Война и мир в Близкия изток: Проклятието за земята на три религии
Регионът на Близкия изток от месец живее в един от най-черните си кошмари. Свидетели сме на кулминация на “спиралата на насилието”, която съществува там вече повече от 50 години. Трудно е да се каже кой започна първи. Официално събитията датират от отвличането на израелския войник Шалит от Комитетите за народна съпротива, част от военното крило на Хамас. Но две седмици преди това отвличане имаше масово убийство на 60 палестински цивилни на плажа около Тел Авив. Тогава едно дете остана сираче и беше символично осиновено от палестинския президент Махмуд Абас. Този момент взриви недоволството в палестинското общество.
Спиралата на насилието в Близкия изток няма край. На пръв поглед изглеждаше като една локална криза, подобна на тази от 2004 г. Тогава двете страни изпаднаха в подобна ситуация.
Последната намеса на Хизбула показва силно политически нюанс на новия сблъсък. Очертават се ясно два блока. Оста Хамас - Хизбула , чрез която Сирия и Иран показват, че те са един добре смазан механизъм, който няма намерение да се оставя на предизвикателствата. В същото време цялото израелско общество застава зад своето сегашно политическо ръководство и зад армията си. С единственото желание - окончателно да бъдат наказани терористите от Хамас.
Ливанизирането на кризата извади наяве основните оси на конфликта. Най -тежката е геостратегическата. Ливан показа, че той е регионален играч. И демонстрира на страните от Персийския залив какво може да им се случи, ако един ден САЩ удари Иран, а Саудитска Арабия и страните от Залива подкрепят тези операции. Икономическите размери на тези събития са колосални и те доведоха вече до хуманитарна катастрофа. За един ден се сринаха ливанската и саудитската фондови борси, когато около 12 хиляди саудитски туристи напуснаха Бейрут. Ударът не случайно е по смесените ливано-саудитски фирми, които обслужват туристите и са собственост на Саат Харири (син на бившия ливански премиер Рафик Харири) и Aбдел Азис бин Фахед (син на крал Фахед).
Ако се перифразира обръщението на Иран по този повод, то звучи така: ”Господа, не си играйте с огъня, вижте какво направиха в Ливан само заради двама отвлечени израелски войници. А представете си, ако Америка ни удари.” А Иран не се шегува, тъй като има свое лоби във всички страни в Персийски залив, благодарение на шиитските малцинства.
Вторият ключов елемент в кризата е позицията на сунитите или иракската съпротива. Те виждат в акцията на Хизбула желанието на Иран да привлече общата анти-американска и анти-израелска съпротива върху ирано-шиитската ос или явен опит за изземане на инициативата. Досега тези, които се съпротивляваха срещу окупаторите, бяха сунитите. С акцията си Иран иззема инициативата им и развява знамето на анти-американизма.
Отсрещната реакция на Израел е насочена срещу Хизбула, която е шиитско - ливанска групировка.
Третият важен елемент е тезата, формирана от един от ливанските лидери Уалид Джумблат. Той твърди, че акцията на Хизбула е насочена срещу ливанското правителство, което е анти-сирийско. Но масовите удари на Израел, убитите стотици невинни, разрушените мостове, болници и детските градини водят до хуманитарна катастрофа. Тя засилва анти-израелските чувства в Ливан. Това е и умелият ход на Хизбула да насочи общественото внимание против сега управляващото мнозинство в Бейрут. Стига се до ситуация, в която президентът, който е просирийски настроен, и ливанското правителство на Фуад Синьора излизат с декларации, които взаимно си противоречат. Дуализмът в Ливан “работи” за това да бъдат премахнати силите, по оста Сирия - Иран, Хизбула и Хамас.
Към Израел, по този начин, се хвърля ръкавицата да воюва на няколко фронта. А израелската държава няма оперативни военни възможности, които има блокът Сирия и Ливан или Хизбула и Хамас. Те са център на силата, която най- вероятно ще свали правителството в Ливан. Прави впечатление и монолитността на израелското обществено мнение, което застава плътно зад новата управляваща партия Кадима и премиера Ехуд Олмерт.
Измеренията на близкоизточната криза се очертават като конюнктурни, регионални и политически. Но хуманитарните й мащаби будят изключително голяма тревога.
Особено стряскащи са резултатите от израелската агресия на Западния бряг, ивицата Газа и Ливан. Международните реакции очертават изключително тежка ситуация, в която не достигат храни, медикаменти, няма гориво и ток. Хуманитарната трагедия започна от Газа, която е зависима изцяло от икономика на Израел. Европейският съюз отпусна гориво за 600 хил. евро за генераторите за електричество. Но това е капка в океана. Според изчисленията за минималните щети са нужни 361 млн. долара, от които досега са покрити едва 31 процента. Друг проблем са неизплатените заплати на над 160 хил. палестински чиновници за шест месеца. Според представителя на Арабската лига, Мохамед Субейх, те вече са успели да преведат 60 млн. долара директно на личните сметки и да прескочат израелската банкова блокада.
Това показва, че ако светът не се намеси, размерът на последствията трудно може да бъде овладян. Европейските правителства заявиха, че Израел има право да се защитава, но бяха категорични, че тази реакция е твърде сурова за няколко отвлечени израелски войника. За съжаление, зад военните операции се крият политически стремежи, които се измерват в стотици убити и хора, които губят домовете си.
Определено нито една от двете страни не може да бъде победена. Обществото в Близкия Изток и международната общност се убедиха, че по пътя на войната не могат да се търсят истинските отговори. Те се раждат на масата на преговорите. Засега обаче остава в сила изводът, формулиран от зам. генералния секретар на Арабската лига, Мухамед Субейх: “В Близкия изток има сили, които не искат този регион да живее в мир”. Тези сили не желаят мира в региона да бъде институционализиран в Близкия Изток, който е родил на света трите религии. Но и в това е неговото проклятие.