бу­ла е на­со­че­на сре­щу ли­ван­ско­то пра­ви­телс­тво, кое­то е ан­ти-си­рий­ско. Но ма­со­ви­те уда­ри на Из­раел, уби­ти­те сто­ти­ци не­вин­ни, раз­ру­ше­ни­те мос­то­ве, бол­ни­ци и дет­ски­те гра­ди­ни водят до ху­ма­ни­тар­на ка­тас­тро­фа. Тя за­сил­ва ан­ти-из­раел­ски­те чувс­тва в Ли­ван. То­ва е и уме­лия­т ход на Хиз­бу­ла да на­со­чи об­щес­тве­но­то вни­ма­ние про­тив се­га уп­равл­ява­що­то мно­зинс­тво в Бей­рут. Сти­га се до си­туа­ция, в коя­то пре­зи­ден­тът, кой­то е про­си­рий­ски нас­троен, и ли­ван­ско­то пра­ви­телс­тво на Фуад Си­ньо­ра из­ли­зат с дек­ла­ра­ции, кои­то взаим­но си про­ти­во­ре­чат. Дуа­лиз­мът в Ли­ван “ра­бо­ти­” за то­ва да бъ­дат пре­мах­на­ти си­ли­те, по ос­та Си­рия - Ира­н, Хиз­бу­ла и Ха­мас.

Към Из­раел, по то­зи на­чин, се хвърля ръ­ка­ви­ца­та да вою­ва на някол­ко фрон­та. А из­раел­ска­та дър­жа­ва няма опе­ра­тив­ни воен­ни въз­мож­нос­ти, кои­то има бло­кът Си­рия и Ли­ван или Хиз­бу­ла и Ха­мас. Те са цен­тър на си­ла­та, коя­то най- ве­роя­тно ще сва­ли пра­ви­телс­тво­то в Ли­ван. Пра­ви впе­чат­ле­ние и мо­но­лит­нос­тта на из­раел­ско­то об­щес­тве­но мне­ние, кое­то зас­та­ва плът­но зад но­ва­та уп­равл­ява­ща пар­тия Ка­ди­ма и пре­мие­ра Еху­д Ол­мерт.

Из­ме­ре­ния­та на близ­коиз­точ­на­та кри­за се очерта­ва­т ка­то ко­нюн­ктур­ни, ре­гио­нал­ни и по­ли­ти­чес­ки. Но ху­ма­ни­тар­ни­те й ма­ща­би будят из­клю­чи­тел­но гол­яма тре­во­га.

Осо­бе­но стряска­щи са ре­зул­та­ти­те от из­раел­ска­та аг­ре­сия на За­пад­ния бряг, иви­ца­та Га­за и Ли­ван. Меж­ду­на­род­ни­те реак­ции оче­рта­ва­т из­клю­чи­тел­но теж­ка си­туа­ция, в коя­то не дос­ти­гат хра­ни, ме­ди­ка­мен­ти, няма го­ри­во и ток. Ху­ма­ни­тар­на­та тра­ге­дия за­поч­на от Га­за, коя­то е за­ви­си­ма из­цяло от ико­но­ми­ка на Из­раел. Ев­ро­пей­ският съюз от­пус­на го­ри­во за 600 хил. ев­ро за ге­не­ра­то­ри­те за еле­ктри­чес­тво. Но то­ва е кап­ка в ок­еа­на. Спо­ред из­чис­ле­ния­та за ми­ни­мал­ни­те ще­ти са нуж­ни 361 млн. до­ла­ра, от кои­то до­се­га са пок­ри­ти ед­ва 31 про­цен­та. Друг проб­лем са неиз­пла­те­ни­те зап­ла­ти на над 160 хил. па­лес­тин­ски чи­нов­ни­ци за шест ме­се­ца. Спо­ред пред­ста­ви­теля на Ара­бска­та ли­га, Мо­ха­мед Су­бейх, те ве­че са ус­пе­ли да пре­ве­дат 60 млн. до­ла­ра ди­рек­тно на лич­ни­те смет­ки и да прес­ко­чат из­раел­ска­та бан­ко­ва бло­ка­да.

То­ва по­каз­ва, че ако све­тът не се на­ме­си, раз­ме­рът на пос­ледс­твия­та труд­но мо­же да бъ­де ов­ладян. Ев­ро­пей­ски­те пра­ви­телс­тва зая­ви­ха, че Из­раел има пра­во да се за­щи­та­ва, но бяха ка­те­го­рич­ни, че та­зи реак­ция е твър­де су­ро­ва за някол­ко от­вле­че­ни из­раел­ски вой­ни­ка. За съ­жа­ле­ние, зад воен­ни­те опе­ра­ции се крият по­ли­ти­чес­ки стре­ме­жи, кои­то се из­мер­ват в сто­ти­ци уби­ти и хо­ра, кои­то губят до­мо­ве­те си.

Оп­ре­де­ле­но ни­то ед­на от две­те стра­ни не мо­же да бъ­де по­бе­де­на. Об­щес­тво­то в Близ­кия Из­ток и меж­ду­на­род­на­та об­щност се убе­ди­ха, че по пътя на вой­на­та не мо­гат да се търсят ис­тин­ски­те от­го­во­ри. Те се раж­дат на ма­са­та на пре­го­во­ри­те. За­се­га оба­че ос­та­ва в си­ла из­во­дът, фор­му­ли­ран от зам. ге­не­рал­ния сек­ре­тар на Ара­бска­та ли­га, Му­ха­мед Су­бейх: “В Близ­кия из­ток има си­ли, кои­то не ис­кат то­зи ре­гион да жи­вее в мир”. Те­зи си­ли не же­лаят ми­ра в ре­гио­на да бъ­де ин­сти­ту­цио­на­ли­зи­ран в Близ­кия Из­ток, кой­то е ро­дил на све­та три­те ре­ли­гии. Но и в то­ва е не­го­во­то прокл­ятие.