В гетото на дявола

“Казмера” – кварталът, забравен от Бог, се намира в края на Казанлък, близо до околовръстния път за София. За да влезеш в гетото, трябва пеша да пресечеш магистралата и да прескочиш мантинелите, защото няма пешеходна пътека или мост за безопасно преминаване. И така всекидневно животът на стотици хора е изложен на опасност. Проблемите на ромите от гетото не свършват тук.

Близо 80 семейства живеят в нечовешка мизерия. Това са близо 300 души, около 40 къщи. Още с влизането в гетото лъхва ужасна миризма на оборска тор. Веднага след миризмата в полезрението изпъкват и купищата с животински изпражнения. Пейзажът се допълва и с други купища с битови отпадъци. Много прах и тесни улички. В хладните ноемврийски дни още щъкат мухи.

Повече от месец ромите живеят без ток и вода и опасността от бум на епидемии и зарази нараства с всеки ден. Хората носят вода на ръка от мръсни канали за битови нужди, пренасят вода за пиене от съседния ромски квартал с туби, живеят на тъмно с малки деца, които тънат в мизерия.

„Казмера“ е незаконен и няма никаква възможност там да бъдат прокарани нито електричество, нито вода.

Общината заговори за събаряне на незаконните постройки на ромите и се кани да упражнява всекидневен контрол какво правят ромите в квартала.

До преди един месец ромите са имали ток, благодарение на бизнесмен, който има база в този квартал. Той им е давал на доброволни начала ток, но спрял заради неприятност с местните власти. Сега в квартала царят хаос и страх, че ромите може да останат на улицата преди зимата.

Забравените

Антон Тодоров, 57 г., семеен, с 8 деца, 28 внуци и правнуци

Квартал “Кармен” се пренасели, няма къде да се живее там, затова дойдохме тук. Докато Дженгис ни даваше ток, добре беше. Е, на промишлени цени плащахме, ама като нямаме избор, плащахме киловат час по 25 стотинки. Не се живее на тъмно. Навън тъмно, вътре тъмно. Вода няма... Малки деца има, разболяват се, възрастни хора болни. Няма как да се къпем, да се перем, няма вода за пиене, ще ни хванат болести. Ние се движим по центъра, ще заразим българите и чак тогава ще ни обърнат внимание. Лятото питаш ли как сме изкарали без вода в жегите. Ходим по мръсния канал да наливаме за пране и съдове, да къпем децата – мръсна, черна вода... Така преди няколко месеца ожадняха за водичка двете ми внучета- малки деца на по 4-5 годинки отиват да пият от канала. Едното падна вътре и почина, другото оцеля по чудо. Знаеш ли каква трагедия е?... Не стига, че нямаме работа, не дават помощи, глад, мизерия, че и отгоре погребения да правим. Изпратихме жалби до разни министерства – няма отговор.

Пламен Стефанов, 42 г., семеен с 4 деца

Докато са били тук каракачаните е имало ток. Защо уплашиха Дженгис да не ни дава ток. Другата част на квартала как взимат ток от бай Митьо? Защо не забранят на него да не дава ток на другите. А вода няма от години - повече от 10 години. С туби влачим вода от къщите на хората в другия квартал. Вода влачехме, че можем да ходим, ама ток откъде да влачим? Ни телевизия гледаме, ни новини по радио – не знаем какво става в страната. Телефони не можем да зареждаме, на човек зле да му стане, не може да звъннем на Бърза помощ.

Димитър Розов, 30 г., семеен с 2 деца

На едно събиране в църквата в “Кармен” кметицата каза пред всички и на глас, че живеем като животни. Да, като нямаме регистрация, нямаме лични карти, не получаваме помощи – ние сме животни. При предишния кмет ни регистрираха тук на адрес. Ето виж в тази лична карта какво пише: м. Казмера 1, а сега не иска да ни регистрира. Как става това, не знам. Ние не сме хора и това е. В какво сме тежест на държавата, като все едно ни няма. Помощи не взимаме, чистотата не влиза тук, полиция не идва. Изкарваме си прехраната, като ходим по контейнерите да събираме отпадъци. Изкарваме по 5 лева на ден за хляб. Сега щели да бутат и къщите. Аз имам една стая и в нея живея с двете деца. Като я бутне къде да отида. От 10 години живеем тук.

Даниела Коева, зам.-кмет на община Казанлък

Можем да осигурим агрегат за ток и чешма за ромите в „Казмера”

Махалата в „Казмера” няма да се разширява с повече къщи, нито ще се прекарват ток и вода. Това не е жилищна територия, а мера - място за отглеждане на животни, и не е предназначена за строеж на къщи. За да стане това, трябва да се извърви много дълъг път за узаконяване и вкарване в регулация. Това също струва много пари, които общината не може да осигури. А защо общината да се занимава с „Казмера”? Дайте ми някакво основание защо да го прави?

Имаме два квартала близо до центъра - “Кумата” и “Крайречен”, които не можем да вкараме в регулация - нямат канализация. Ние, години наред се мъчим да прекараме и не успяваме, камо ли да направим това в „Казмера”.

Там постоянно се строи. За да не се стигне до събаряне на постройки преди началото на зимата, специалисти от Община Казанлък ще заснемат положението в момента и ежедневно ще извършват контрол. Категорично няма да се позволи разширяване на махалата. Плюс това земята не е само общинска, земеделска, а има и частна земя.

Ромската махала в местността „Казмера” е незаконна. Няма никакви основания на къщите да бъдат подадени ел.захранване и вода, дори напротив, ползването на ток досега от частен трафопост е било противозаконно.

Това, което може да направи община Казанлък, е да предостави агрегат на бензин или дизел, който да осигурява електричество за ромските къщи в кв. „Казмера”. Това го обсъдихме на среща в община Казанлък с кмета Галина Стоянова, представители на ИВН и ВиК, с ромски активисти.

Вода за съществуващите вече къщи ще бъде осигурена чрез отклоняване на тръба и откриване на партида. Ще се постави водомер, но при едно условие: трябва да има човек, който да носи отговорност за водомера и плащането на сметките. Трябва хората в квартала да се разберат как ще събират пари да си плащат сметките. По същия начин трябва да се процедира и за агрегата. Там трябва да се направи много добра организация за работа. Освен че някой трябва да носи отговорност за агрегата, трябва да се съхранява и да бъде поставен на подходящо място. Трябва да се изработи схема за плащане на сметките, някой трябва да го обслужва – да купува нафта и да зарежда, да се пуска и спира. Трябва да се прекарат кабели. Това са все важни неща, които трябва да се направят. Но хората от квартала не могат да се организират. Когато са готови, нека да дойдат и да предприемем действия.

Денислав Сербезов, бизнесмен

Най-мизерното гето

Давах им ток, защото толкова много хора не може да живеят в тъмно. В кой век сме? Това е най-мизерното гето. Как хората да живеят без вода и ток? Има малки деца, има ученици, жени. В гетото не влизат коли на чистотата, не влиза Бърза помощ, няма улично осветление. Нормално е да тънат в мизерия. Незаконно живеят, но моралът не разрешава такава мизерия. Те постоянно са при мен, каквито проблеми имат, идват при мен.Сега им качих една улична лампа да свети – не виждат вечер къде ходят. Давах им ток и си плащаха редовно сметките. Знам, че е незаконно, но нямаше друга алтернатива. Предложих на мое име да открием партиди за ток и да включим всички къщи – ИВН отказва. Сега нека да дадат агрегат. Аз ще помагам да му намерим място, където да го сложим и да се съхранява добре. Съгласен съм и на мое име да се открие партида за вода. Каквото мога ще направя.

Христо Христов е поет, пишещ на ромски език. От 2006 г. е разследващ журналист в БХК. Директор на „Джипси ТВ”. Сценарист на три документални филма.