Тибет на картата на света

Андрей Шарий: За международната страна на борбата за освобождение или за свобода (наричайте я както искате) на Тибет аз беседвам с международния наблюдател на Радио „Свобода" Ефим Фиштейн.

Към проблема за Тибет в различните страни на света се отнасят различно. В някои от тях предпочитат да не си развалят отношенията с Китай и не поддържат даже привържениците на ненасилствения процес на съпротива. Други страни обаче са много по-активни. Един от добрите примери в това отношение е малката централноевропейска страна Чехия, където симпатиите към Тибет са твърде силни, и при това и в държавните структури, а не само в гражданското общество. На какво се дължи това?

Ефим Фиштейн: Мисля, че това се дължи на първо място на, на демократичните традиции на чешкото население, което по собствената си история знае какво е да бъдеш стотици години малцинство, дискриминирано малцинство. Това е една страна на проблема. В Чехия има много литература и документални филми, свързани с историята на Тибет. Тази история общо взето се познава от хората там.

А без съмнение друго обстоятелство, което изигра решаваща роля в увеличаването на симпатиите към населението на Тибет, е според мен, факта, че бившият президент на Чехия Вацлав Хавел имаше (и продължава да има, разбира се) много големи симпатии както към тибетския народ, така и към неговия политически представител и духовен водач Далай Лама, който, по покана на Хавел много пъти е идвал в Чехия и на практика е постоянен член на „Форум 2000: Събрание на мислители на днешния свят", който редовно се събира в Прага. Точно поради това в десетки чешки градове в Деня на Тибет се развяват знамената на тази страна.

А ето и последния случай, свидетелстващ за поддръжката на тибетската кауза в Чехия: Даже сегашният премиер на страната Мирек Тополанек, който никак не може да бъде определен като привърженик на Вацлав Хавел на един официален прием се появи със значката на Тибет, забодена на ревера на сакото му и това предизвика недоумение и даже протестна нота от страна на китайските власти.

Андрей Шарий: А ако в известна степен променим гледната точка и хвърлим поглед върху Европа като цяло, можем да се запитаме: Кой поддържа Тибет? Това идеологически „патент" ли на левите сили? Или става дума просто за правозащитна активност?

Ефим Фиштейн: Бих казал, че преди всичко това е правозащитна активност. Освен това, струва ми се, че радикалните леви сили, такива като посткомунистическите партии или близките към тях групировки не поддържат Тибет. Не го поддържат нито културната, нито – и в още по голяма степен – политическата автономия на този регион, защото тях повече ги интересуват връзките с Китай. Бизнесмените като цяло не са заинтересовани от задълбочаването на връзките между тибетското население и европейците. Борбата на Далай Лама и на тибетците среща поддръжка най-вече сред правозащитните групи и движения и градските власти на някои европейски градове също оказват подкрепа като на тези правозащитни групи, така и на тяхната компания в защита на правата на човека в Тибет. През пролетта и лятото на миналата година акции в защита на Тибет имаше в много европейски градове. Например кметството на Париж в Деня на Тибет окачи на фасадата на зданието си знамето на Тибет, същото стори и кметството на Прага.

Андрей Шарий: Интересно е, че това е процес именно на нивото на градски власти. С какво си обяснявате това?

Ефим Фиштейн: С това, че градските власти са в, така да се каже, промеждутъчна позиция. Те са органи на самоуправлението. Освен това те, като правило, нямат преки отношения с китайските власти и по такъв начин не са натоварени с бремето на държавната отговорност, което носят правителствата.

Андрей Шарий: В Европа се провеждат твърде много (аз самият неведнъж съм свидетел, а понякога и пасивен участник) акции и различни събития в защита на Тибет, в поддръжка на тибетската култура. Не е трудно да се разбере, че за младежта това е, преди всичко, възможност за един вид хепънинг. Вие знаете, че будизмът традиционно привлича вниманието на младите хора.

Ефим Фиштейн: Действително, в Европа в последно време будизмът много се разпространи. Но, струва ми се, става дума по-скоро за индийските и японските варианти на тази религия и най-малко разпространената в Европа разновидност на будизма е ламаизма, т.е. този вид будизъм, който се изповядва в Тибет. Въпреки това Далай Лама фактически е не само символ на стремежите на тибетците, но той е и духовен водач, фигура на масовата култура, безспорен образец за подражание, морален авторитет и, ако искате, един твърде своеобразен мислител от един тип, който, за съжаление, е много рядък в съвременния свят. Не може да се говори за една единствена тясна насока на това движение в полза на Тибет. Това е цял спектър от различни правозащитни и други групировки. Но нито един от сегментите на това широко движение, които аз знам, не се застъпва в полза на насилственото отделяне на Тибет от Китай.

Андрей Шарий: А политиците от Европейския съюз чувстват ли някакъв натиск, повече или по-малко постоянен, повече или по-малко чувствителен, от страна на тези неофициални движения в защита на правата на тибетския народ?

Ефим Фиштейн: Понякога стават пробиви, както стана миналата година в навечерието на Олимпиадата в Пекин. Но особено в последните години политиците решително се ориентират в полза на така наречения прагматизъм, което не е нищо друго освен отсъствие на каквато и да е идеологическа или морална основа на действията им. И на мен ми се струва, че в бъдеще тази тенденция към „прагматизъм" все повече ще се задълбочава.

* Андрей Шарий и Ефим Фиштейн са журналисти от Радио „Свобода". Разговорът им е излъчен на 10 март т.г. по същото радио.