Вестник „Галерия” е клониран „Уикенд”

Г-жо Кулезич, скритата собственост върху медиите ли е причина за тяхното „предателство”, както писа наскоро един вестник?

Аз мисля, че преди предателството на медиите е предателството на закона и на законността. Във всички закони, които засягат медиите, упорито се отхвърля всяка клауза, която да задължава собствениците на медии да декларират собствеността си, както и това да бъде забранена тяхната регистрация в офшорни зони. Това не се допуска вече 20 години. Затова медиите стават инструмент за изпиране на нечисти пари. Досега се говореше, че сред малкото завоевания на българската демокрация е независимостта на медиите и свободата на словото, плурализмът на мнения. Вече се разбра, че това е едно фасадно благопожелание. Защото може да има имитирана свобода, както може да има имитирана демокрация. Впрочем тези неща са свързани. Когато една демокрация функционира истински, тоест нейните институции са идентични на своите задължения, а не се дърпат отзад от сиви интереси, същото се отнася и до медиите.

Тази фасадна независимост характерна ли е и за т.нар. жълти издания, защото именно те се идентифицират като свободна и независима медия в България?

Знаете ли, мога да напиша повест за моето приключение, наречено авторска рубрика във в. „Уикенд”. Рубриката ми започна като една своеобразна игра, като литературна мистификация. Тя стартира с обява от страна на издателите. Аргументът беше, че в другите вестници – става дума за началото на 2006 г. – не може да се пише свободно за проблемите на телевизиите, т.е. те не могат да бъдат критикувани. Говоря за цензурата, действаща спрямо четвъртата власт, за един много чист екстракт на механизма на цензурата, когато електронните и печатните медии се оказват толкова силно свързани и зависими, че да се оценява самостойно телевизионния продукт се оказа невъзможно, по-силно дори от политическата цензура. Тогава ние с издателите на тогавашния в. „Уикенд” Недялко Недялков и Мартин Радославов стартирахме тази рубрика. Трябва да призная, че в решението ми да пиша под псевдоним, освен забавлението дали ще проработят самостоятелно текстовете извън моето собствено име, имаше и елемент на гузност, на лек срам от тогавашния вариант на изданието. То много бавно се придвижваше към формулата на т.нар. масов, булеварден вестник. Много трудно се измъкваше от люспите на това, което в негативен смисъл се нарича жълто издание, т.е. скандальозно, злоупотребяващо с клюкарска информация, не винаги почтено използвана. Тогава в професионалната ми биография бяха настъпили особени кризи и аз реших да експериментирам, да използвам територията и тиража, за да разбера дали моето послание, моята стилистика ще достигне до някаква аудитория. Издателите на „Уикенд” си даваха сметка, че за да се преодолее официозността на етикетираната като независима преса, трябва да се търсят други ниши под формата на хибридност. Тогава, преди три години, този вестник изглеждаше изцяло зависим от собствените си продажби. Изглеждаше. Никога не съм била много навътре в редакционните дела, но виждах, че това е може би един от редките варианти на тотална зависимост от продажбите от пазара, че търсенето определя живота на този вестник. Затова дълго време запазих там рубриката си.

Което пък от друга страна реабилитира тази скандальозност, за която говорите.

Получих такива упреци, че съм легитимирала жълтата преса с успеха на своя персонаж Лора Кварц. Възможно е. Не съм убедена, че нямам вина. От друга страна, това беше трибуна на моите материали. А аз не съм писала просташки никога в живота си. Искам да кажа, че легитимирам жълтата преса като възможен хибрид и носител на пренебрегнатото от официозната преса авторско мнение. Но от друга страна, тя легитимира мен, защото преди това БНТ и т. нар. официози бяха подложили моето име на тежка цензура. Мисля, че ставаше дума за следното - официозната медия, която дълго време имитираше независимост, всъщност често беше движена от чисто ченгесарски мотиви. От същите тези ченгеджийници, които организираха българския преход. В крайна сметка хората се усетиха и загубиха доверие. Започнаха да търсят източници на информация другаде. В същото време т. нар. жълта преса се осъзна като носител на ъндърграунд-ситуация, като пазарната ниша на кастрираната от официоза информация и започна да печели и от това, а не само от процепа към частния живот на хората. Тя стана носител на това, което се укрива официално в обществото, на информация за корупция, за сенчести бизнесмени, за подземни босове, за връзките между мафията и държавата. И аз бях изненадана да видя например, когато влизам в магазин да си купя мелничка за черен пипер, как продавачката чете статия на Лора Кварц. Това ме зашеметяваше. Значи ние подценяваме публиката, а публиката има потребност от сериозни анализи.

Да, но в един момент това се промени. Анализите ви изчезнаха от страниците на”Уикенд”.

Ще ви кажа защо. Има си причини. Аз видях как се окупира медия, която е независима. Когато започнаха критични публикации, част от които съм писала и аз, срещу президента Първанов и срещу премиера Станишев, когато започна предверието на делото „Галерия”, аз видях с очите си как започва натискът. Откъде да знаем, че сме набутани всички в тази най-мръсна и скандална манипулация по времето на българския преход, афера, която по обхвата си е много по-голяма от аферата Уотъргейт и която не предизвика въобще необходимия взрив в обществото, защото това общество е изморено и не вярва на нищо. Това се случи малко преди да разберем, че започва „Галерия”. За първи път падна мой текст.

С какво беше свързан този текст?

Беше посветен на президента Първанов. Едно симпатично и доста закачливо, макар и хапливо, есе за президента Първанов, някаква рекапитулация на славните му ловни приключения и политически закачки.

Издателите как ви обясниха необходимостта да падне този текст?

Съвсем директно. Казаха „Люба, започва натиск върху нас, започват да натискат наши партньори, започват да им правят внезапни данъчни проверки”. Аз заплаших, че ще напусна страниците още тогава. Когато се разбра, че „Уикенд” е силен, властта се усети, защото материалите бяха пряко насочени срещу далавери на ексуправляващите.

Това ли доведе до продажбата на”Уикинед” и определено различния начин, по който изглежда вече този вестник?

Те вече го бяха нарочили. Затова напуснах територията на „Уикенд” няколко месеца преди изборите. Просто усетих, че вече не е същото. Аз бях дълбоко възмутена след като разбрах, че сме били подслушвани. Разгневена съм и досега. Аз не познавах Огнян Стефанов до този момент. Трябва да ви кажа, че съзнателно се приближих до него, когато го пребиха и съзнателно поисках да сътруднича на „Фрогнюз”. Видях как всички го изоставиха. Видях как си говореха под сурдинка, че сигурно има защо да го пребият. Това се появи и в новия вестник „Галерия” сега.

Това се появи още преди побоя над Огнян Стефанов в „Уикенд”. Спомням си текстове на Димитър Златков, в които се твърди, че сайтът „Опасните” е клеветнически, че събира компромати срещу президента Първанов, че именно Мутафчийски и Стефанов стоят зад този сайт.

Димитър Златков беше притискан човек. Не зная от какъв характер е бил този натиск, но знам, че той беше заместник-главен редактор и изведнъж го махнаха. Разбирах, че става дума за сериозна маневра под нечий натиск. Освен това искам да кажа, че аз писах за Огнян Стефанов без да ми пипнат и един ред. Написах в прав текст, че това покушение е поръчка и че вероятно е подарък за високи властови фигури в държавата, че много наподобява на някакво жертвоприношение в краката на Първанов и на Станишев. В крайна сметка властта настигна „Уикенд”.

Вярна ли е информацията, че зад „Уикенд” вече стоят Ирена Кръстева и Делян Пеевски?

Не, не стоят точно те. Аз знам, че сделката е финализирана директно с Корпоративна търговска банка. Разбира се, Корпоративна търговска банка финансира всички сделки на Делян Пеевски и на Ирена Кръстева. Кой дирижира обаче тези сделки? Аз искам да го науча, но от официално овластен орган, от българската прокуратура, която казва, че нямало нищо незаконно. Искам да го науча от българския парламент. Искам комисията, която разследва делото „Галерия”, също така да поиска създаването на паралелна комисия, която да провери собствеността на българските медии, вземайки повод от безпрецедентното изкупуване на медии от страна на Делян Пеевски и Ирена Кръстева с протекцията на Корпоративна търговска банка. Не искам да ми се говори за някакви митични омански капитали.

Всъщност знаете ли кой дирижира тези сделки, кои са политическите кръгове, които стоят зад тази банка, зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски?

Ако вие ми кажете, че у нас политическите кръгове са автентично и еднозначно понятие ще се разсмея. Откъде да знам кои политически кръгове стоят. У нас политическите кръгове отдавна са знак за срастване между подземни структури и политическата власт. Нали говорим за управление на олигархията. Олигархията няма политически цвят. Тя е инсталация, въплъщение на това срастване. Делян Пеевските вестници първо викаха на Бойко Борисов „Боко тиквата”, а сега му облизват стъпалата. Нима това е политическа сила. Това е опортюнистична бизнес сила, която употребява политическата власт.

Това означава ли, че всяко силно и независимо издание е обречено на подобен натиск? Тогава какъв е шансът да се появи независима медия? Не е ли наивно да се очаква от политическата класа да гарантира законността и изсветляването на собствеността върху медиите?

Това ме ужасява. Когато Иван Костов дава интервюта, че контролът на ДАНС е абсолютно задължителен, защото делото „Галерия” е пример за това как една секретна структура може да бъде използвана за политически манипулации и репресии, значи той трябва да бъде чут. Това е вик за помощ. Политиците трябва да разберат, че ако не се напънат да поощрят независимостта на медиите, те самите ще заминат в канала. Маскираната под форма на демокрация диктатура ще ги отнесе не на бунището на историята, а в отходните канали. Ако имат усещане за оцеляване на политическото като самостоен израз на обществения интерес, те ще се загрижат и ще направят незабавно няколко промени – деклариране на произхода на парите, разследване на сделките на Ирена Кръстева и Делян Пеевски от Комисията за защита на конкуренцията, защото тези хора очевидно изкривяват пазара, и трето, моментално завръщане на обществената функция на БНТ чрез прозрачни конкурси. И влизане на закона в сила, когато има очевидни конфликти на интереси, преминаващи през медиите. Ако това не се случи, аз съм много апокалиптично настроена.

Как коментирате позицията на Съюза на издателите в България?

Аз не искам да дисквалифицирам Съюза на издателите. Съжалявам, че той не може да бъде автентичен защитник на медийните интереси, поради една много проста причина – той е вътрешно раздвоен. Не искам да обиждам Тошо Тошев, но като медиен бос той е много компрометиран човек. И той го знае, и всички го знаят. Не може един човек, който има направо оскандалена биография от гледна точка на почтеността на медията, да представлява интересите на издателите и защита на конкуренцията. Рухналите тиражи на „Труд” и „24 часа” означават, че групировката ВАЦ претърпя поражение с политиката си на българския пазар. Няма какво да защитаваш, след като не си изчистил собственото си име. Публиката е примитивна и много често няма никакъв вкус. Тя е промита. Но тя има все още здрав инстинкт за лъжата и за истината.

Колкото и здрав да е този инстинкт, лабиринтът от интереси е толкова труден за проследяване, че няма как да не се объркаш. Ето, наскоро стартира поредното издание с претенции за независимост. Главният редактор на в. „Галерия” обяснява в първия брой на изданието, че това е журналистическият отговор на опитите на политиците да манипулират и отсяват информацията.

И аз прочетох това и се потресох. Ако досега подозирахме, че ченгеджийницата поставя фигурите на терена, като едните назначава в ролята на управляващи, а другите на опозиция, че всичко е един куклен театър, сега вече няма какво да подозираме. Това е въплъщението на този отвратителен театър-маскарад.

Да, но този театър доста дълго се разиграваше на страниците на”Уикенд”. Освен това голяма част от журналистическия екип на „Галерия” идва от „Уикенд”. Дори рекламите са същите.

Това е клониране на „Уикенд”. Не мога да разбера дали това е комбинаторика зад кулисите, двойна игра на двамата издатели Недялко Недялков и Мартин Радославов, или е подлост на единия спрямо другия. Въпросът е в това, че цинизмът вече заема огромни размери. Докато „Уикенд” се опитваше дълго време да прави компромиси, да шикалкави, да лавира, поддържайки този хибриден характер на текстовете си, тук вече няма игра, маските паднаха. Това е директно ченгеджийницата, която разиграва мизансцена на свободното слово, пантомимата на независимата журналистика. Не може бивш офицер на ДАНС, каквато е Зоя Димитрова, да оглавява вестник на свободното слово с мотото на Алексей Петров, главният бияч на ДАНС „Край на мълчанието”. Това ми се струва като във филм на Роман Полански от сатанинския му период - „Танцът на вампирите”, „Бебето на Розмари” , това е да заченеш от дявола и да изтръскаш бебето в седмия месец. Освен това текстовете са примитивни и открито лъжливи. Това да пуснеш един бияч като Велин Хаджолов с неговите мускули е примитивна демонстрация на дивата брутална сила с кози рог в ръце. Има открити лъжи за изнудването на Огнян Стефанов, за политическата репресия, която доведе едва ли не до неговата смърт. Не може един човек, чието име не ще спомена, да пише, че „Галерия” не е нищо друго освен името на един вестник. Как е възможно това, след като „Галерия” почти доведе до смъртта на един човек? Весела Лечева е помолила да не публикуват интервюто с нея, защото е застрашен човек, а те казват - „въпреки всичко го направихме”. Това е начало на много тежка катастрофа в публичната ни среда. Вестник „Галерия” е върхът на предателството спрямо свободата на словото. Това е върхът на предателството спрямо медиите. В трагични ситуации понякога всичко е във волята на един човек и зависи от силата на един човек - да му дойде акълът, нещо да му просветне, Господ да му сложи светла топка мозък в главата и той да каже „Няма да дам това”. Странното е, че Бойко Борисов се оказва в тази роля. Не мога да разбера що за шеги си прави с нас историята.

Смятате ли, че той ще изиграе ролята на човека с просветлението?

Не знам дали този човек осъзнава огромната съдбовна роля да възстанови не кинтите от фондовете, а демокрацията, демократичната процедура в страната. Моля се това да е така, защото не виждам кой друг би го направил.