Страховете на големите и бъдещето на малките

Последните седмици мисля за 4-годишните деца и „задължителното” им предучилищно обучение. Идея, въведена заради ромите, която стана естествена част от реториката на страха на хората, които не познават и не се интересуват от ромите и веднага припознават демони в това. Подобно на проекта за Закон за закрила на детето и страха от това социалните служби да ни „взимат” децата. След години децата на страхуващите се хора и децата на ромите ще се срещнат и няма да се познават. И това е най-страшното.

Иначе се опитах да си представя как ще се прилага този закон и пак стигнах до там, че отново няма да има места за децата нито в градините, нито в училищата. Особено за ромските. И места с глоби няма да се открият, а ще бъде абсурдно да се налагат глоби при липсващи места.

Говорих с приятели в САЩ, във Филаделфия, и те ми описаха следната история, от която са част. Всички в града знаели, че държавното училище продължава да поддържа най-висок стандарт на образование (а имало и частни). Те искали да запишат детето си (на 3 г.) в предучилищна група в това училище. Това ставало като подаваш документи в училището и първите подали документи били записвани. Така хората започнали да чакат на опашки още от неделя вечерта, за да подадат първи документи в понеделник в 9 сутринта. Постепенно желаещите нараснали толкова, че се налагало да се чака от петък. Училището сменило деня за записване на вторник, но опашките не намалели. Напротив, родителите вече трябвало да седят на тях от петък до вторник. Правели се списъци, хората спели там, носели си храна и напитки. Миналата седмица училището решило да въведе лотариен принцип. Сега родителите вече се надяват само на късмет. Това вече ми се стори прекалено перверзно и пошло.

И въобще, в тоя свят все няма място за децата се оказва. Омръзна ми да разбирам това какъв товар са децата за големите. Не ми е интересно да виждам колко ясни стандарти и правила продължаваме да създаваме за автомобили, машини, механизми, застраховки, фураж и животни и колко никакви за деца. Струва ми се по-честно, като не ни интересуват малките хора, поне да си го признаем. Години наред пишем все за липсващи правила, хора, средства за бъдещето на децата. Това пък ми се струва наистина нелепо.

Славка Кукова е юрист, изследовател на детски институции. Участва в разработване на законодателство и политики, свързани със защита правата на децата.