“Уикенд” в центъра на новите вестникарски промени

Реа­ли­зи­ра­не­то на проек­та “Жъл­та­та пре­са. Фе­номе­нът “Уи­ке­нд” тък­мо през 2009 г. се ока­за из­клю­чи­те­лен из­сле­до­ва­тел­ски шанс. Най-ве­че за­ра­ди неп­ред­ви­де­ни­те съ­би­тия, с кои­то се сблъс­ках­ме в хо­да на проуч­ва­не­то. Няма­ше как да до­пус­нем, че до­ка­то тър­сим от­го­во­ри­те на въп­ро­са къ­де се крие не­ве­роятният ус­пех на “Уи­ке­нд” на фо­на на па­да­щи­те ти­ра­жи на пе­чат­ни­те из­да­ния, ще се на­тък­ва­ме на все по­ве­че и по­ве­че нея­сно­ти. Няма­ше как да раз­га­даем при­чи­ни­те за случ­ва­щи­те се око­ло вес­тни­ка ин­три­ги и раз­връз­ки - раз­ра­бот­ка­та “Га­ле­рия”на ДАНС, про­даж­ба­та на “Уи­ке­нд”, как­то и поя­ва­та на вес­тник “Га­ле­рия”. Всяко съ­би­тие вли­яе­ше вър­ху съ­дър­жа­ние­то на вес­тни­ка, ка­то пра­ве­ше те­зи­те и твър­де­ния­та ни преж­дев­ре­мен­но ос­та­ре­ли.

Въп­ре­ки всич­ко, смята­ме, че шес­тме­сеч­но­то ни наб­лю­де­ние (март - сеп­тем­ври) и кон­тен­та­на­лиз на “Уикенд” са важ­ни, за­що­то ре­гис­три­рат раз­ви­тие­то и упа­дъ­ка на мо­же би най-пе­че­лив­шия мо­дел на жъл­та пре­са до мо­мен­та у нас [1].

За­що точ­но “Уи­ке­нд” и за­що точ­но се­га?

При­чи­ни­те да пос­та­вим на дне­вен ред изу­ча­ва­не­то на вес­тни­ка в на­ча­ло­то на го­ди­на­та се крие­ха в някол­ко ос­нов­ни по­ле­та, кои­то об­ясняват уве­ли­ча­ва­щи­я се ти­раж на из­да­ние­то. В рам­ки­те на пос­лед­ни­те две го­ди­ни от­пе­ча­та­ни­те брое­ве дос­тиг­на­ха ре­кор­дни­те 300 хиляди.

На пър­во място е миг­ра­ция­та на ау­ди­то­рия­та от мейнстрийм из­да­ния­та към жъл­та­та пре­са, за­ра­ди изяве­ни де­фи­ци­ти и не­дос­та­тъ­ци в на­цио­нал­на­та пре­са.

Още през 2005 г. из­сле­до­ва­тел­ски еки­п диаг­нос­ти­ци­ра пог­лъ­ща­не­то на жур­на­лис­ти­ка­та от PR съоб­ще­ния [2]. Ус­та­но­ви­ха се не са­мо прак­ти­ки­те, по кои­то се осъ­щест­вява “ко­рум­пи­ра­не­то” на сво­бод­но­то сло­во, но и фак­ти­чес­ка­та лип­са на те­ми и пос­ла­ния, не­за­ви­си­ми от PR. До­ри да пред­по­ло­жим, че чи­та­те­ли­те не де­фи­ни­рат проб­ле­ма си точ­но та­ка, смята­ме, че ед­на от ос­нов­ни­те при­чи­ни за от­тегл­яне­то на пуб­ли­ка­та е име­нно в то­тал­на­та подм­яна в из­граж­да­не­то на об­щес­тве­ния ин­те­рес. Съм­не­ния­та, че сво­бод­на­та жур­на­лис­ти­ка е из­ти­ка­на от днев­ния ред на цен­трал­ни­те ме­дии, пре­на­со­чи вни­ма­ние­то на чи­та­те­ли­те към дру­ги из­точ­ни­ци на ин­фор­ма­ция. Лип­са­та на те­ми-та­бу­та, от­със­твие­то на лес­но раз­поз­на­вае­ми по­ли­ти­чес­ки пос­ла­ния, на­ли­чие­то на тек­сто­ве, ал­тер­на­тив­ни ка­то по­зи­ция на офи­циал­ни­те вес­тни­ци, как­то и усе­ща­не­то, че вес­тни­кът е не­за­ви­сим от ин­стру­мен­ти­те на PR, се пре­вър­на­ха в га­ран­ция за ус­пе­ха на вес­тни­ка “Уи­ке­нд”.

Ос­вен сли­ва­не­то на PR с жур­на­лис­ти­ка­та, не­дос­та­тък на ти­раж­ни­те все­кид­нев­ни­ци е и пос­ле­до­ва­тел­но­то им от­да­ле­ча­ва­не от днев­ния ред на об­щес­тво­то. Ге­рои­те и раз­ка­зи­те оче­вид­но не са те­зи, кои­то въл­ну­ват чи­та­те­ли­те и те го по­каз­ват чрез на­мал­ява­щия ин­те­рес към оп­ре­де­ле­ни из­да­ния. Все­кид­нев­ни­ци­те ни са пре­ка­ле­но сил­но кон­цен­три­ра­ни вър­ху се­бе си и пуб­лич­но-час­тни­те си от­но­ше­ния с влас­тта и биз­не­са и не об­служ­ват пот­реб­нос­ти­те на ау­ди­то­рия­та. Ето за­що, тя в мно­го по-гол­яма сте­пен на­ми­ра се­бе си в се­мей­ния (по оп­ре­де­ле­ние­то на собс­тве­ни­ци­те му [3]) “Уи­ке­нд”. Ос­та­на­ли­те вес­тни­ци се опи­тва­т да прео­до­леят кри­за­та и да на­мерят но­ва фор­му­ла. На то­ва по­ле се из­вър­шва лю­бо­пит­ният об­рат - до­ка­то т.нар. по-се­риоз­на пре­са “по­жълт­ява”, през 2008-2009 г. “Уи­ке­нд” се зах­ва­ща с все по­ве­че се­риоз­ни те­ми (по­ли­ти­ка, ико­но­ми­ка, раз­след­ва­ния на прес­тъп­ле­ния и т.н.). И пе­че­ли но­ви при­вър­же­ни­ци. Оче­вид­но зад ус­пе­ха се крие и някак­ва но­ва ези­ко­ва фор­му­ла, а не прос­то те­ма­тич­но преак­цен­ти­ра­не.

“Уи­ке­нд” ка­пи­та­ли­зи­ра ка­то свое пре­димс­тво още ед­на сла­бост на офи­циал­на­та пре­са. То­ва са раз­ка­зи­те за ми­на­ло­то. Във вес­тни­ка те се явяват от­дел­но руб­ри­ки­ра­ни в “Рет­ро” и оли­цет­вор­ява­т слож­на­та и неед­ноз­нач­на пред­ста­ва на раз­лич­ни­те по­ко­ле­ния за близ­ко­то и по-да­леч­но­то ми­на­ло (вж. стр. 19). Но без на­зи­да­ва­не и раз­чи­тай­ки глав­но на сан­ти­мен­ти­те на пуб­ли­ка­та. Мей­нстрийм из­да­нията под­хож­дат об­рат­но към те­ма­та - те “ра­ботят” по­ве­че с ли­ца, от­кол­ко­то с раз­ка­зи. А ин­тер­вюи­ра­ни­те ви­на­ги ми­на­ват през мо­рал­ни­те оце­нки за доб­ро и ло­шо.

Та­ки­ва оце­нки щед­ро се раз­да­ва­ха от Ло­ра Кварц [4] в ме­дий­ни­те ко­мен­та­ри на “Уи­ке­нд”. Раз­ра­бот­ки­те на мис­ти­фи­ци­ка­ция­та Кварц привл­яко­ха из­сле­до­ва­тел­ския ни ин­те­рес с от­чет­ли­ва­та си раз­лич­ност в го­во­ре­не­то за ме­дии. Все­кид­нев­на­та пре­са се за­до­вол­ява са­мо с ре­гис­три­ра­не на но­ви съ­би­тия и об­служ­ва­не­то на ме­дий­ни парт­ньорс­тва най-ве­че с те­ле­ви­зион­ни шоуп­рог­ра­ми [5]. Т.нар. кри­ти­ка се из­чер­пва с язви­тел­ни уп­раж­не­ния вър­ху сим­па­тии­те и ан­ти­па­тии­те на от­дел­ни ав­то­ри. Съ­щин­ският ана­ли­з на ме­дий­ни­те ефе­кти оба­че лип­сва. “Уи­ке­нд” оче­вид­но не се бое­ше да вле­зе в раз­пра­вия с ос­та­на­ли­те ме­дии чрез сво­бод­но из­ра­зе­ни­те мис­ли и по­зи­ции на Кварц. Кри­ти­чес­ка­та реф­лек­сия вър­ху ме­дии­те е не прос­то брош­ка, ук­рас­ява­ща из­да­ние­то, а ком­пен­са­ция за об­щес­тве­на­та лип­са от са­моа­на­лиз. Стру­ва­ше ни се не­ве­роя­тно ин­те­рес­но как жъл­то или “на­род­но” из­да­ние, ан­тиин­те­лек­туал­но по за­ми­съл, зас­та­ва сре­щу ти­раж­ни пре­да­ва­ния и каз­ва (своя­та) ис­ти­на­та, че те не стру­ват. При то­ва на фо­на на не­ве­роя­тни­те уси­ли­я да ни убе­дят, че въп­рос­ни­те пре­да­ва­ния са най-гле­да­ни, най-ха­рес­ва­ни и ус­пеш­ни до не­въз­мож­ност. Има не­що не­ло­гич­но да се из­пра­виш сре­щу цяла­та ау­ди­то­рия­та и ар­гу­мен­ти­ра­но да й ка­жеш за­що е глу­па­ва да вярва на ме­дии­те. Не­ло­гич­но е, за­що­то пуб­ли­ка­та те ха­рес­ва за­ра­ди те­зи ду­ми. Ко­зът, чрез кой­то жъл­та­та пре­са е пе­че­лив­ша навс­якъ­де по све­та, е име­нно в иг­ра­не­то “на кон­тра” на ос­та­на­ли­те ме­дии. Ако ед­ни­те гле­дат об­вив­ки­те, то жъл­ти­те гле­дат под за­вив­ки­те, ако ед­ни­те рек­ла­ми­рат, дру­ги­те де­воа­ли­рат. Пър­ви­те се пол­зват с об­щес­тве­ния ав­то­ри­тет на PR спе­циа­лис­ти, дру­ги­те са мар­ки­ра­ни ка­то нис­ко­ка­чес­тве­на жур­на­лис­ти­ка. Ко­га­то нямаш ка­чес­тве­на пре­са ка­то про­ти­во­те­жест на па­за­ра, именно неп­рес­тиж­на­та жур­на­лис­ти­ка трябва да съ­че­тае в се­бе си еле­мен­ти­те на се­риоз­но­то но­ви­нарс­тво.

Уве­ли­ча­ва­не­то на ти­ра­жа на “Уи­ке­нд” и от­ли­вът от ос­та­на­ли­те вес­тни­ци има и дру­го об­ясне­ние. То се крие в пред­ва­ри­тел­на­та под­го­тов­ка за поя­ва­та на сил­на жъл­та пре­са. Под­го­тов­ка, реа­ли­зи­ра­на точ­но от из­да­ния­та, най-сил­но пос­тра­да­ли от кон­ку­рен­ция­та на “Уи­ке­нд”. Вес­тни­ци­те на пре­хо­да раз­чу­пи­ха све­тог­ле­да на чи­та­теля, но и по­мог­на­ха за раз­вра­ща­ва­не­то на ду­ха му, под­насяй­ки смес от ана­ли­зи, тън­ки ком­про­ма­ти и клю­ки. Вес­тни­ци - таб­лои­ди, ми­мик­ри­ра­щи зад ав­то­ри­тет­ни са­мооп­ре­де­ле­ния.

Те съз­да­до­ха оча­ква­не и пот­реб­ност от кок­тейл със съм­ни­тел­но ка­чес­тво. И ко­га­то дой­де ми­гът за ре­гу­ли­ра­не на пра­ви­ла­та и се прие Ети­чния­т ко­декс на бъл­гар­ски­те ме­дии, всъщ­ност ни­кой не об­ясни на ау­ди­то­рия­та за­що до вче­ра вес­тни­ци­те пи­ше­ха как­то и как­во­то си поис­кат, а днес са ве­че при­мер­ни и “по­ли­ти­чес­ки ко­рек­тни”. След ка­то го­ди­ни на­ред вес­тни­ци­те по­тъп­ква­ха пра­ви­ла­та, из­вед­нъж ста­на­ха пра­во­вер­ни тех­ни за­щит­ни­ци. Ли­це­ме­рие, кое­то пуб­ли­ка­та няма как да им прос­ти. Тя прос­то за­поч­на да се от­тегля в “Уикенд”, къ­де­то уп­ражн­яват мат­ри­ца­та, на коя­то е свик­на­ла - бу­кет от ин­фор­ма­ции без га­ран­ции за ис­тин­ност, ана­ли­зи, клю­ки, съе­ди­не­ни с пан­дел­ка­та на ези­к без пра­ви­ла. Ка­то при­ба­вим и об­щия ме­диен дух на на­ло­же­ни­те риа­ли­ти фор­ма­ти (т.нар. “бу­ле­вар­ди­зи­ра­не” на те­ле­ви­зия­та), кои­то из­диг­на­ха в култ до­ве­де­ния до ис­те­рич­на ого­ле­нос­т чо­веш­ки жи­вот, ще ус­та­но­вим, че пътят на жъл­та­та пре­са бе па­ви­ран. Ос­та­ва­ше са­мо някой да ка­пи­та­ли­зи­ра пе­че­лив­ша­та ни­ша.

Из­след­ва­не­то ни бе­ше про­во­ки­ра­но не са­мо от на­рас­тва­не­то на раз­про­да­де­ния ти­раж, но и от цялос­тна­та пром­яна в об­щес­тве­на­та зна­чи­мост на "“Уи­кенд”. Ре­пу­та­ция­та на на­род­ни­те из­да­ния по све­та не е сред най-ви­со­ки­те, а чи­та­те­ли­те им са смята­ни за глу­по­ва­ти, нис­ко об­ра­зо­ва­ни, без вкус. И у нас да приз­наеш, че си чи­та­тел на из­да­ние­то не бе­ше лес­но. За­що­то те при­пис­ва­ше вед­на­га към нис­ко­кул­тур­на­та прос­лой­ка. Та­ка всъщ­ност мно­зи­на съу­час­тва­ха в ън­дър­граунд уве­ли­ча­ва­не­то на по­пуля­рнос­тта, въп­ре­ки че пуб­лич­но го от­ри­ча­ха. Ана­ло­г на двой­нстве­но­то по­ве­де­ние мо­жем да на­ме­рим в от­но­ше­ние­то към чал­га­та - пуб­лич­но мно­зи­на от­ри­ча­ха, че я слу­шат, въп­ре­ки че го правят. До еди­н оп­ре­де­лен мо­мент. Мо­мен­тът на ле­ги­ти­ми­ра­не­то на прак­ти­ка­та. Ве­че не е срам­но да слу­шаш чал­га. Не е срам­но да пи­шеш тек­сто­ве за чал­га из­пъл­ни­те­ли, до­ри нап­ро­тив. По съ­щия на­чин се слу­чи и с “Уи­ке­нд”. В да­ден мо­мент из­вед­нъж се ока­за “до­пус­ти­мо” да се че­те из­да­ние­то. За­воят от фал­ши­во по­ве­де­ние и пред­взе­ти зад­ръж­ки към ега­ли­та­рис­тко от­но­ше­ние се със­тоя. Се­га е на­пъл­но ле­ги­тим­но да слу­шаш чал­га, да че­теш жъл­та пре­са, да гла­су­ваш за мут­ри. Всъщ­ност на то­ва по­ле се със­тоя съ­щин­ският край на со­циал­ния пре­ход, за­що­то за­чер­та пред­ход­ни раз­ли­чия и ни из­рав­ни пред но­ви кул­тур­ни пот­реб­нос­ти. До вче­ра чал­га­та, жъл­та­та пре­са и мут­ри­те бяха през­ре­ни суб­кул­ту­ри, а днес са офи­циал­на­та, до­ми­ни­ра­ща­та кул­ту­ра. До вче­ра те бяха под­тис­ка­ни от раз­лич­ни ели­ти, днес са­ми­те те са ели­т, кой­то за­да­ва цен­нос­тни­те мо­де­ли на съв­ре­мие­то.

Всич­ки те­зи про­це­си и фак­ти се нуж­дае­ха от ем­пи­рич­но проуч­ва­не и ана­ли­тич­но ос­мисл­яне. Ето за­що стар­ти­рах­ме из­след­ва­не­то на “Уи­ке­нд” с убе­жде­ние­то, че ще стиг­нем по-да­леч от ус­та­нов­ява­не­то на кла­си­чес­ка­та фор­му­ла на жъл­та­та пре­са. Прин­ци­пи­те, по кои­то дей­ства, са сход­ни навс­якъ­де по све­та [6]:

• Раз­прос­тра­не­ние пре­дим­но чрез ку­пу­ва­не на сер­гия, а не чрез або­на­мен­т.
• Вни­ма­ние към “ние” фор­ми­те, фор­ми­ра­щи единство. Има­ме ра­бо­та с из­да­ния “на на­ро­да”, кои­то се стремят да обе­дин­ява­т, а не да раз­делят ни­то по ико­но­ми­чес­ка, ни­то по по­ли­ти­чес­ка ос.
• Ин­фор­ма­ции­те са сил­но емо­цио­нал­но из­пъс­тре­ни и пре­диз­вик­ват раз­лич­ни реак­ции - страх, ужа­с, от­вра­ще­ние и т.н. Ези­къ­т е раз­ли­чен от то­зи на ос­та­на­ла­та пре­са.
• Рек­ла­ми на “на­род­ни про­дук­ти”, а не на скъ­пи сто­ки и ус­лу­ги.

Из­во­ди от из­след­ва­не­то март - сеп­тем­ври 2009

Важ­но е да под­чер­таем, че всич­ки из­во­ди, до кои­то стиг­нах­ме, са обу­сло­ве­ни от кон­крет­ния пе­риод на из­след­ва­не­то. До­пус­ка­ме, че е въз­мож­но някои от съж­де­ния­та да са не­ва­лид­ни с днеш­на да­та, по­ра­ди промяна­та на собс­тве­нос­тта и част от ав­тор­ския ко­лек­тив.

“Уи­ке­нд” те­ма­ти­ка

За нас бе­ше важ­но да от­крием кои са оне­зи те­ми, кои­то се появ­яват са­мо в “Уи­ке­нд” или пър­во в “Уи­кенд” и да се опи­та­ме да ги раз­пре­де­лим по об­лас­ти. Ус­та­но­вих­ме, че “собс­тве­ни­те” но­ви­ни са в мно­го ши­ро­ка га­ма - от по­ли­ти­ка­та, през сен­чес­тия и ле­гал­ния биз­нес, кри­ми­нал­ния свят, до клю­ки­те и раз­прос­тран­ява­не­то на от­кро­ве­ни лъ­жи. То­ва съз­да­ва въз­мож­ност за про­кар­ва­не на оп­ре­де­ле­ни ин­те­ре­си (чрез ти­ра­жи­ра­не­то на вер­сии и хи­по­те­зи, от кои­то някой има ин­те­рес), кои­то ви­на­ги да мо­гат да бъ­дат за­бу­ле­ни ка­то не­се­риоз­на ин­тер­пре­та­ция в жъл­та­та пре­са. Т.е. поя­ва­та на ис­ти­на­та в жъл­та­та пре­са е “зас­тра­хо­ва­на”. В слу­чай на необ­хо­ди­мост, та­зи ис­ти­на ви­на­ги мо­же да бъ­де пред­ста­ве­на ка­то “ти­пич­но жъл­та ис­то­рия”.

Ето са­мо част от те­ми­те, кои­то се появ­яват ек­склу­зив­но в “Уи­ке­нд”:

• * Убий­ство­то на сес­три­те Бел­ней­ски. Вес­тни­кът не прос­то ре­дов­но се за­ни­ма­ва със слу­чая, но и зас­та­ва зад ед­на от хи­по­те­зи­те - съп­ри­час­т-ността/съу­час­тие­то на Геор­ги Пе­тър­ней­чев в ин­ци­ден­та. Да­ли из­да­ние­то е нау­чи­ло не­що по­ве­че от ос­та­на­ли­те ме­дии по те­ма­та? От ко­го знае ин­фор­ма­ция­та и как­во точ­но се це­ли с лан­си­ра­не­то на оп­ре­де­ле­на хи­по­те­за? На те­зи въп­ро­си не мо­жем да от­го­во­рим ед­ноз­нач­но. Убе­де­ни сме оба­че, че при всяка те­ма, коя­то зас­яга под­зем­ния свят, прес­тъп­нос­тта, ико­но­ми­ка­та и по­ли­ти­ка­та, влас­тват на­джур­на­лис­ти­чес­ки взаи­мов­ръз­ки. Осо­бе­но в края на пе­рио­да връз­ки­те по­ли­ция - по­ли­ти­ка - прес­тъп­ност ста­ва­ха все по-оче­вид­ни.
• По­ре­ди­ца от ма­те­риа­ли по те­ма­та за из­вън­брач­на­та връз­ка на Цве­тан Цве­та­нов (по то­ва вре­ме ли­дер на ГЕРБ, но все още не и ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти) и не­го­во не­за­кон­но де­те. По-къс­но ин­фор­ма­ция­та не е пот­вър­де­на, а след про­даж­ба­та на из­да­ние­то, “Уи­ке­нд” спи­ра да се за­ни­ма­ва с ГЕРБ.
• Пуб­ли­ка­ция за сек­суал­на­та бли­зост на пре­мие­ра Ста­ни­шев с еди­н от съ­вет­ни­ци­те му. В пуб­лич­но­то прос­транс­тво се за­го­во­ри, че сек­рет­но­то де­ло “Га­ле­рия” е би­ло по­ли­ти­чес­ки про­во­ки­ра­но и за­ра­ди та­зи пуб­ли­ка­ция. Обе­кт на под­слуш­ва­не са би­ли собс­тве­ни­ци и жур­на­лис­ти от “Уикенд”.
• По­ре­ди­ца от пуб­ли­ка­ции под над­слов “раз­след­ва­ния”, че Люд­мил Стай­ков не е аге­нт на ДС. Тек­сто­ве­те на Недя­лко Йор­да­нов са по по­вод из­ли­за­не­то на Ко­ми­сия­та по до­сие­та­та с ин­фор­ма­ция за при­над­леж­нос­тта на Стай­ков към служ­би­те за си­гур­ност пре­ди 1989 г. и из­ли­за­не­то му от със­та­ва на СЕМ.
• Сним­ки и ин­фор­ма­ция за са­фа­ри в На­ми­бия. От сним­ки­те ста­ва вид­но, че на ло­ва е при­със­твал и плов­див­ският апе­ла­ти­ве­н съ­дия Ро­сен Ди­мов. В пуб­ли­ка­ция­та се каз­ва, че “пре­лю­бо­пит­ни­те сним­ки” са “прис­тиг­на­ли” в ре­дак­ция­та на “Уикенд”.

Пра­ви впе­чат­ле­ние, че обе­кт на ин­те­рес са не са­мо лич­нос­ти, кои­то та­ка или ина­че са в цен­тъ­ра на об­щес­тве­но­то вни­ма­ние. Във фо­ку­са стоят и дру­ги по-неиз­вес­тни пер­со­на­жи на важ­ни по­зи­ции. До­гад­ки­те за при­чи­ни­те за­що са пред­по­че­те­ни оп­ре­де­ле­ни хо­ра пред дру­ги не мо­жем да до­ка­жем.

Как са раз­по­ло­же­ни раз­лич­ни­те те­ми?

Преоб­ла­да­ват раз­вле­ка­тел­ни­те те­ми (1619 пуб­ли­ка­ции), след­ва­ни на гол­ямо раз­стоя­ние от кри­ми­нал­ни­те те­ми (236). Тре­та се на­реж­да об­щес­тве­на­та те­ма. Ма­кар и с по-мал­ко еди­ни­ци, нап­ред из­ли­зат и те­ми­те: спорт и ко­руп­ция. Ед­ва след тях се на­реж­дат по­ли­ти­ка, кул­ту­ра, ико­но­ми­ка, здра­вео­паз­ва­не.

Ко­га­то ма­те­риа­лът е пос­ве­тен на някол­ко те­ми ед­нов­ре­мен­но, най-чес­то се го­во­ри за по­ли­ти­ка и още не­що (спорт, за­бав­ле­ние, ко­руп­ция, ико­но­ми­ка, кри­ми­на­ле или др.) Пра­ви впе­чат­ле­ние, че за по­ли­ти­ка­та са­ма по се­бе си се от­деля по-мал­ко вни­ма­ние, от­кол­ко­то ко­га­то е об­вър­за­на с дру­ги те­ми и ин­те­ре­си.

Те­ма­тич­ният об­хват во­ди до из­во­да, че “Уи­ке­нд” е ти­пи­чен жълт вес­тник. Той е на­со­чен към всич­ки въз­рас­ти и прос­лой­ки от ау­ди­то­рия­та, ка­то се пред­ла­га ши­рок об­хват от те­ми. В съ­що­то вре­ме е ва­жен клю­чът, през кой­то се раз­глеж­дат те­ми­те. Той мо­же да се ин­тер­пре­ти­ра как­то ка­то жълт, та­ка и ка­то раз­след­ващ, но и ка­то ома­скар­ява­щ. Гра­ни­ци­те меж­ду три­те под­хо­да в из­да­ние­то чес­то се раз­ми­ват и труд­но мо­же да се де­фи­ни­рат “за­ло­зи­те” на вес­тни­ка - за­що, ко­га и как из­пол­зва някои от три­те ме­ха­низ­ма за от­раз­ява­не на дей­стви­тел­нос­тта. Всъщ­ност от тук след­ва и опа­се­ние­то, че “Уикенд” не е прос­то ус­пе­шен мар­ке­тин­гов про­дукт, а и пе­че­ливш по­ли­ти­ко-ико­но­ми­чес­ки ин­стру­мент.

За ко­го се го­во­ри най-мно­го

Най-мно­го се го­во­ри за те­ле­ви­зион­ни во­де­щи (326 пуб­ли­ка­ции). След­ват ги по­ли­ти­ци, ак­тьо­ри и пев­ци/пе­ви­ци. За мут­ри или съм­ни­тел­ни биз­нес­ме­ни се пи­ше мно­го по-мал­ко. Мо­жем да ка­жем, че пос­ле­до­ва­тел­нос­тта на ге­рои­те точ­но въз­произ­веж­да под­ред­ба­та на те­ми­те в еже­дне­вие­то на ау­ди­то­рия­та, към коя­то е на­со­че­но из­да­ние­то. Тя е доб­ре за­поз­на­та с “ме­дий­ни­те пер­со­на­жи” и съот­вет­но е лю­бо­пит­на към тех­ни­те тай­ни и връз­ки по­меж­ду им (пред­вид на гол­ямо­то вре­ме, кое­то се от­деля за гле­да­не на те­ле­ви­зия). Част от те­зи ге­рои са от “под­зем­ния свят”, кой­то ви­на­ги е про­во­ки­рал ин­те­ре­са на хо­ра­та, не­за­ви­си­мо от прос­лой­ка­та, към коя­то при­над­ле­жат. Факт е, че ин­те­лек­туал­ци и жур­на­лис­ти пи­шат кни­ги за бан­ди­ти, бан­ди­ти пи­шат кни­ги за бан­ди­ти и т.н. Из­да­ние­то раз­чи­та на то­зи взаи­мен ин­те­рес и го по­дър­жа с дъл­ги ста­тии и ин­тер­вю­та. Са­мият факт, че те­ма­та за под­зем­ния свят се по­мес­тва в на­ча­ло­то на вес­тни­ка го­во­ри, че ре­дак­ция­та дър­жи на ак­цен­та вър­ху не­го. Въп­ре­ки че ка­то ре­гис­три­ран брой тек­сто­ве, те­ма­та оти­ва по-на­зад7, тя не е мар­ги­на­ли­зи­ра­на. Нап­ро­тив, на нея се пос­ве­ща­ват и по-дъл­ги­те тек­сто­ве.

PR пуб­ли­ка­ции

Как­то по­со­чих­ме по-го­ре, за нас бе­ше важ­но да от­хвър­лим или пот­вър­дим хи­по­те­за­та, че “Уи­ке­нд” не е за­ви­сим от ин­стру­мен­ти­те на PR.

PR пуб­ли­ка­ция в слу­чая на­ри­ча­ме текст, офо­рме­н ка­то ста­тия, но съ­дър­жа­ние­то му е оче­вид­но рек­лам­но/въз­хвал­ява­що да­ден про­дукт. Ма­те­риа­лът не е оформе­н ка­то пла­тен ре­пор­таж. В оп­ре­де­ле­ние­то за PR пуб­ли­ка­ция при­бав­яме и тек­сто­ве­те, кои­то са пос­ве­те­ни на оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти, зад кои­то ре­гис­тра­то­ри­те оче­рта­ва­т не­чии ин­те­ре­си.

Най-ясно раз­поз­на­вае­ми ка­то PR тек­сто­ве са тек­сто­ве­те за оп­ре­де­ле­ни про­дук­ти, кои­то не са от­де­ле­ни в рек­лам­ни ка­ре­та, а са пред­ста­ве­ни ка­то ста­тии и/или ин­тер­вю­та. Ус­та­нов­ява­ме тен­ден­ция за пов­тарящ се PR под­ход при след­ни­те про­дук­ти:

• кни­ги­те на из­да­телс­тво "Ми­ле­ниум". За тях най-чес­то се пи­шат как­то от­дел­ни ста­тии, та­ка и се спо­ме­на­ват в раз­лич­ни дру­ги ма­те­риа­ли;
• про­дук­ти за от­слаб­ва­не;
• еро­ти­че­н сти­му­лант (в ста­тии за проб­ле­ми­те в сек­са);
• пре­па­ра­ти за ле­че­ние на кож­ни за­бол­ява­ния;
• бил­ко­ви про­дук­ти.

Скри­та­та рек­ла­ма на те­зи про­дук­ти, как­то меж­ду дру­го­то и пла­те­ни­те рек­лам­ни ка­ре­та, по­каз­ват кол­ко “на­род­но” е из­да­ние­то. В не­го няма скъ­пос­тру­ва­щи сто­ки, а са­мо та­ки­ва, кои­то се ха­рес­ват на ши­ро­ка­та ау­ди­то­ри­я - на­род­но ле­че­ние, бил­ки, раз­лич­ни “въл­шеб­ни хап­че­та” - пен­ки­ле­ри.

В съ­що­то вре­ме не би­ва да се под­цен­ява скри­та­та рек­ла­ма на кул­тур­ни­те про­дук­ти, как­ви­то са кни­ги­те. Чрез тях из­да­ние­то не са­мо, че пе­че­ли ди­рек­тно (ка­то раз­прос­тран­ява кни­ги­те, заед­но с все­ки брой на вес­тни­ка), но и про­веж­да оп­ре­де­ле­на ре­дак­цион­на по­ли­ти­ка - по­ве­че­то заг­ла­вия, за кои­то “ми­мо­хо­дом” спо­ме­на­ва вес­тни­кът, са пос­ве­те­ни на под­зем­ния свят (кни­ги­те на Геор­ги Стоев, кни­ги за Шес­то уп­рав­ле­ние и т.н.) За да се удо­влет­воря­т нуж­ди­те и на дру­ги прос­лой­ки от ау­ди­то­рия­та, ус­по­ред­но с те­зи заг­ла­вия се “рек­ла­ми­рат” и дру­ги (ка­то нап­ри­мер кни­ги­те на Амо­с Оз). Т.е. и тук ста­ва ду­ма за ши­ро­кос­пек­тър­ност на из­да­ние­то.

По­ли­ти­чес­кият PR е прик­рит. В съ­що­то вре­ме в си­туа­ция на пре­диз­бор­на кам­па­ния, коя­то се про­ве­де по вре­ме на на­ше­то из­след­ва, се за­беля­зва оп­ре­де­лен за­си­лен ин­те­рес към всякак­ви фор­ми на из­ява във вес­тни­ка (не­га­тив­ни и по­ло­жи­тел­ни; ин­тер­вю­та или ци­та­ти или др.), кое­то да­ва ос­но­ва­ния за из­вес­тни спе­ку­ла­ции, че ста­ва ду­ма за PR упо­тре­би. Всич­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии се появ­яват на стра­ни­ци­те на “Уи­ке­нд” чрез ин­тер­вю­та.

Ре­гис­тра­то­ри­те ни ус­та­нов­яват съ­щес­тве­но за­сил­ва­не на вни­ма­ние­то към по­ли­ти­чес­ка­та фор­ма­ция “Ред, за­кон­ност и спра­вед­ли­вост” в то­зи пе­риод. В поч­ти все­ки брой на из­да­ние­то са по­мес­те­ни или ин­тер­вю­та с пред­ста­ви­те­ли на РЗС, или ма­те­риа­ли за из­клю­чи­тел­но пол­зот­вор­на­та об­щес­тве­на и по­ли­ти­чес­ка дей­ност на Яне Яне­в по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния.

Ав­торс­тво

По­ве­че от по­ло­ви­на­та от тек­сто­ве­те не са под­пи­са­ни. Ти­пич­но за жълт вес­тник.

В съ­що­то вре­ме тек­сто­ве­те, кои­то са под­пи­са­ни прос­то с име (ис­тин­ско или псев­до­ним), ко­ли­чес­тве­но се приб­ли­жа­ват до тек­сто­ве, под­пи­са­ни с име, сним­ка и еле­ктро­не­н ад­рес на ав­то­ра, кое­то по­каз­ва же­ла­ние за ви­со­ка сте­пен на пер­со­ни­фи­ка­ция.

В пе­рио­да на из­след­ва­не­то ни се слу­чи­ха две въл­ни по от­но­ше­ние на ав­торс­тво­то. Пър­ва­та се ха­рак­те­ри­зи­ра­ше с прив­ли­ча­не­то на някол­ко по­пуля­рни жур­на­лис­ти, сред тях Яво­р Дач­ков, Лю­ба Ку­ле­зич и Крис­ти­на Пат­раш­ко­ва (коя­то зае­ма и пос­та на за­мес­тник-гла­вен ре­дак­тор на вес­тни­ка). Те из­ли­зат с ярки тек­сто­ве по раз­лич­ни те­ми (с об­щес­тве­но-по­ли­ти­чес­ки, кул­тур­но-об­ра­зо­ва­те­лен, ико­но­ми­ко-раз­след­ващ ха­рак­тер), ка­то с то­зи акт вес­тни­кът ос­та­ви впе­чат­ле­ние­то, че за­поч­ва пром­яна в жур­на­лис­ти­чес­ко­то зна­че­ние на “Уи­ке­нд”. От жълт вес­тник, къ­де­то ра­ботят “ано­ним­ни лъж­ци”, той се прев­ръ­ща в три­бу­на за из­яве­ни име­на и място за ут­вър­жда­ва­не на собс­тве­ни кад­ри. Т.е. из­ли­за, че за­поч­ва да ста­ва прес­тиж­но да си ко­лум­нист в “Уи­ке­нд”. То­зи факт се пот­вър­ди и от за­сил­ва­щия се ин­те­рес на пуб­лич­ни­те лич­нос­ти да при­със­тват на стра­ни­ци­те на вес­тни­ка.

Вто­ра­та въл­на за­поч­на с пос­те­пен­но­то из­чез­ва­не на по­пуля­рни­те жур­на­лис­ти от вес­тни­ка. Пър­во се от­тегля Лю­ба Ку­ле­зич, коя­то под­готв­яше ме­дий­ни ана­ли­зи. Ос­та­ва­ме с впе­чат­ле­ние­то, че ко­га­то Ку­ле­зич за­поч­на да пи­ше свои ко­мен­тар­ни ста­тии, из­вън ме­дий­на­та сфе­ра, зас­яга­щи нап­ри­мер скан­да­ли­те око­ло до­сие­та­та, по­зи­ция­та й ве­че не се вмес­ти в стра­те­гия­та на вес­тни­ка. Някол­ко ме­се­ца по-къс­но на­пус­ка Крис­ти­на Пат­раш­ко­ва. Меж­дув­ре­мен­но тя е съз­да­ла във вес­тни­ка впе­чат­ле­ние­то, че е не прос­то ана­ли­за­то­р и ко­мен­та­тор на об­щес­тве­ни про­це­си, но и раз­след­ващ жур­на­лист и ин­тер­вюи­ращ топ-ли­ца­та от скан­да­ли­те на деня. При­помн­яме, че тя е из­вес­тна най-ве­че с ра­бо­ти­те си в ре­сор “кул­ту­ра” до то­зи мо­мент. Тук връз­ка­та меж­ду из­да­ние­то и жур­на­лис­та изи­гра съ­щес­тве­на роля и за две­те стра­ни. От ед­на стра­на, Пат­раш­ко­ва трябва­ше да “пре­лее” от лич­нос­тния си жур­на­лис­ти­чес­ки ав­то­ри­тет на из­да­ние­то, от дру­га стра­на, вес­тни­кът я ле­ги­ти­ми­ра в но­ви за нея жур­на­лис­ти­чес­ки поп­ри­ща. Ней­но­то на­пус­ка­не бе съп­ро­во­де­но с ма­си­ра­на пуб­лич­на ак­ция (ин­тер­вю в “Труд” и те­ле­ви­зион­ни уча­сти­я), свър­за­на с про­даж­ба­та на “Уи­ке­нд” (точ­но в края на пе­рио­да на из­след­ва­не­то ни) и стар­ти­ра­не­то на нов вес­тни­кар­ски проект, на­ре­чен “Га­ле­рия”.

Пос­ле­ден от вес­тни­ка се от­тегля Яво­р Дач­ков, кой­то съ­що пре­ми­на­ва в но­вия вес­тник “Га­ле­рия”, кой­то те­ма­тич­но, ав­тор­ски и офо­рми­тел­ски е съз­да­ден именно в “мат­ри­ца­та” на “Уи­ке­нд”.

Всяко ка­те­го­рич­но твър­де­ние за въз­ник­ва­не­то и раз­ви­тие­то на две­те въл­ни ни се стру­ва дос­та спе­ку­ла­тив­но. Тъй ка­то не раз­по­ла­га­ме с кон­крет­ни фак­ти. Ус­та­нов­ява­ме са­мо, че по вре­ме на пър­ва­та въл­на, “Уикенд” ста­ва по-на­зи­да­те­лен, по-пе­да­го­ги­чен към свои­те чи­та­те­ли - дъл­ги­те ма­те­риа­ли са ав­тор­ски и те са в по­со­ка не “над­ни­ча­не през клю­чал­ка­та”, а ут­вър­жда­ва­не на цен­нос­ти.

Жан­ро­ве

Жан­ро­во­то раз­пре­де­ле­ние във вес­тни­ка съ­що пре­търпя ме­та­мор­фо­за, вследс­твие на две­те въл­ни, за кои­то го­во­рих­ме по-го­ре. Най-чес­то из­пол­зва­ният жанр са ин­фор­ма­ции­те. След тях се на­реж­дат ин­тер­вю­та­та и ко­мен­та­ри­те, кои­то се уве­ли­ча­ва­т в хо­да на из­след­ва­не­то ка­то брой­ка, вследс­твие на при­съе­дин­ява­не­то на во­де­щи жур­на­лис­ти към еки­па на вес­тни­ка. Но­ви­те жур­на­лис­ти­чес­ки по­пъл­не­ния трябва да пок­рият на­рас­тва­щия ин­те­рес към вес­тни­ка (от ау­ди­то­рия­та ка­то ти­раж и от пуб­лич­ни­те лич­нос­ти ка­то при­със­твие в из­да­ние­то) чрез свои ав­тор­ски зая­вки.

Оно­ва, кое­то е ха­рак­тер­но за все­ки раз­каз на “Уикенд”, не­за­ви­си­мо от жан­ро­ва­та му оп­ре­де­ле­ност е “ро­ма­ни­зи­ра­не­то”. Вес­тни­кът ра­бо­ти с на­ра­тив, в кой­то фик­ция и факт се смес­ват, но по на­чин, кой­то пра­ви дей­стви­тел­нос­тта ин­те­рес­на, а до­ба­ве­на­та ин­фор­ма­ция прием­ли­ва, до­ри ко­га­то е оче­вид­но из­мис­ле­на.

Тон на пуб­ли­ка­ции­те

За нас бе­ше важ­но да ви­дим да­ли след ка­то вли­за “под за­вив­ки­те на из­вес­тни­те”, вес­тни­кът го съп­ро­вож­да с кри­ти­чен или по­ло­жи­те­лен тон. Из­след­ва­не­то ни по­каз­ва, че то­нът на пуб­ли­ка­ции­те е най-ве­че неут­ра­лен (за срав­не­ние - 2201 пуб­ли­ка­ции с неут­ра­лен тон сре­щу 362 с не­га­ти­вен).

Сти­га­ме до из­во­да, че вес­тни­кът се пред­паз­ва от всякак­ви край­нос­ти - по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки или ези­ко­ви, кои­то би­ха го раз­по­ло­жи­ли в оп­ре­де­ле­ни кръ­го­ве. То­ва не оз­на­ча­ва, че та­ки­ва ин­те­ре­си не съ­щес­тву­ват.

Към жъл­та­та пре­са ви­на­ги съ­щес­тву­ва кри­ти­ка­та, че са­мият факт, че се за­ни­ма­ва с лич­ния жи­вот на из­вес­тни­те, ве­че е проя­ва на аг­ре­сия или не­га­ти­ви­зъм. На­ши­те ре­гис­тра­то­ри оба­че не ус­та­нов­яват на ези­ко­во ни­во упо­тре­ба­та на не­га­ти­вен тон.

Още еди­н кръг от въп­ро­си ни ин­те­ре­су­ва­ше, най-ве­че за да ус­та­но­вим да­ли има на­ру­ша­ва­не на чо­веш­ки­те пра­ва. Във вес­тни­ка не ус­та­но­вих­ме сис­те­ма­тич­на злоу­пот­ре­ба с лич­ни дан­ни, с из­клю­че­ние на някол­ко ка­зу­са - в пет слу­чая е опо­вес­те­на ле­кар­ска тай­на за здра­вос­лов­но със­тоя­ние на па­циент и еди­н път е опо­вес­те­на тай­на на оси­нов­ява­не.

Ед­на от кри­ти­ки­те към жъл­та­та пре­са е име­нно за на­ме­са в лич­ния жи­вот и упо­тре­ба на лич­ни дан­ни. Тук сме се ръ­ко­во­ди­ли от иде­ята, че пуб­лич­ни­те лич­нос­ти са под­ло­же­ни на по­ви­ше­но вни­ма­ние към ин­тим­ния им жи­вот. Та­ка че всич­ки съоб­ще­ния за тех­ния бра­чен жи­вот, пуб­лич­но по­ве­де­ние и пр. не сме ре­гис­три­ра­ли ка­то упо­тре­ба или из­нас­яне на лич­ни дан­ни.

Про­бен ка­мък за всяка ме­дия е от­но­ше­ние­то към мал­цинс­тва­та. Ето за­що, ние под­роб­но ана­ли­зи­рах­ме при­със­твие­то им на стра­ни­ци­те на “Уи­ке­нд”. Ус­та­но­вих­ме, че за пред­ста­ви­те­ли на сек­суал­ни мал­цинс­тва (най-чес­то за ге­йо­ве или на­беж­да­ва­ни за ге­йо­ве) се го­во­ри чес­то, но то­нът преоб­ла­да­ва­що е нес­тиг­ма­ти­зи­ращ и неут­рал­но ин­фо