Торта за 160 милиона евро

Скъпичко наистина, но това е приблизителната сума на щетите, причинени от бунтовете през миналия ноември в т.нар. “трудни” квартали във Франция. Сумата е изчислена от застрахователните дружества, които обявиха невъзможността си да покрият тези разходи. Според тях държавата със своята политика е виновна за проблемите и сега тя трябва да покрие застраховките на частните лица. От тук се разбира, че щетите, нанесени на държавното имущество - разрушени училища, спортни зали, автобусни станции, и т.н. са допълнителни суми, които също трябва да бъдат платени от бюджета. А това вече е торта, голяма даже и за Гаргантюа, както би казал Рабле.

Малко история

В началото на ноември 2007 г. в едно от парижките гета Клиши - су Вуа, бягайки от полицията (нормално е човек да се запита защо), двама малолетни се скриват в един трафопост. Нещастието става бързо! Смъртта на двете деца послужва за скандал, който поставя Франция на ръба на военното положение. Цената на станалото вече е ясна.

Полицейската статистика

В страната има 751 квартали обявени за трудни. В тях населението е главно от емигранти от Магреб, Африка и няколко случайно попаднали от Босна, Афганистан, кавказката част на бившия СССР и Чечня. Инфраструктурата на тези обиталища малко по малко се сгромолясва. Транспортът стачкуват всеки път когато има някой автобус, замерян с камъни, а това се случва твърде често. Вътре зоните се командват от каиди (главатар- араб.), които са обявили таблица за оценка на гражданското неподчинение: 50 точки за запалена полицейска кола, 100 - за ранен полицай. Целта - да не виждат вече нито една фуражка в “своята територия”. Резултатът -14 ранени полицаи девно. Тази сурова равносметка води, естествено, до втърдяване на поведението на полицаи и пожарникари. А и до манифестации на полицаи, с окачени на гърдите мишени и плакати “Готови за изпращане в кланницата!”

Събитието на деня

С наближаването на тревожната годишнина от инцидента, в Елисейския дворец и Матиньон, както е прието да се нарича седалището на президента и на правителството, започва трескаво търсене на отговор за въпроса: ”Какво да се прави?” Практиката е показала, че каидите в предградията обичат да честват по познатия си начин подобни събития... Но както обикновено, всяко държавническо решение е пречупено през призмата на личните амбиции на политиците. Още повече, че 2007 г. ще е решаваща за наследството на сегашния президент Жак Ширак. И понеже подялба не може да има, битката между двамата основни кандидати - Доминик де Вилпен, министър-председател и Никола Саркози, министър на вътрешните работи се води главно за съдбата на споменатите 751 “трудни” зони.

Де Вилпен заложи на създадената от него през април 2006 г. “Агенция на социалната сплотеност за равни шансове” с бюджет 500 милиона евро за 2007 г. В четирите й основни точки министър- председателят обяви, че ще се бори за интеграция, ограмотяване, против всички видове расова дискриминация и равни шансове за участие в живота на страната. Новост за реализацията на тази програма са т.нар. ”Доброволни цивилни отряди”, в които младежи от 16 до 25 години ще получават необходимите им социални навици, курсове по френски и професия. Предвижда се през следващата година там да постъпят повече от 50 000 младежи.

Министърът на вътрешните работи предложи на Народното събрание своя проект за закон срещу престъпленията. Според него нападението на полицай и пожарникар трябва да бъде считано за углавно престъпление и извършителите да бъдат изправяни пред углавния съд като присъдата бъде не 10, а 15 години затвор. Причинителите на безредици да се наказват с една година затвор (не с шест месеца), а подбудителите към безредици - на два месеца затвор, срещу глобата, както беше до сега. За участвувалите в безредици на възраст от 16 до 18 години, считани за малолетни до този момент, да се прилагат наказателните мерки като за пълнолетни. Проектозаконът още не е влязъл в дневния ред на Народното събрание, но видимо Саркози е уверен в победата си. “Нека съдиите и френският народ да решат” заяви той пред журналисти.

Реакцията

“Зарко отново ни обявява война” започна да се чува ръмжащото недоволство на предградията и ... през последните седмици нападенията срещу патрулиращите коли се увеличиха. По тях се хвърля всичко - от камъни до кофички с кисело мляко. Ще се стигне ли до железните тръби и бутилките с Молотов котейл - това още никой не може да предскаже. Изненадвящо обаче адвокатът на изгонения за подстрекателство имам на предградието Венисию -Абделкадер Бузиани, подаде молба за преразглеждане на присъдата му. За сега тя не е отменена...

“Саркози - според оценката на Франсуа Холанд, секретар на Социалистическата партия, заложи на страха.”

“Обзелото го желанието да отговори на силата със сила и на удара с удар - произнесоха се други негови политически съперници - е проява на безотговорност в такъв труден момент”. А Елен Франко, вице-президент на синдиката на магистратите буквално оцени предложението на министъра като “Толкова нереално и демагогично,че нямам желание даже да му отговоря...”

Разбира се, има и доволни от опита на Никола Саркози да втвърди вътрешната си политика. И те трябва да бъдат търсени главно между потърпевшите - профсъюзите на полицаите, които както винаги са на първата фронтова линия.

Но истинската изненада дойде от самия Ширак, който неочаквано подкрепи, но по свойствения си начин, Саркози, когото всички знаят, че отдавна недолюбва. На заседание на Министерския съвет президентът заяви, ”че нападателите на полицаи трябва да бъдат наказвани с най-голяма строгост.”

И така. Обитателите на тези ужасни гета, заедно с полицаите и пожарникарите, които трябва да внедряват някакъв ред в тях, за кой ли път стават разменна монета в предизборни боричкания за власт. Както се казва - нищо ново под слънцето! Но, дали с това си изказване президентът започва да ни подсказва желанието си да се кандидатира за ... трети път? А, това вече е новина, върху която си заслужава да се раздъждава. Защото когато двама се карат - обикновенно печели третият. А Ширак вече е доказал, че умее да печели именно като трети.