Успехът на Мюсюлманското братство в Египет – нови страхове от ислямизация

Успехът на Мюсюлманското братство (МБ) на изборите в Египет отново разбуни духовете на надуващите балоните на страха от ислямския фундаментализъм. Казвам “отново”, защото това е поредният повод да се спори по въпроса дали настъпва необратима ислямизация в Египет и арабския свят и да се спекулира дали това ще доведе до безброй проблеми като тероризъм, имиграция от Близкия изток към Запада и радикализация на мюсюлманските общности в западните държави. Но какво всъщност стои зад очаквания успех на партията на Братството - "Партията на свободата и справедливостта"?

Участието на МБ на избори не е нещо ново. В продължение на десетилетия те, както и много други ислямистки партии в Близкия изток, вземаха участие във фалшифицираните избори, организирани от авторитарни, най-често военни режими. Правеха това най-вече, за да успокоят тези режими, че не искат да ги изместят от властта, като по този начин си осигуряваха защита от репресии и натиск. Като се има предвид, че единствените два пъти, когато ислямистки партии са решавали да се борят истински да спечелят избори - в Алжир през 1992 г. и в Палестина през 2006 г. - доведоха да граждански войни, въздържаният и внимателен подход на Братството не е учудващ.

Годините, прекарани под властта на Насър, Садат и Мубарак, научиха Братството на предпазливост и доведоха до виждането, че политическите им цели могат да се изпълнят

само чрез бавни и постепенни промени, а не чрез революция

Затова, когато революцията настъпи и хората излязоха на улицата, Братята не бяха тези, които организираха и водеха протестите, въпреки че много симпатизанти се присъединиха към тях. Те бяха само едно от многото други движения и фракции, обединени единствено от желанието си да видят гърба на Мубарак и военните. Отвъд това, визиите за бъдещето развитие на страната бяха различни и в много случаи - несъвместими.

Формиралият се съюз между Братството и главните опозиционни либерални партии се разпадна скоро след падането на Мубарак заради тези разминавания и заради подозренията, хранени от либералните партии към Братството и политическия ислям. Същевременно обаче, МБ отказа да се включи в коалиция от ислямистки и салафистки партии, водена от спечелилата второ място на изборите Ал Нур. В крайна сметка "Партията на свободата и справедливостта" се яви сама на изборите и резултатите от първия кръг на гласуването сочат, че са взели 37% от гласовете, оставяйки далеч след себе си Ал Нур с 24% и либералните и левите партии и коалиции. Въпреки че окончателните резултати няма да се знаят до края на изборите за двете камари на парламента, които ще се проточат до края на януари, няма причина да се предполага, че преднината им ще намалее. Напротив, според коментаторите най-вероятно е да се увеличи.

Колкото повече гласове и симпатизанти набират Мюсюлманското братство и салафистите,

толкова повече се увеличават страховете от ислямизация

сред либералните и секуларизираните елити и сред други групи от населението, които не биха приветствали такова развитие, като например коптите (египетски християни). През октомври станахме свидетели на нови сблъсъци между силите за сигурност и копти, демонстриращи срещу погрома, извършен върху тяхна църква. Коптите от край време се оплакват, че са дискриминирани и слабо представени във властта, както и от “пълзящата ислямизация” на образователната система. Успехът на Братството подхранва страховете им, че новата система няма да е по-добра от предишната. Някои твърдят, че нещата вече са се влошили от февруари насам, като същите страхове изразяват правозащитници и жени активистки, участвали в протестите срещу Мубарак. Тези жени сега се оказват изолирани и имат основателни страхове, че Братството няма да се съобрази с вижданията им и ще ги остави извън процеса на изграждане на новата система.

Този страх от ислямистите и ислямизацията парадоксално доведе някои от опозиционните групи, както и либералните партии до това да поддържат исканията на управляващия Египет Висш съвет на въоръжените сили (ВСВС), когото виждат като гарант и пазител на светската държава. Целите на ВСВС обаче на съвпадат с тези на опозицията.

Главният проблем на военните е в процеса на преход към демокрация, съдържащ се в конституционната декларация, която е сегашният основополагащ документ на страната. Тя предвижда, че изборите за парламент ще бъдат последвани от избор на 100-членен съвет, който да напише нова конституция, и същевременно от провеждане на президентски избори, след които властта ще бъде напълно предадена на цивилните, демократично избрани институции, а конституционният текст ще бъде гласуван на референдум. Този процес беше осуетен, когато ВСВС осъзна, че ако предаде властта на президента преди одобряването на новата конституция,

ще загуби възможността да вкара в нея собствените си искания,

като например освобождаване на военните от граждански и парламентарен контрол.

Решението, което ВСВС намери, бе да заяви, че отлага президентските избори до 2013 г. след приемането на новата конституция, написана в резултат на процес, дирижиран от тях самите. Това изявление доведе през ноември до нови масови протести из цялата страна, на които демонстрантите категорично отказаха да приемат тази постановка. Както МБ, така и либералните партии се обявиха срещу предложенията на ВСВС и дори Белият дом се изказа в полза на протестиращите. В крайна сметка военните отстъпиха и обещаха да проведат президентски избори до юни 2012 г. Обаче остава опасността да се опитат да ускорят процеса на писане на конституцията и да я подложат на референдум преди да са сдали властта, което би им дало възможност да включат в нея гаранциите, които искат.

Трудно е да се правят прогнози за бъдещето в една толкова динамична ситуация, но е ясно, че то много зависи от курса, който МБ реши да поеме. Тъй като нямат абсолютно мнозинство, ще се наложи да се коалират или с Ал Нур и други ислямистки партии, или с либералните и левите партии в парламента. От това кого ще изберат (или кой ще се съгласи да работи с тях) зависи степента, до която ще могат да се противопоставят на ВСВС по отношение на конституцията, както и характерът на самата конституция и доколко тя ще включва принципите на политическия ислям. На този етап МБ е заявило само, че е по принцип готово да се коалира със светските партии, както и че предпочита конституция, която да промени системата от президентска на парламентарна.

Има вариант Египет да тръгне по пътя на Турция, като МБ се превърне в обикновена дясна популистка партия с умерени ислямистки възгледи като турската Партия на справедливостта и развитието. Има и вариант да се радикализира и да се достигне до сцени на насилие и дори гражданска война - на този етап никоя възможност не може да се изключи.

Каквото и да реши МБ, тези, които гледат на света през призмата на страха от “ислямски фундаментализъм”, ще виждат в него единствено заплаха и няма да могат да вникнат в политическите мотиви на движението. Получава се един порочен кръг, при който успехът и популярността на ислямистите водят до разрастване на страха и ислямофобията в западните държави, за което свидетелстват

успехите на крайно десни парти

като холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс. Това, от своя страна, води до развитие на антизападни настроения и до утвърждаване на убеждението сред населението на Близкия изток, че западните системи на управление са неподходящи за него. В търсенето на начин да се разграничат от Запада, много хора се увличат от посланията на политическия ислям, без да имат каквито и да било радикални или фундаменталистки възгледи. В много държави те всъщност няма и накъде другаде да се обърнат, тъй като десетилетията авторитарно управление са оставили малко организирана опозиция освен ислямистите. Така тяхната популярност продължава да расте, подхранвайки страха от ислямизация още повече. Изглежда, че темата за ислямския фундаментализъм няма да излезе от мода още дълго време.

Ваня Кънева е специалист по политиката на Близкия изток, завършила Школата по ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет. В момента работи в Лумос, организация, занимаваща се с правата на децата.