Сът­руд­ни­чес­тво­то на Бъл­га­рия с ООН е пла­чев­но

Из­пъл­не­ние­то на ан­га­жи­мен­ти­те на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия по пред­став­яне­то на док­ла­ди за със­тоя­ние­то на пра­ва­та на чо­ве­ка у нас пред ор­га­ни­те на ООН по­нас­тоя­щем е в пла­чев­но със­тоя­ние. Та­ки­ва за­дъл­же­ния са пред­ви­де­ни в ре­ди­ца меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри, под­пи­са­ни и ра­ти­фи­ци­ра­ни от на­ша­та стра­на. С те­зи до­го­во­ри е ус­та­но­ве­на и оп­ре­де­ле­на пе­рио­дич­ност на пред­став­яне­то на док­ла­ди­те, как­то и про­це­ду­ра и ор­га­ни, кои­то ги раз­глеж­дат.

Бъл­га­рия е длъж­на да пред­ставя пе­рио­дич­ни док­ла­ди пред раз­лич­ни ор­га­ни на ООН по Меж­ду­на­род­ния пакт за граж­дан­ски­те и по­ли­ти­чес­ки­те пра­ва, Кон­вен­ция­та про­тив из­те­за­ния­та, Кон­вен­ция­та за пре­мах­ва­не на всич­ки фор­ми на ра­со­ва дис­кри­ми­на­ция, Кон­вен­ция­та за пра­ва­та на де­те­то, как­то и по някол­ко дру­ги до­го­во­ра. Док­ла­ди­те се раз­глеж­дат от спе­циал­ни ко­ми­те­ти, те търсят ин­фор­ма­ция и от дру­ги из­точ­ни­ци, а раз­глеж­да­не­то по пра­ви­ло прик­люч­ва с пре­по­ръ­ки.

КАК НА­ША­ТА СТРА­НА СТОИ В ТЕ­ЗИ ПРО­ЦЕ­ДУ­РИ НА ПРАК­ТИ­КА?

По све­де­ние на сек­ре­та­риа­та на Вър­хов­ния ко­ми­сар на ООН по пра­ва­та на чо­ве­ка към 16 фев­руа­ри 2006 г. Бъл­га­рия е за­късн­яла с пред­став­яне­то на об­що 17 док­ла­да към раз­лич­ни ор­га­ни на ООН. С по­ве­че док­ла­ди от на­ша­та стра­на са за­къс­не­ли са­мо 11 от всич­ки­те стра­ни-член­ки: Аф­га­нис­тан, Цен­трал­но-аф­ри­кан­ска­та ре­пуб­ли­ка, Чад, Ет­ио­пия, Гам­бия, Ли­бе­рия, Сей­шел­ски­те ос­тро­ви, Сие­ра Лео­не, Со­ма­лия, То­го и Уру­гва­й. Как­то се виж­да, гол­яма част от те­зи стра­ни пре­ми­на­ха на­пос­ле­дък през пе­рио­ди на вой­ни и вът­реш­на нес­та­бил­ност, до­ве­ли до фак­ти­чес­ка лип­са на дър­жав­ност. Ни­що по­доб­но не за­сег­на Бъл­га­рия. Ни­то ед­на от стра­ни­те-член­ки на Ев­ро­пей­ския съюз и ни­то ед­на от стра­ни­те-член­ки на Съ­ве­та на Ев­ро­па не се до­ри доб­ли­жа­ва до Бъл­га­рия по ко­ли­чес­тво неиз­пъл­не­ни за­дължeния за док­лад­ва­не пред ООН. На­ша­та стра­на е за­късн­яла с пред­став­яне­то на 8 док­ла­да по­ве­че от пет го­ди­ни, а с пред­став­яне­то на 2 док­ла­да - по­ве­че от де­сет го­ди­ни. В справ­ка­та на Вър­хов­ния ко­ми­сар не е от­бел­яза­но ни­как­во пред­стоя­що раз­глеж­да­не на док­лад от Бъл­га­рия.

Пред­став­яне­то на док­ла­ди пред ор­га­ни­те на ООН е юри­ди­чес­ко за­дъл­же­ние, кое­то произ­ти­ча от раз­по­ред­би­те на меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, има­щи спо­ред на­ша­та Кон­сти­ту­ция пряка за­ко­но­ва си­ла. Неиз­пъл­не­ние­то му го­во­ри за от­но­ше­ние­то на на­ша­та дър­жа­ва не са­мо към га­ран­ти­ра­ни­те в тях пра­ва и сво­бо­ди, но и към са­ма­та иде­я за вър­хо­венс­тво на пра­во­то. Ос­вен то­ва, с преоб­ра­зу­ва­не­то на Ко­ми­сия­та по пра­ва­та на чо­ве­ка в но­вия Съ­вет по пра­ва­та на чо­ве­ка (виж стр. 18-19) сът­руд­ни­чес­тво­то на стра­ни­те с ор­га­ни­те на ООН при­до­би­ва ос­нов­но зна­че­ние за из­би­ра­не­то в Съ­ве­та.

НЕ НАП­РАЗ­НО БЪЛ­ГА­РИЯ НЕ СТА­НА НЕ­ГОВ ЧЛЕН ПРИ НО­ВИЯ ИЗ­БОР

Пряка от­го­вор­ност за неиз­пъл­не­ние­то от стра­на на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва на те­зи меж­ду­на­род­ни за­дъл­же­ния но­си Ми­нис­терс­тво­то на вън­шни­те ра­бо­ти, въп­ре­ки че док­ла­ди­те се под­готвят в сът­руд­ни­чес­тво с дру­ги­те дър­жав­ни ин­сти­ту­ции. Но то­ва ми­нис­терс­тво се кон­тро­ли­ра от пра­ви­телс­тво­то и от пар­ла­мен­та. Зап­ла­ти­те на не­го­ви­те сът­руд­ни­ци пък се пла­щат от бъл­гар­ски­те да­нъ­коп­лат­ци.

В на­ча­ло­то на май на­пи­сах пис­мо до все­ки еди­н от на­род­ни­те пред­ста­ви­те­ли в 40-то­то На­род­но съб­ра­ние, с кое­то ги при­зо­вах да уп­ражнят кон­трол над Ми­нис­терс­тво­то на вън­шни­те ра­бо­ти и над дру­ги­те ин­сти­ту­ции с цел час по-ско­ро да се из­трие то­ва пет­но вър­ху меж­ду­на­род­на­та ре­пу­та­ция на на­ша­та стра­на. Някол­ко­то от­го­во­ра, кои­то по­лу­чих бяха пот­ре­са­ва­щи - те не по­каз­ва­ха как­во­то и да би­ло раз­би­ра­не за как­во всъщ­ност ста­ва ду­ма. Не бих ис­кал да ци­ти­рам те­зи от­го­во­ри, за да не из­ла­гам тех­ни­те ав­то­ри, тъй ка­то те все пак си нап­ра­ви­ха тру­да да ми от­го­ворят. По-при­тес­ни­тел­но е, че от пар­ла­мен­тар­ни­те ко­ми­сии, кои­то би трябва­ло да се за­ни­маят най-се­риоз­но с то­ва, не по­лу­чих ни­ка­къв от­го­вор. Та­ка как­то не по­лу­ча­ва и ООН от бъл­гар­ска­та дър­жа­ва.