Търсят се ро­ми за ро­та­риан­ци

В Но­ва За­го­ра оти­до­х, за да раз­бе­ра как жи­веят ро­ми­те там и как­во е от­но­ше­ние­то на мес­тна­та ад­ми­нис­тра­ция към тях. Пре­ди да тръг­на, дос­та хо­ра ми ка­за­ха: “Ме­ри си при­каз­ки­те, ко­га­то го­во­риш за ро­ми там. В то­зи град има мно­го тур­чее­щи се.”

Ко­га­то прис­тиг­нах, по­пи­тах пър­вия срещ­нат - въз­рас­тен мъж, как се жи­вее в гра­да, как­ви мал­цинс­тва има. Той ми от­го­во­ри: “Има мно­го ци­га­ни. Но няма проб­ле­ми с тях - мир­но и ти­хо е.” Нап­ра­ви ми впе­чат­ле­ние, че мъ­жът не ка­за тур­ци, а ци­га­ни. По-къс­но се за­поз­нах с Ян­ко Мит­ков, об­щин­ски съ­вет­ник от ДПС, кой­то ми ка­за: “Всич­ки, жи­вее­щи в кв. “Шес­ти”, се са­мооп­ре­делят ка­то тур­ци, а бъл­га­ри­те ги прие­мат ка­то ро­ми. Но ка­то ги на­ре­чеш ци­га­ни, мно­го се оби­жда­т.”

По-гол­яма­та част от вре­ме­то си мла­ди­те хо­ра пре­кар­ват в квар­та­ла. Оби­кно­ве­но сли­зат в цен­тъ­ра на гра­да да пият ка­фе, а въз­рас­тни­те да па­за­ру­ват. То­ва е еди­нстве­но­то им раз­вле­че­ние. Дру­го раз­нооб­ра­зие във все­кид­не­вие­то им няма. За­що­то ка­то се за­поч­не с ка­фе­не­та­та и рес­то­ран­ти­те, ни­къ­де не ги пус­кат - ни­то в дис­ко­те­ки­те, ни­то в плув­ния ба­сейн.

ЗА­ВЕ­ДЕ­НИЯ­ТА В ГРА­ДА НЕ ОБ­СЛУЖ­ВАТ ТУР­ЦИ И РО­МИ

То­ва про­дъл­жа­ва ве­че 16 го­ди­ни. Всич­ки за­ве­де­ния гра­да са на бъл­га­ри и навс­якъ­де гонят ро­ми­те и тур­ци­те. До­ри и в най-ми­зер­ни­те ка­фе­не­та не до­пус­кат пред­ста­ви­те­ли­те на два­та ет­но­са. Най-чес­то­то об­ясне­ние, кое­то да­ват сер­ви­тьо­ри­те в за­ве­де­ния­та, е: “Ше­фът не раз­ре­ша­ва да сер­ви­ра­ме на ци­га­ни.”

“Не виж­дам как­ви са при­чи­ни­те за то­ва - про­дъл­жа­ва Ян­ко Мит­ков. - Всич­ки­те ни мла­де­жи се об­ли­чат по пос­лед­на мо­да, с ху­ба­ви при­чес­ки. Да­же са по-доб­ре об­ле­че­ни от някои бъл­гар­ски мо­ми­че­та и мом­че­та. И то­ва не го каз­вам са­мо аз. А са и мно­го кра­си­ви. Знае­те ли кол­ко на­ши мом­че­та из­ли­зат с бъл­гар­ски мо­ми­че­та в гра­да? Ела­те до­ве­че­ра и ще ви за­ве­да там, къ­де­то се съ­би­рат. Не са­мо то­ва, бъл­гар­ски­те мла­де­жи съ­що си об­щу­ват и с ро­ми, и с тур­ци. Няма ет­ни­чес­ко нап­ре­же­ние в гра­да. Но дис­кри­ми­на­ция­та по за­ве­де­ния­та е най-ло­ша­та, 16 го­ди­ни не мо­жах­ме да се пре­бо­рим с нея.

Мен ме об­служ­ват, за­що­то знаят, че съм об­щин­ски съ­вет­ник. Но ме бо­ли, ко­га­то гонят на­ши мла­де­жи. Те си взи­мат ка­фе от ав­то­ма­ти­те и сядат на пей­ки­те да го пият. Ро­ди­те­ли­те им ве­че са свик­на­ли. Ела да ви­диш, ако не вярваш!”

Оти­дох­ме в цен­тъ­ра и наис­ти­на бе­ше та­ка. Мла­ди и въз­рас­тни от мал­цинс­тва­та пие­ха ка­фе на пей­ки­те, а са­мо на де­сет мет­ра от тях на­ре­де­ни за­ве­де­ние до за­ве­де­ние. Са­мо че не ги пус­кат.

За­мес­тник-кме­тът на об­щи­на­та Ни­ко­лин Пет­ков об­ясни то­ва та­ка: “Те­ма­та е мно­го ста­ра. Бил съм три ман­да­та об­щин­ски съ­вет­ник и съм пос­тавял въп­ро­са още то­га­ва. Хо­дил съм при собс­тве­ни­ци­те, но те ми каз­ват “Из­вин­явай­те, но то­ва е моя собс­тве­ност и ко­го­то си ре­ша, не­го ще пус­на.” В край­на смет­ка то­ва са час­тни за­ве­де­ния. Но мисля, че с те­че­ние на вре­ме­то то­ва пос­те­пен­но ще от­ми­не. При мен не са ид­ва­ли граж­да­ни, кои­то да предявят пре­тен­ции, че някъ­де не са ги об­служ­ва­ли. Има ве­че по­ло­жи­те­ле­ни при­ме­ри. Ми­на­ла­та го­ди­на в рес­то­рант “Фло­ра” е пра­ве­на ром­ска сват­ба. И в рес­то­рант “Яни­ца” съ­що.”

Пос­ле се ока­за, че за­мес­тник-кме­тът ме под­ве­де. В те­зи две за­ве­де­ния съ­що не пус­кат тур­ци и ро­ми. Как ги бой­ко­ти­рат ми раз­ка­за­ха по­тър­пев­ши­те.

Саб­ри Мех­мед Али, 19 г.: “На 16 май око­ло 11.00 ч. звън­нах на об­щин­ския съ­вет­ник Ян­ко Мит­ков по те­ле­фо­на и го по­пи­тах къ­де е. Той ми от­го­во­ри, че се на­ми­ра в пи­ца­рия­та и ако ис­ка­ме, да оти­де­м. Бях с прия­теля ми Яша­р Саб­ри Мех­мед, на 31 г. Оти­дох­ме и сед­на­ха­ме.

ЧА­КАХ­МЕ ОКО­ЛО 15 МИ­НУ­ТИ, НО СЕР­ВИ­ТЬОР­КА­ТА НЕ ДОЙ­ДЕ на ма­са­та. То­га­ва аз се объ­рна­х към нея и я по­пи­тах ще ни об­слу­жи ли. Тя из­ви­ка Ян­ко и му ка­за “Ше­фът не раз­ре­ша­ва да сер­ви­ра­ме." Аз по­мър­мо­рих мал­ко, ста­нах­ме и си тръг­нах­ме.”

Са­шо Си­мео­нов Са­шев, 19 г.: “На 17 май в 14.00 ч. аз и още три­ма мои прия­те­ли ре­ших­ме да оти­де­м на плув­ния ба­сейн в гра­да, каз­ва се “Ха­ли-га­ли”. Ка­то ни видя, ох­ра­на­та ни ка­за: “Вед­на­га из­чез­вай­те!” И ние си тръг­нах­ме.

Стоян Ми­тев Ча­лъ­ков, 24 г.: “На 20 май око­ло 11.30 ч. с три­ма прия­те­ли оти­дох­ме в "Де­нис" и сед­нах­ме на ма­са­та. По­ви­ках­ме сер­ви­тьор­ка­та. Тя дой­де и ни взе по­ръч­ка­та. След пет ми­ну­ти прис­тиг­на еди­н млад мъж и ни ка­за, че трябва да има­мепро­пус­ки, за да ни об­слу­жат. Видя­хме, че има пия­ни мъ­же и не ис­ках­ме да спо­рим. Ста­нах­ме и си тръг­нах­ме.”

Аз съ­що пре­живях то­ва уни­же­ние. Ве­чер­та ре­ших­ме да оти­де­м в някое за­ве­де­ние. Пред­ло­жи­ха ми рес­то­рант “Ста­ра­та къ­ща”, за­що­то там не го­не­ли ци­га­ни. Съг­ла­сих се и оти­дох­ме. Ча­сът бе 22.00. Влязох­ме в дво­ра на рес­то­ран­та, пос­рещ­на ни сер­ви­тьор. По­пи­та: “Гро­зьо ли тър­си­те?” Аз от­го­во­рих “Не, клиен­ти сме на за­ве­де­ние­то.” То­га­ва мъ­жът от­го­во­ри: “Не мо­жем да ви об­слу­жим, тук се пус­кат са­мо хо­ра с кар­ти на Ро­та­ри клуб.” И ни по­со­чи рек­ла­мен тран­спа­рант на сте­на­та. По­пи­тах го за име­то му и раз­брах, че се каз­ва Йор­дан (ако не лъ­же). По­мо­лих го да из­ви­ка уп­ра­ви­теля да го­воря с не­го. Но сер­ви­тьо­рът се пред­ста­ви за уп­ра­ви­тел и се ядо­са, за­поч­на да ми се реп­чи. По­пи­тах го за три­те му име­на, а той взе, че се скри. На нас ни­що не ос­та­на ос­вен да си тръг­нем. Пос­ле раз­брах, че уп­ра­ви­телят се каз­ва Гроз­дьо Гроз­дев.

За­ве­де­ния­та в кои­то не пус­кат ро­ми и тур­ци в Но­ва За­го­ра:
Ка­фе-апе­ра­ти­ви:
“Прас­ко­ва”, “Ак­ва­риум”, “Вез­ни”

За­ве­де­ния за хра­не­не:
“Де­нис”, “Ста­ра­та къ­ща”, пи­ца­рия­та

Дру­ги:
Дис­ко­те­ка “Син­ди”, ба­сейн “Ха­ли-га­ли”, хо­тел­ски ком­плекс “Яни­ца”