Сътрудничеството на България с ООН е плачевно
Изпълнението на ангажиментите на Република България по представянето на доклади за състоянието на правата на човека у нас пред органите на ООН понастоящем е в плачевно състояние. Такива задължения са предвидени в редица международни договори, подписани и ратифицирани от нашата страна. С тези договори е установена и определена периодичност на представянето на докладите, както и процедура и органи, които ги разглеждат.
България е длъжна да представя периодични доклади пред различни органи на ООН по Международния пакт за гражданските и политическите права, Конвенцията против изтезанията, Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на детето, както и по няколко други договора. Докладите се разглеждат от специални комитети, те търсят информация и от други източници, а разглеждането по правило приключва с препоръки.
КАК НАШАТА СТРАНА СТОИ В ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ НА ПРАКТИКА?
По сведение на секретариата на Върховния комисар на ООН по правата на човека към 16 февруари 2006 г. България е закъсняла с представянето на общо 17 доклада към различни органи на ООН. С повече доклади от нашата страна са закъснели само 11 от всичките страни-членки: Афганистан, Централно-африканската република, Чад, Етиопия, Гамбия, Либерия, Сейшелските острови, Сиера Леоне, Сомалия, Того и Уругвай. Както се вижда, голяма част от тези страни преминаха напоследък през периоди на войни и вътрешна нестабилност, довели до фактическа липса на държавност. Нищо подобно не засегна България. Нито една от страните-членки на Европейския съюз и нито една от страните-членки на Съвета на Европа не се дори доближава до България по количество неизпълнени задължeния за докладване пред ООН. Нашата страна е закъсняла с представянето на 8 доклада повече от пет години, а с представянето на 2 доклада - повече от десет години. В справката на Върховния комисар не е отбелязано никакво предстоящо разглеждане на доклад от България.
Представянето на доклади пред органите на ООН е юридическо задължение, което произтича от разпоредбите на международните договори, имащи според нашата Конституция пряка законова сила. Неизпълнението му говори за отношението на нашата държава не само към гарантираните в тях права и свободи, но и към самата идея за върховенство на правото. Освен това, с преобразуването на Комисията по правата на човека в новия Съвет по правата на човека (виж стр. 18-19) сътрудничеството на страните с органите на ООН придобива основно значение за избирането в Съвета.
НЕ НАПРАЗНО БЪЛГАРИЯ НЕ СТАНА НЕГОВ ЧЛЕН ПРИ НОВИЯ ИЗБОР
Пряка отговорност за неизпълнението от страна на българската държава на тези международни задължения носи Министерството на външните работи, въпреки че докладите се подготвят в сътрудничество с другите държавни институции. Но това министерство се контролира от правителството и от парламента. Заплатите на неговите сътрудници пък се плащат от българските данъкоплатци.
В началото на май написах писмо до всеки един от народните представители в 40-тото Народно събрание, с което ги призовах да упражнят контрол над Министерството на външните работи и над другите институции с цел час по-скоро да се изтрие това петно върху международната репутация на нашата страна. Няколкото отговора, които получих бяха потресаващи - те не показваха каквото и да било разбиране за какво всъщност става дума. Не бих искал да цитирам тези отговори, за да не излагам техните автори, тъй като те все пак си направиха труда да ми отговорят. По-притеснително е, че от парламентарните комисии, които би трябвало да се занимаят най-сериозно с това, не получих никакъв отговор. Така както не получава и ООН от българската държава.