Уводни думи на редактора: Как го правят по света и как у нас

Уводни думи на редактора - как го правят по света и как у нас

Този брой на Бюлетина на БХК е посветен на юбилея на главния правозащитен документ на съвременността - Всеобщата декларация за правата на човека. На 10 декември 2008 г. се навършиха шестдесет години от приемането и от Общото събрание на ООН.

Няма да изясняваме тук идеите на Декларацията, споровете около практическата й ценност или състоянието на световното правозащитно движение - това добре е сторено в четири от поместените по-долу текстове, взети от специалната поредица, която влиятелният английски вестник „Гардиън" публикува от 1 до 10 декември 2008 г., съдържаща 22 статии. Впрочем, в следващия брой ще запознаем читателите с още някои от тези материали.

Но има смисъл да се вгледаме в отзвука от годишнината по света и в България.

Бегла справка с „Гугъл" показва, че в Новините на Мрежата има 4297 текста, специално посветени на юбилея (общият брой на сайтовете, в които можем да срещнем целия израз „60-та годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека" е 347 хиляди). Новините ни разказват за възпоменателни събития в ООН, за изявления на държавни глави и на Генералния секретар на ООН, за специално честване в Европейския парламент и т.н. Разбира се, немалка част от тази шумотевица може да бъде отдадена на политическата коректност, на един, станал вече втора природа навик на съвременните политици и въобще публични фигури - лицемерието и търсенето на ПР ефекти. Но дори и така да е, самото използване на годишнината като повод за самореклама говори, че пресметливите политици и разните там знаменитости са сметнали, че от това за тях ще има положителен ефект. И така егоистичното използване на тържествения повод в същност върши добра услуга както на Декларацията, така и на идеите й, защото за пореден път отваря дебат върху правата на човека, върху положението с тях в различните части на света и подтиква властимащите ако не да предприемат действия, поне да дават приемливи за широката публика обяснения за бездействието си (от типа: да, ние сме искрено загрижени за правата на човека в комунистически Китай, но тези твърдоглавци, китайските водачи, казват, че ще замразят търговията, ако продължаваме да настояваме публично за подобряване на правозащитната ситуация в тази огромна страна; но можем ли в условията на криза да си позволим да рискуваме достъпа до китайския пазар и така да подтикнем безработицата у нас, в Европа?).

Впрочем, на 10 декември 2008 г. на цяла страница във вестник „Файненшъл таймс" - флагманът на тежката икономическа преса - имаше отпечатано платено съобщение на 5 езика, гласящо, че долуподписаните компании в чест на годишнината се задължават да съблюдават нормите на Декларацията и да пропагандират идеите й, а по-нататък следваха факсимилета от подписите на повече от 60 президента на големи световни фирми. Нима някой ще се наеме да твърди, че тези компании имат пряка икономическа полза от пропагандата на идеите на правата на човека или че някой ги е принудил да направят изявлението си?

В България годишнината бе отбелязана, доколкото съм осведомен, с три събития. Първото бе официално честване във Външното министерство, толкова затворено и така приличащо на репетиция за коледното парти на сътрудниците на това ведомство, че никой, освен по случайност, не разбра, че се е състояло, което не би се случило, ако някой от първите държавни мъже бе удостоил тържеството с присъствието си (защото телевизиите щяха да съобщят, спазвайки протокола, че г-н Еди Кой Си е взел участие в събитието Еди Кое Си). Второто бе интервю на председателя на БХК Красимир Кънев във вестник „Класа", а третото бе връчването на годишната награда на БХК за принос в защитата на правата на човека на три съдийки от Върховния касационен съд, на което - по наша покана - присъстваха видни обществени фигури, сред които изпъкваше президентът на България (1990 - 1997) д-р Жельо Желев.

Това бе всичко у нас. Нито настоящият президент, нито премиерът, нито шефът на Народното събрание или някой от висшите политици се сети да използва годишнината, за да си направи реклама, а чрез нея и да насочи общественото внимание към проблемите на правата на човека по света и в България. Не са се сетили, защото не се мислели, че ще им е от полза. Тъй де - малко ли са ни бакиите, а сега ще се занимаваме - когато Брюксел така ни притиска - с някакви западни измислици. Ние с правата на човека сме в ред.

А не са мислели, че ще им е от полза, защото тази абстрактна проблематика, свързана с такива „натруфени" понятия като „права", „достойнство на човека", „ценност на личността", „свобода" и т.н. са им дълбоко чужди, не са от мисловния им свят.

Може пък след десет години положението да се измени.

Емил КОЕН