Сърбия и проявите на насилие

На 5 ноем­ври 2008 г. Ев­ро­пейска­та ко­ми­сия пуб­ли­ку­ва док­лад с рав­нос­мет­ка на нап­ре­дъ­ка на Сър­бия в от­но­ше­ние­то й към мал­цинс­тва­та. А в свой док­лад Хю­ман Райтс Уоч пред­ставя наб­лю­де­ние­то, че сръб­ски­те влас­ти не са ус­пе­ли да пре­дот­вратят на­па­де­ния­та сре­щу офи­си и до­мо­ве, собс­тве­ност на ет­ни­чес­ки ал­бан­ци, в на­ве­че­рие­то на дек­ла­ра­ция­та за не­за­ви­си­мост през фев­руа­ри 2008, ни­то да из­пратят на съд от­го­вор­ни­те за то­ва. В док­ла­да на ХРУ се до­ку­мен­ти­рат на­па­де­ния­та сре­щу ет­ни­чес­ки ал­бан­ци и дру­ги мал­цинс­тва през фев­руа­ри и март 2008 г., включ­ва­щи счу­пе­ни про­зор­ци на офи­си и до­мо­ве, опи­ти за па­леж и сплаш­ва­щи про­тес­ти. По­ве­че­то са се слу­чи­ли в ет­ни­чес­ки неед­но­род­на­та об­ласт Вой­во­ди­на, в се­вер­на Сър­бия.

От­го­во­рът на сръб­ско­то пра­ви­телс­тво е не­със­тоя­те­лен. По­ли­ция­та не ус­пява да пред­прие­ме съот­вет­ни­те мер­ки, за да за­щи­ти собс­тве­нос­тта, въп­ре­ки мо­де­ла на по­доб­ни ата­ки в ми­на­ло­то, свър­за­ни с про­тес­ти­те за Ко­со­во. От дру­га стра­на, по­ли­ция­та чес­то пат­ру­ли­ра пред не­чия собс­тве­ност, но след ка­то е би­ла ата­ку­ва­на. В ни­то еди­н от 18-те слу­чая от док­ла­да не се сти­га до пов­ди­га­не на об­ви­не­ния или до прав­ни про­це­ду­ри.

“Сър­бия трябва да по­ка­же, че прие­ма се­риоз­но спи­ра­не­то на те­зи ата­ки, ка­за Уа­н­да Трож­чин­ска ван Ген­де­рен, из­сле­до­ва­тел за Бал­ка­ни­те към ХРУ. - На­па­да­те­ли­те трябва да се да­ват под съд и да се дей­ства по-бър­зо, ко­га­то се поя­ви нап­ре­же­ние.”

На­си­лие­то сре­щу мал­цинс­тва­та не е но­вост в Сър­бия. Ет­ни­чес­ки­те ал­бан­ци бяха ми­ше­на през 1999 г. по вре­ме на бом­бе­на­та кам­па­ния на НА­ТО, из­вър­ше­на ка­то опи­т за справ­яне с бру­тал­на­та воен­на кам­па­ния сре­щу ци­вил­ни от Ко­со­во, в от­го­вор на се­па­ра­тис­тко бун­тов­ни­чес­ко дви­же­ние.

През 2005 г. ХРУ док­лад­ва за въл­на от на­си­лие сре­щу ет­ни­чес­ки ал­бан­ци, дру­ги мю­сюл­ма­ни и ро­ми, следс­твие от реак­ция­та на ул­тра­на­цио­на­лис­ти­те сре­щу но­ви­на­та за ан­тис­ръб­ско на­си­лие в Ко­со­во. През то­зи пе­риод по­ли­ция­та не по­ла­га уси­ли­я да за­щи­ти уя­зви­ми­те мес­та или да прес­лед­ва аг­ре­сив­ни­те дей­ствия на из­вър­ши­те­ли­те.

Но­вият док­лад на ХРУ се със­ре­до­то­ча­ва вър­ху офи­циал­ни­я от­го­вор на на­си­лие­то от 2008 г. Зак­лю­че­ние­то му е, че мно­го мал­ко не­ща са се про­ме­ни­ли от пре­диш­ни­те проя­ви на на­си­лие.

Според доклада на Европейската комисия от 5 ноември защитата на малцинствата в Сър­бия е основно условие за по-здрави връзки с ЕС.

“На­си­лие­то сре­щу мал­цинс­тва­та ос­та­ва ос­но­вен проб­лем в Сър­бия, каз­ва Трож­чин­ска ван Ген­де­рен. Сър­бия не мо­же да се над­ява да се приб­ли­жи към ЕС, ако ясно не по­ка­же, че няма да тър­пи проя­ви на на­си­лие.”

Фор­ми­ра­но­то през юни 2008 г. но­во коа­ли­цион­но пра­ви­телс­тво на Сър­бия те­пър­ва трябва да се зае­ме с проб­ле­ма за на­си­лие­то сре­щу мал­цинс­тва­та. Док­ла­дът на ХРУ пре­по­ръч­ва мер­ки за справ­яне­то с на­со­че­но­то сре­щу мал­цинс­тва­та на­си­лие. Ос­вен про­кар­ва­не­то на за­кон сре­щу проя­ви на ом­ра­за и по-гол­ямо при­със­твие на мал­цинс­тва­та в по­ли­ция­та, пре­по­ръ­ки­те включ­ват ясно и ед­ноз­нач­но осъ­жда­не от стра­на на пра­ви­телс­тво­то на по­се­га­телс­тва­та сре­щу мал­цинс­тва­та, как­то и по-доб­ра коор­ди­на­ция меж­ду по­ли­ция­та, съ­дии­те и про­ку­ро­ри­те.

“Но­во­то сръб­ско пра­ви­телс­тво трябва да по­ка­же как­то на на­сил­ни­ци­те, та­ка и на жер­тви­те им, че на­си­лие­то сре­щу мал­цинс­тва­та няма да бъ­де то­ле­ри­ра­но, за­вър­шва Трож­чин­ска ван Ген­де­рен и до­бавя - Но пър­ва­та и най-важ­на стъп­ка е от­го­вор­ни­те за на­силс­тве­ни­те проя­ви сре­щу мал­цинс­тва да бъ­дат из­пра­ве­ни пред съд.”

www.amnesty.org