Световното първенство по футбол в Германия: Забранена зона за расисти
Организирането на световното първенство по футбол в Германия е възможност за домакините да покажат не само своя огромен икономически и административен потенциал, но и своето приятелско отношение към хората по света. Няколко расистки атаки в Берлин и Потсдам непосредствено преди началото на шампионата напомниха за расизма в тази страна и помрачиха представата за германско гостоприемство.
Световното първенство по футбол е най-важното събитие за германците през тази година. Преди неговото откриване медиите непрестанно информираха за ремонтите на улици, стадиони и метростанции. За да посрещне гостите от цял свят, Берлин откри в края на май нова централна гара, най-голямата на Европа. Целта на организаторите е да представят Германия като гостоприемна, отворена и толерантна държава. Доказателства за това са както мотото на първенството “Време за създаване на приятелства”, така и учтивото обявяване на няколко езика на възловите спирки на обществения транспорт в градовете, където се провеждат футболните срещи.
Докато довършителните работи бяха под пълна пара, на ед на спирка в Потсдам, непосредствено до Берлин, чернокожият Еримияс М. от етиопски произход беше неочаквано пребит от двама расисти. Пострадалият е завършил инженерство в Германия, където живее от 1987 г. със семейството си. Благодарение на мобилния му телефон полицията разполага със запис на гласовете на нападателите му, които го наричат “негър” и “мръсно прасе”, заканвайки се да го убият. Намесата на таксиметров шофьор предотвратява изпълнението на заканата, но жертвата на расистите е в кома.
Няколко седмици по-късно в берлинския квартал Лихтенберг неонацисти нападнаха левия германския депутат от кюрдски произход Гиасетин Саян. При нападението те го наричат “мръсен турчин”.
Расистките атаки биха изненадали гостите на Берлин. В този град чуждата култура присъства навсякъде. Човек може да гледа най-новите източноевропейски, африкански и азиатски филми, да посети изложба на ислямско изкуството или да слуша радио с музика от цял свят, включително турска, записвана в разградски села.
Днешното германско общество може да се нарече “общество на мигранти”. Според сведения на Федералната статистическа служба всеки пети човек в Германия произхожда от друга страна. Това означава, че около 15,3 милиона души имат мигрантска биография. В Берлин и останалите градове на Германия работят многобройни национални ресторанти и магазини, чиито собственици са с чужд произход. Дори в германския национален отбор по футбол има няколко футболисти, които не са родени в Германия. Двама от тях са чернокожи африканци.
Въпреки външната толерантност данните на тайната служба “Бундесферфасунгсшуц” показват, че не към всички групи чужденци отношението е еднакво. Тъмнокожите и евреите са обект на расистки атаки, особено в източните провинции Бранденбург, Заксен-Анхалт и Берлин. Службата разполага с информация за извършването на над 750 подобни нападения всяка година. Повече от 100 души са били убити в резултат на расистки атаки от обединението на Германия през 1990 г. Според данните днес 10 000 крайно десни екстремисти са склонни към насилие в страната. Заключенията на последния доклад на службата са за повече неонацисти, повече патриотарщина и повече готовност за насилие.
Коментирайки по радиото последните расистки атаки, бившият правителствен говорител Уве - Карстен Хайе обяви, че не би препоръчал на хора с тъмен цвят на кожата да посещават някои градове около Берлин по време на гостуването си за световното първенство, тъй като те крият опасности за живота им. На практика това означава, че в Германия има забранени зони за чужденци. Изказването на Хайе, който в момента председателства антирасистка организация, предизвика дискусия. Федералният вътрешен министър и премиерът на провинция Бранденбург, която се намира около Берлин, определиха това изказване като скандално и отрекоха опасността. Консервативните вестници като “Ди Велт” също излязоха с критични позиции. Въпреки това по-голямата част от медиите и политиците подкрепиха казаното от Хайе и призоваха към предприемане на мерки срещу расизма.
Някои от участниците в дискусията са на мнение, че расизмът е местен проблем, а не на цялата страна. Те отбелязват факта, че неонацистките изяви са пре-димно в източните провинции, където гражданите на бившата ГДР се борят със значителни социални и икономически трудности. Разказите на жертвите на расизъм в медиите обаче показват, че проблемът не е само на Изток. Това потвърждават и полицейските данни.
Някои припомнят, че проблемът съществува от години и заключават, че действията на правителствата срещу расизма са неуспешни. През 1992 г. беше запалено общежитие на бежанци в Рощок. Жителите на града гледаха безчувствено, докато хората бягаха навън. През 1993 г. в Солинген пламна домът на турско семейство, в резултат на което загинаха 5 души. Подобни инциденти е имало и на други места през 90-те години.
Спорът за съществуващия расизъм не накърнява представата за Германия, а помага да бъдат намерени решения на проблемите. Коментарът на вестник “Франкфутер рундшау” е показателен как повечето медии се отнесоха към расистките прояви: “Ние ще спечелим признание в света не като критикуваме хората, които отказват да си затворят очите, а като говорим смело за проблемите си и правим нужното, за да ги решим.” Полицията предприе спешни мерки за защита от расизъм по време на футболното първенство, включително отваряне на телефонна централа, където берлинчани и гостите на града могат да сигнализират на няколко езика за расистки прояви. Полицейското присъствие по улиците и гарите е засилено.
След началото на първенството улиците на германските градове са оцветиха от фланелките и знамената на феновете. Забележителна е привързаността на много германци към чужди национални отбори, както и груповите снимки на фенове от всички страни. В Германия има и забранена зона за расисти. Това е световното първенство по футбол.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ ЗА БОРБА С РАСИЗМА
Държавите имат както международноправни задължения, така и ангажименти по отношение на расовото насилие. Задълженията произлизат от Международната конвенция на ООН за предотвратяване на всички форми на расова дискриминация. Ангажиментите произтичат от официалните декларации на правителствата, че ще спазват препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и решенията на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа срещу расизма и различните форми на нетолерантност. Тези задължения и ангажименти изискват като минимум от държавите да осъждат всяка пропаганда и организации, които подклаждат расова омраза; да предприемат незабавни и ефективни мерки за изкореняване на подбуждането към или актове на расова дискриминация, включително да инкриминират всяко разпространение на расистки идеи, действия на расистко насилие и подпомагане на расистка дейност, както и организирането и участието в расистки организации, публичното отричане на престъпленията срещу човечеството, геноцид или военни престъпления и расовата дискриминация в публичния сектор. Държавите имат задължение да разследват случаи на расизъм и да водят наказателни производства срещу тях. Те трябва да събират и публикуват данни за расистки инциденти, включително броя на заведените дела, причините да не се заведе дело и резултатите от водените дела. Държавите трябва да създадат специализирани органи, които да отговарят за публичното образование срещу расизма, обучението на служители (полицаи, прокурори, съдии) за противодействие на расизма, участието на антирасистки неправителствени организации; те трябва да събират данни за расистки прояви и заведените дела, да ги анализират и да информират обществото за тях; да се заемат с подпомагане на жертвите, включително с тяхното процесуално представителство пред правоохранителните и съдебните органи, както и с мониторинга върху законодателството. Накрая, държавите трябва да приемат политика за насърчаване на културното разнообразие и наемане в публичните служби на представители на малцинствата.