В първото си интервю Сейф ал Ислам казва, че не му е даден достъп до адвокат
От Фред Ейбрахамс, специален съветник към Хюман Райтс Уоч
Надзирателите в отдалечения либийски град Зинтан наричат своя затворник Сейф ал Ислам Кадафи „нашата черна кутия”. Вторият син на Муамар Кадафи знае тайните на либийското минало, казват те. Знае за сделките на Кадафи с чуждестранни правителства и компании, местонахождението на все още липсващи хора, детайли на престъпления, извършени по време на проваления опит на режима да смаже миналогодишния народен бунт. Сейф ал Ислам, 39-годишен, трябваше да бъде защитен, за да могат либийците и хората по света да научат какво наистина се е случило. А за надзирателите в Зинтан, 50-хиляден град, кацнал на пустинна планина, опазването на най-търсения либиец от обезумели бойци от опозицията, които екзекутираха баща му и брат му Мутасим, им дава шанса да изчистят репутацията на държавата след убийството на Кадафи на 20 октомври.
Като специален съветник към Хюман Райтс Уоч се договорих с новото либийско правителство да интервюирам Сейф за условията на неговото задържане след ареста му на 19 ноември в Южна Либия. Международният комитет на Червения кръст го посети четири дена след ареста му и направи едно типично лаконично изявление за условията, при които се намира. След него обществеността не е чувала нищо за „наследника” на Кадафи.
Сейф влезе в стаята покрит с кафява, бродирана по краищата кефия. Той протегна лявата си ръка, държейки дясната скрита под кефията. „Добре дошли в Зинтан”, каза той с иронична усмивка, предизвиквайки смях у мен и надзирателите. Излъчването му бе лъчезарно, но без харизмата, която съм виждал по телевизията и за която съм слушал от хората, които са го срещали преди. Брадата му бе рошава, а някога обръснатата му глава бе увенчана с подкова от сивееща коса. Декорът не бе типичен за либийския наследник: мъждиво осветена стая с избледнял килим и възглавнички по края. А само преди две години той организира разкошно празненство за 37-ия си рожден ден на брега на Черна гора. Според очевидци, сред гостите били руският милиардер Олег Дерипаска и принцът на Монако Алберт.
От време на време Сейф се шегуваше с надзирателите си. „О, много хубаво”, каза той, когато му дадоха очилата без рамки, занесени в Триполи за поправка. Помислих си, че безгрижието му се дължи на това, че той не осъзнава сериозността на положението си. Или може би така се държи човек, роден в семейство на диктатор и свикнал да решава всички проблеми със заповеди и пари. В момента Сейф ал Ислам е в нещо като юридическо чистилище. Според новия либийски главен прокурор Сейф е разследван за корупция преди бунта и за престъпления, които вероятно е извършил по време на жестокото потушаване на въстанието от страна на правителството. Ако бъде осъден за военни престъпления, вероятно ще бъде наказан със смърт. В същото време Международният наказателен съд в Хага иска да го съди за извършването на престъпления срещу човечеството през първите дни на бунта, когато правителствените сили откриват огън срещу мирно протестиращи в източната част на страната. Според резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН, либийското правителство е длъжно да предаде Сейф на Хага. Но новите либийски управници ми казаха, че са решени да съдят Сейф в Либия. Те могат да измолят позволение за това от съдиите от МКС, но трябва да дадат правни гаранции, че ще го изправят на честен процес за същите обвинения. Една от причините ми да посетя Сейф беше да разбера дали той е правно представен в подготовката за евентуален процес, където и да се проведе.
10 години най-изявеното от децата на Кадафи носеше искрица надежда на либийците, че някой ден и в Либия може да има либерализация. Той получава докторска степен в Лондън скуул ъф икономикс. Дисертацията му се нарича „Ролята на гражданското общество в демократизирането на глобалното управление на институциите: от „меката власт”, до колективното взимане на решения?” У дома, в Либия, той оказва натиск за освобождаването на някои политически затворници и разширява спектъра на дебата в затворената и силно репресивна държава. Благодарение на него за първи път по време на управлението на баща му в държавата дойдоха представители на Амнести Интернешънъл и на Хюман Райтс Уоч; Сейф също така за пръв път постави под въпрос всевластието на държавния репресивен апарат. Дали това са били искрени стъпки за либерализация, или просто е било начин да се спечели благоволението на Запада, където наследникът на Кадафи бе мил гост в домовете на влиятелни милиардери и политици? Не знам, а и либийците не са единни по въпроса. В крайна сметка, Сейф не успя да прокара сериозни реформи, а позицията му в тазгодишния конфликт беше абсолютно ясна: той застана на страната на баща си в бруталния опит да се потуши гневът на либийския народ.
В по-късен момент от срещата ни заговорих със Сейф за адвокат, който да посредничи между него и правителството. Въпрос, който стои в същността на това, в което ще се превърне Либия: дали новата държава ще зачете правата на арестуваните, които Муамар Кадафи толкова дълго не признаваше? Дали новата власт ще даде на най-преследвания човек правото да се защитава пред честен съд? Сейф е един от 8 000-те арестувани в Либия след Кадафи, задържани от правителството и дузини милиции. Всички те се нуждаят от адвокат и съдия, който съвестно да прегледа законността на задържането им. Според прокурора държавата ще позволи на Сейф адвокат, след като бъде прехвърлен в по-сигурен затвор в Триполи. Предположих, че правителството може да даде достъп до адвокат веднага, дори в трудните условия в Зинтан.
Докато говорехме, забелязах още признаци, че Сейф може да не осъзнава напълно опасната ситуация, в която се намира. Той почти се опита да извини надзирателите си за изолацията, в която е поставен. „Не е защото искат да ме наранят и обидят, ами заради общата ситуацията. А и за да ме защитят – не съм обикновен човек.” По-късно, на обяд надзирателите му ми казаха, че той говорел за връщане на власт.
Към края на разговора ни Сейф ме призова да обърна внимание на 10-те хиляди от „нашите хора”, имайки предвид поддръжниците на баща му преди да бъде убит, които в момента са под арест от новите власти. „Държат ги в Бенгази, Мисрата, Триполи, Завия и Зинтан”, каза той, изстрелвайки имената на либийските градове и градчета. „Има и мъчения.” Бях смаян от лобистките му усилия, сякаш той все още вярва, че е на ръководен пост. Казах му, че извършваме мониторинг на затворите и временните заведения за задържане и сме документирали някои случаи на злоупотреби.
След 30 минути надзирателите се върнаха в стаята и аз станах да си ходя. Сейф бе показал някакъв авторитет, докато говорехме. Но когато се изправихме в средата на помещението, в далечния Зинтан, стискайки си ръцете за довиждане, той задържа погледа ми за няколко секунди повече. Почудих се дали това бе поредната проява на предизвикателност, или може би издаваше страха му.