Уводни думи на редактора - за равнодушието на елитите и за първите лястовички на надеждата

Фокус в деветия брой на бюлетина на БХК са текстовете, посветени на насилието, вършено в Китай срещу напълно невинните последователи на китайската практика за духовно усъвършенстване Фалун Дафа и на протеста в София на 23 май срещу този геноцид.

Повод за създаването на тези текстове е шествието, организирано на 23 май от българската Фалун Дафа асоциация. Хиляди хора успяха да видят интернационалната група манифестанти по улиците на София. Някои от тях успяха може би и да вникнат в смисъла на това шествие.

Да, това, което става в Китай със следовниците на Фалун Гонг е геноцид, сравним единствено с Холокоста, защото и сега, и тогава сме изправени пред масово избиване на хора, които нямат никаква друга вина пред властта, освен че съществуват и че имат някакви особености, които властта смята за достойни за изтребване заедно с носителите им. При Холокоста – етническия произход, при следовниците на Фалун Дафа – желанието за самоусъвършенстване.

Нашето общество гледа с празен поглед изтреблението на тези хора, както възприема и ставащото в Дарфур, в Тибет, в Сомалия, Шри Ланка и къде ли не. Така де, тези страни са толкова далеч от нас и нека си се оправят сами, а на нас нашите проблеми ни стигат! Такава (е, не разбира се, казана със същите думи, а изразена чрез перфидната формула за „ненамеса във вътрешните работи”) е и официалната позиция на българските власти. Духовните и обществените ни водачи – доколкото изобщо ги има – по въпроса за избиването на невинни хора са също толкова сънно безразлични, колкото и голямото мнозинство от хората, които всъщност подражават на „водителите си”. Но може би идва времето за промяна. Дали изразената от народните представители Мария Капон и Димитър Абаджиев подкрепа на каузата на протеста е знак, че и елита почва да съзнава простата истина, че правата на човека са неделими и че ако не протестираш срещу насилието в огромния и мощен Китай, сам постилаш чергата то да влезе и в твоята къща? Рано е за заключения, но сигналът е обнадеждаващ.

Теоретичният текст в този брой е на световно известния словенски философ, левичаря марксист Славой Жижек. Въпреки че неговите доводи в подкрепа на това, че правата на човека всъщност са „една идеологическа илюзия”, прикриваща господството на капитала, са по същество вече на повече от век и половина, защото основната линия на аргументацията му може да се намери още в класически трудове на Карл Маркс, това никак не смущава постмодерния Жижек. Напротив, той очевидно е горд от това, че се опира в теоретическия гръб на големия социален мислител. Възгледи, подобни на развиваните от Жижек, са твърде популярни и разпространени – една малка проверка из интернетските пространства лесно може да докаже това твърдение.

Дали това е един от признаците за възраждане на марксизма след големия провал на комунистическия проект, станал пред очите ни, или е безперспективен опит за изкуствено вдъхване на душа в един безжизнен теоретичен труп, предстои да видим – ние и следващите поколения. Но ако искаме да представим на читателя основните линии на теоретично осмисляне на въпроса какво са правата на човека, не бива да пренебрегваме и текстове на автори като Жижек. Те, опитвайки се да разрушат концепцията за права на човека, в действителност помагат за по-дълбокото и осмисляне.

Емил Коен, редактор на електронния бюлетин на БХК

Брой 9, 2009 година