В България няма Бог

Г-н Кулеков, от години следите темата за отношението към бежанците и имигрантите в България и условията, в които живеят задържаните чужденци. Промени ли се нещо за тези години – отношението към хората, условията в т.нар. специализирани домове?

За България бежанците и имигрантите са хора от мазето. Там нещата се прехвърлят преди да се изхвърлят на боклука, често се забравя, че ги има и не се показват на никого. Мазето също така служи да се заплашват непослушните. Поколения се сменят, нещата в мазето се натрупват, натрупват и само от време на време ще изпищи някой уплашен журналист, влязъл в мазето да потърси компот.

Направихте филм за живота на имигрантите в Бусманци, в който показахте дори хора, затворени в изолатора. Как ви допуснаха да снимате, имахте ли проблеми, свързани със свободния достъп и възможността да разговаряте със задържаните?

Не, нямах никакви проблеми за достъп. Поисках разрешение от пресцентъра на МВР, влязох в дома и снимах навсякъде, воден лично от неговия управител. Съжалявам само, че нямах достатъчно време, за да разговарям с повече хора, защото отново едва ли ще ме пуснат.

Смятате ли, че новото ръководство на дома в Бусманци е направило нещо за подобряване на отношението към задържаните чужденци?

Мисля, че новият управител, г-н Йотов, иска нещо да промени, но възможностите му са ограничени. Домът е така проектиран, че хората там да се чувстват като насипен материал. Спалните помещения са направени за 20 човека, към тях няма тоалетни. Семействата с деца са отделени едно от друго с чаршафи… Непрекъснато имах чувството, че се намирам във военнополева болница, в която няма лекари. Но има болни. Бавно полудяващи.

В коментарите след излъчването на филма „Българският Гуантанамо” заявихте, че тези чужденци „затова идват в България, защото знаят, че е европейска държава и тук би трябвало да се отнасят към тях по европейски и по човешки”. Какво мислят за България и за българите те след преживяното в домовете за временно настаняване?

Те ми казаха три неща:

1. България не е Европа.
2. Бусманци не е България.
3. В България няма Бог.

Според вас кой е основният проблем – продължителността на задържането или отношението към тези хора по време на тяхното задържане? Практиката за неограничено задържане не се ли промени след приемането на поправките в Закона за чужденците преди няколко месеца?

Основният проблем за тези хора е неизвестността, пред която са изправени. Чувството им, че са попаднали в безправно пространство, в което времето не тече и че те никога няма да излязат от това място и от това време. И най-вече ужаса, че са наказани с лишаване от свобода, без да са извършили каквото и да е престъпление, без дори да са обвинени в извършване на престъпление.

Един човек, който беше преживял лагера в Белене, ми разказа веднъж за забавленията на милиционерите, които са ги пазили. Когато затворниците минавали под някакъв мост, милиционерите пускали отгоре по един огромен камък. Когото уцели камъка – умира. И смях, смях…

Та този смях и сега се чува зад някои тапицираните врати на български държавни институции.

Някои анализатори коментираха медийната тишина след излъчването на филма ви. Какви бяха реакциите на медиите и на институциите, имаше ли такива? Как бихте обяснили липсата на обществен отзвук по тази тема?

Нямаше никакви реакции. Не съм и очаквал, аз знам къде живея. Българинът, както и България, се интересува само от себе си. Другият човек ни занимава или като обект, от който могат да се вземат някакви пари, или като обект на омраза и присмех. Не знам точно кога и как, но обратното летоброене в България вече е започнало и няма кой да спре часовника.