Старото зло в “Нова Европа”
Как изглежда новата Европа в българския й вариант?
Като място, в което се случват шмекерии от всякакъв мащаб; в което приятелите гледат да се оплюят колкото се може по-публично; в което злото вече е неидентифицируемо, само защото е "юридически издържано". Тази валидна за цялата ни държава картина, застигна и радио "Нова Европа". Може би още името предвещаваше, че драматичната съдба няма да задмине радиото.
От известно време преписки и интервюта потекоха към медиите и институциите, за да търсят подкрепа. Част от радиожурналистите твърдят, че свободното слово е в опасност, след като собствениците им решават да променят радиото от обществено в търговско; от говорно в музикално. Веднага се ражда поредната подписка, която да покаже масовата обществена подкрепа за медиата, хванала се с две ръце за последното място в рейтингите по слушане. От другата страна застанаха "набедените", които наред с икономическите обяснения, затънаха в оправдания и контраатака. Ниското ниво на спора смеси факти с обиди, персонални саморазправи и изобилие от конфликти на интереси. Всичко това добре залято с претенцията за собственост върху "свободното слово" и от двете страни. А за музикално озвучаване поставиха песента на изровените кости на затвореното радио "Свободна Европа". Зад прикритието на "общественото благо" стоят всъщност разчистване на сметки между приятели, след като е засъхнал финансовия поток.
Защо е трудно да се вземе страна в спора? Първо, защото и двете страни употребяват носталгията и знаковостта на "Свободна Европа", към която принадлежат. Изглежда самостоятелното минало на медиата от 2004 г. (под името "Нова Европа") не е от значение. Истината е, че за тези две години радиото не успя не само да задържи, но и да модернизира звученето си. То застина в битките от началото на 90-те, когато беше алтернативен глас. Второ, в тези две години, войнстващи днес лагери работеха рамо до рамо. Основните пари осигуряваха чрез видове "продуциране" или коопериране днешните "лоши" (свързани по един или друг начин с американски пари). "Добрите" пък не само чинно си водеха предаванията, но и си взимаха хонорарите, които им се полагат. Днес те ни представят кризата като внезапно появила се, а никой не посочва практикуването на неособено етични съвместни модели. Изглежда, че свободата на словото е била действаща. А всъщност и изгодна за двете страни. Трето, ако кризата в БНР през 2001 беше ясна - спор между властимащи и журналисти, то тук нещата стоят далеч по-сложно. Защото спорът формално и привидно е вътрешноведомствен между работодатели и подчинени. Такива имаше през 90-те години в "Радио 99" и радио "Витоша". Екип от "Нова Европа" обаче представя проблемът като обществено значим. И в някои отношения не без основание. Защото аналитичното, коментарното, сериозното в медиите действително липсва и радиото го предлагаше. Затова пък музикалното и развлекателното ни е потопило отвсякъде. От друга страна обаче, обществената медиа е скъпо занимание и едва ли някой може да я поддържа единствено с проектни пари, които често носят със себе си частни интереси. За частна обществена медиа трябва да се говори много внимателно. Четвърто, юридическата изчистеност в проблема не означава, че в негова няма груба неколегиалност. Тя обаче е в зоната на сложните човешки взаимоотношения, които трудно подлежат на санкция, дори и етична. Трудно може да се прецени дали някой от спорещите е останал докрай чист пред съвестта си. Парадоксалното е, че именно поборниците за свободното слово станаха жертва на липсата на думи помежду си. А за да искаш да спечелиш войната, би следвало поне на собствения ти фронт да не водиш битки.ак изглежда новата Европа в българския й вариант?
Като място, в което се случват шмекерии от всякакъв мащаб; в което приятелите гледат да се оплюят колкото се може по-публично; в което злото вече е неидентифицируемо, само защото е "юридически издържано". Тази валидна за цялата ни държава картина, застигна и радио "Нова Европа". Може би още името предвещаваше, че драматичната съдба няма да задмине радиото.
От известно време преписки и интервюта потекоха към медиите и институциите, за да търсят подкрепа. Част от радиожурналистите твърдят, че свободното слово е в опасност, след като собствениците им решават да променят радиото от обществено в търговско; от говорно в музикално. Веднага се ражда поредната подписка, която да покаже масовата обществена подкрепа за медиата, хванала се с две ръце за последното място в рейтингите по слушане. От другата страна застанаха "набедените", които наред с икономическите обяснения, затънаха в оправдания и контраатака. Ниското ниво на спора смеси факти с обиди, персонални саморазправи и изобилие от конфликти на интереси. Всичко това добре залято с претенцията за собственост върху "свободното слово" и от двете страни. А за музикално озвучаване поставиха песента на изровените кости на затвореното радио "Свободна Европа". Зад прикритието на "общественото благо" стоят всъщност разчистване на сметки между приятели, след като е засъхнал финансовия поток.
Защо е трудно да се вземе страна в спора? Първо, защото и двете страни употребяват носталгията и знаковостта на "Свободна Европа", към която принадлежат. Изглежда самостоятелното минало на медиата от 2004 г. (под името "Нова Европа") не е от значение. Истината е, че за тези две години радиото не успя не само да задържи, но и да модернизира звученето си. То застина в битките от началото на 90-те, когато беше алтернативен глас. Второ, в тези две години, войнстващи днес лагери работеха рамо до рамо. Основните пари осигуряваха чрез видове "продуциране" или коопериране днешните "лоши" (свързани по един или друг начин с американски пари). "Добрите" пък не само чинно си водеха предаванията, но и си взимаха хонорарите, които им се полагат. Днес те ни представят кризата като внезапно появила се, а никой не посочва практикуването на неособено етични съвместни модели. Изглежда, че свободата на словото е била действаща. А всъщност и изгодна за двете страни. Трето, ако кризата в БНР през 2001 беше ясна - спор между властимащи и журналисти, то тук нещата стоят далеч по-сложно. Защото спорът формално и привидно е вътрешноведомствен между работодатели и подчинени. Такива имаше през 90-те години в "Радио 99" и радио "Витоша". Екип от "Нова Европа" обаче представя проблемът като обществено значим. И в някои отношения не без основание. Защото аналитичното, коментарното, сериозното в медиите действително липсва и радиото го предлагаше. Затова пък музикалното и развлекателното ни е потопило отвсякъде. От друга страна обаче, обществената медиа е скъпо занимание и едва ли някой може да я поддържа единствено с проектни пари, които често носят със себе си частни интереси. За частна обществена медиа трябва да се говори много внимателно. Четвърто, юридическата изчистеност в проблема не означава, че в негова няма груба неколегиалност. Тя обаче е в зоната на сложните човешки взаимоотношения, които трудно подлежат на санкция, дори и етична. Трудно може да се прецени дали някой от спорещите е останал докрай чист пред съвестта си. Парадоксалното е, че именно поборниците за свободното слово станаха жертва на липсата на думи помежду си. А за да искаш да спечелиш войната, би следвало поне на собствения ти фронт да не водиш битки.