Уводни думи на редактора

Поводът е навършилият се на 10 март – преди два дни – петдесетгодишен юбилей от началото на завършилото с крах въстание на тибетския народ срещу китайските окупатори. Резултатът от това въстание бе поставянето на Тибет под пълен китайски контрол и принудителното бягство на духовния водач на тибетците Негово Светейшество Далай Лама XIV в Индия. От тогава до днес, Далай Лама, превърнал се в един от символите на съвестта на света, не престава да се бори за свободата на народа си и да бъде гласът на Тибет, който китайската пропаганда не може да заглуши.

В специалното комюнике на Amnesty International, издадено по случай юбилея, се прави кратка равносметка на тежките нарушения на правата на човека, извършени от китайците в Тибет от март миналата година до сега. Преди година, очевидно с цел да привлекат вниманието на света към тибетския проблем в момент, когато всички погледи се съсредоточаваха към столицата на поредната олимпиада – Пекин, тибетците отбелязаха поредната годишнина от въстанието през 1959 г. с особено големи протести. Китайските власти отговориха с мащабна репресивна кампания. Най-малко сто убити, около хиляда арестувани, за съдбата на които все още нищо не се знае, десетки осъдени по лъжливи обвинения – това е цената, която тибетците платиха за поредния си опит да постигнат повече свобода по мирен път, без насилие и оставайки в рамките на континентален Китай. Тибет е на практика затворена страна и затова не случайно данните на Amnesty International, необичайно за тази организация, са приблизителни. В строго охранявани от комунистическите власти места като Тибет не може да има точни данни дори за броя на убитите.

В текстовете, които взимаме от предавания на Радио „Свобода", посветени на юбилея, читателят може да намери кратка справка за съвременната история на Тибет, за основните проблеми в тази огромна територия, заемаща около една трета от Китай, както и за вариращото между лицемерието и безразличието отношение на повечето държавни ръководство в света към тибетския проблем. В контраст на всичко това поведението на малка Чехия, под водачеството на Вацлав Хавел, е радостно, но почти самотно изключение. Впрочем, у нас не само че никой на правителствено ниво не си и помисля да изрази някаква загриженост за състоянието на правата на човека в Тибет, но и петдесетата годишнина от мартенското въстание през 1959 г. остана напълно незабелязана от медиите. Но това надали вече учудва някого.

Както във всички броеве на бюлетина досега, и в този е публикуван силен текст, посветен на теорията на правата на човека. Статията на известния американски учен Michael Novak, автор на пожъналата голям успех книга „Духът на демократичния капитализъм" разкрива интересен момент от историята на написването на Всеобщата декларация за правата на човека. Той ни разказва как прочутият католически философ Жак Маритен през 1948 г. е съумял да намери ключа за разрешаването на изглеждащите непреодолими трудности, с които са се сблъскали съставителите на Декларацията. Теоретичното кредо на Маритен, че липсата на общоприета теория за природата на човека (всъщност, надали някога ще е възможно да се отхвърли свойствената на човешката мисъл плуралистичност и да се стигне до обща теория за човека, а от друга страна, това дори би било вредно) не може да е пречка за съставянето на един силен кодекс за поведението на държавите към гражданите си, какъвто е Всеобщата декларация, пожъна, според Michael Novak блестящ успех и може да послужи като образец за разрешаването на много от главоблъсканиците, причинени от конкуриращите се идеологии, светогледи и религии, които бяха и си остават основна пречка за постигане на съгласие и мир между държавите.

Емил КОЕН