Веселин Вучков: ДАНС става опасен мастодонт, а парламентарният контрол отслабва

Как ще коментирате увеличението на бюджета за подслушвания?

Увеличението на бюджета е акорд от една цялостна политика. На фона на всеобщите обвинения срещу предишното правителство по темата „Специални разузнавателни средства”, новите управляващи се опитаха да замаскират политика, която обаче отвежда в много по-тревожни измерения. Това стана чрез редица промени от юни насам, в това число и гласуването на 50 млн. лева за 2014 г. Става кристално ясно какви са били намеренията им. Ще изброя няколко събития. Първо, Държавна агенция „Национална сигурност“ беше превърната в един многофункционален мастодонт, който, по абсолютно недопустим начин, забранен дори в европейски законодателства и конституции като в Германия, съчета контраразузнавателна дейност – например, цивилно и военно контраразузнаване, което си е в ДАНС, разследване по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, възможност за задържане на граждани, за претърсване на жилища. Наред с всичко останало обаче, нещо, на което ми обърнаха внимание гражданите - в ДАНС се запази собствено звено за подслушване и проследяване. То се разраства и кадрово, и технически. То бе изградено през 2008 г., когато се създаде и ДАНС. На много високи заплати бяха назначени служители от МВР и така се източи кадровият ресурс от вътрешното министерство. След това, през юли, в сила от 9 август, бе променен законът за СРС. Основен говорител беше Христо Бисеров. Спомняте си знаменитата реплика „Боли ли ви, като ви вадят зъбите?”. Там мантрата беше: „Извеждаме СДОТО от МВР“. Още тогава в пленарна зала казах, че по принцип няма нищо лошо в това да се създаде независима, изведена от заявителите агенция за подслушване, която технически ще подслушва и ще проследява хора, когато има съдебно решение. Само че никой не отговори на въпроса защо запазиха тази дирекция в ДАНС. Тоест, промяната се отрази единствено на МВР – изгради се тази прословута Държавна агенция „Технически операции”. Друг е проблемът, че всички подзаконови актове, които трябваше да съпътстват промените в закона за СРС, бяха забавени, а най-важният от тях – този за принципа на финансово обвързване – изобщо не е излязъл. Като последствие от всичко това, сега изведнъж в проектозакона за бюджета за 2014 г. се появи абсолютно необяснимото число 50 млн. лева за ДАТО. Повтарям, на фона на досегашните разходи за подслушвания в МВР, около 20 млн. лева по програмния бюджет на вътрешното министерство, сега изведнъж новата държавна агенция, която уж трябваше да ограничи подслушванията, има два и половина пъти по-голям бюджет. Това е абсолютно необяснимо за мен и дори е на границата на скандалното. Никой не посочи убедителен аргумент. Един депутат спомена, че щели да правят нова сграда за контролни механизми, което е смешно. Това са същите хора, същата техника, работят на същото място, с единствената разлика, че промениха входа – не откъм улица „6-ти септември”, а откъм улица „Гурко”. Най-скандалното от всичко е, че те се отказват от принципа за финансовата обвързаност, който е записан в променения закон. Той гласи, че този, който иска СРС – прокуратура, МВР, служба „Военна полиция“ – трябва предварително да плаща на ДАТО. Сега изведнъж, това стана ясно и на парламентарни комисии и на други заседания, те се отказаха от този принцип. След първи януари няма да действа този принцип на финансова обвързаност, а това е най-разумната спирачка пред увеличаването на броя на специалните разузнавателни средства. Така че новите управляващи ни стовариха една поредица от главоблъсканици. Не че по времето на ГЕРБ нямаше грешки в това отношение. Не че когато аз бях във вътрешното министерство не трябваше да се създаде по-ефективен механизъм за спирането на нарастващия обем специални разузнавателни средства. Но във всеки случай по времето на ГЕРБ се харчеха 20 млн. лева годишно, а сега за подслушване  и проследяване ще се харчат 50 млн. лева годишно на територията на страната. При положение, че целият бюджет на външното ни разузнаване ще бъде 16 милиона и половина, особено в тази тревожна обстановка.

Увеличаването на бюджета гарантира ли в по-голяма степен правата на гражданите срещу незаконно подслушване?

Всъщност този въпрос опира до въпроса за гаранции срещу злоупотреба. Това е другата промяна, която ние подкрепихме, въпреки че всички тези промени губят своята морална легитимност, заради това, че основен техен говорител беше Христо Бисеров. Но тогава се създаде едно независимо бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Аз участвам в парламентарната комисия за контрол над секретните служби, която всъщност ще предложи на Народното събрание да избере членовете. Това ще стане на 4 декември следобед. Отправям призив към Българския хелзинкски комитет и други неправителствени организации да изпратят предварителни въпроси, които да зададем на кандидатите за членове. Това бюро е натоварено с много надежди. Но все пак, за да не бъдем прекалено големи оптимисти, нека видим догодина, като се утвърди, каква работа ще свърши. За мен по-тревожното е, че парламентарният контрол в програма електронни съобщения и специални разузнавателни средства е много занижен. В предишния парламент за първи път се създаде една специална подкомисия към правната комисия от петима души, която се занимаваше само с проблемите на СРС-тата и електронните съобщения. Тя годишно предлагаше на парламентарната зала доклад за състоянието на проблема СРС. Първият такъв доклад беше през 2010 г. Това беше исторически пробив, защото дотогава нямахме никакви числа и никаква статистика. Аз лично много настоявах да се създаде такъв регламент. А сега в новия парламент изведнъж тази подкомисия беше ликвидирана. Създаде се една мегакомисия начело с господин Дъбов, която контролира всички секретни служби – ДАНС, военно разузнаване, цивилно разузнаване, ДИКСИ, ДАТО и други. И наред с всички тези неща, които ни отнемат страшно много енергия, накрая някак си между редовете се занимаваме и с контрол на специалните разузнавателни средства и електронните съобщения. Това е пълно неглижиране на парламентарния контрол. Сякаш, създавайки това бюро, ние изземваме функциите на парламентарния контрол. Да ви кажа честно, аз съм скептичен към така наречените независими комисии. В момента, в който бъдат избрани „независими” агенции, комисии и бюра, те тръгват по собствен път. И, особено когато се сменя политическата власт, стават най-гъвкавите и правилно ориентирани. Не искам да обричам на провал бъдещото бюро, но за мен най-сериозната форма на контрол, това е парламентарният контрол. Трябваше и в този парламент да има класическа комисия и подкомисия, които да се занимават само с въпроса за СРС и електронни съобщения. От май месец съм депутат, но нито веднъж в тази парламентарна комисия не сме се занимавали подробно и еднозначно с темата за специалните разузнавателни средства. Единствено, че сега ще проведем една процедура по избор на членове на бюрото за СРС. И още една голяма опасност има – за миналата 2012 г. да останем без доклад за състоянието на специалните разузнавателни средства на ниво парламент, който се изисква от закона. Някак си така се изтълкува от ръководството на тази парламентарна комисия, начело с господин Дъбов, че, щом ще създаваме ново бюро, не трябва да подготвяме доклад за 2012 г. А е хубаво да има такива периодични годишни доклади, защото те показват тенденцията. Само чрез тях можем да направим сериозен анализ.

Има ли данни за частни организации, извършващи подслушвания?

Докато бях във вътрешното министерство, не съм имал конкретни данни. Не изключвам да има наистина такива звена с частни капитали, които да се опитват да проникват в тайните на други звена по най-различни съображения – по бизнес съображения, по конкурентни съображения, дори намеса в личния живот. Не бих изключил това, но аз конкретни данни нямам. По-важното е, че трябва да действат текстовете в Наказателния кодекс, които забраняват това. За жалост, нямаме много записани подобни дела и досъдебни производства.

Веселин Вучков е народен представител от ГЕРБ, зам.-министър на вътрешните работи в правителството 2009-2013 г.

Въпросите зададе Ива Райнова.