Следпразнични несъгласия

Елит, партийни лидери и масмедии традиционно чевстват Освобождението на България от Османското владичество. Така бе и с тържествата на 132-та годишнина. Ликовете на Христо Ботев и Георги Сава Раковски неизменно се редуваха с визията на „кървавото писмо”, Баташкото клане и опълченците на Шипка. Емоцията, предизвикана от неизменното държавно поклонение пред паметника на Незнайния воин, съчетано с изброяването на имената на загиналите за Отечеството е изчислена. Душите ни би трябвало да се препълват с почит пред паметта им, което най-вероятно се случва.

Със сигурност празникът се ползва и за насъскване на българи срещу турци. Спомням си една туркиня от „депортираните” през 1989-та г., която разказваше: ”Най-страшното беше на 3-ти март. Излъчваха „Време разделно”, а хората по улицата ме спираха и ми казваха „Не ви ли е срам!”. Многолюдието от площада се вдъхновява лесно от евтините патриотари на ВМРО и АТАКА, които притоплят националистически лозунги срещу турците, непроменяни още от комунизма и „възродителния процес”. Отделен въпрос е дали на празничната вечер същите тези хора включват БНТ и най-модерната екранизация на „Хъшове” за страданията и копнежите на будните българи в навечерието на Априлското въстание. Или изборът им се е оказал в полза на Слави Трифонов и „Минахте ме, минах се” и шоуто му „No,mercy”.

Съществува не малък брой историци, които не скриват опасенията си от асинхрона между стихията на неизживения български национализъм и новото европейско мислене. Предупрежденията им за сериозните последици от недалновидните националистически взривове, откънтяващи по площадите по време на честванията на 3-ти март, общо взето остават нечути. Заради провалената обществена, политическа и културна акустика, ще задам няколко въпроса.

Чували ли сте легендата за едни земи, дето турчин с подкован кон не е могъл да мине?

Чували ли сте за Арбанаси?

Чували сте, разбира се. Най-малкото, отсядали сте в етнографския резерват, гледали сте манастирите и църквата „СвБогородица”с изумителни стенописи. Разказвали са ви легендите за Балъковата чешма, за Орелчето и Камъка. Непременно са ви показали коприната ,кадифето и медните съдове в арбанашките къщи. Сигурно сте си помисляли като мен ,че богатата украса и изисканият вкус могат да предизвикат завист в душите на най - прочутите венециански майстори.

Та, легендата започва по-отдалеч, още когато богати и бедни се заселили в Арбанаси през 13 век. През 17 век католическият епископ Петър Богдан вече записва разказ за онези 1000 къщи горе, на планината. Оттам се вижда цял Търнов, пише той, а студентите по българска филология и история разсъждават върху хипотезите му. Дали заселилите се на хълма са болярските фамилии и техните слуги? Как така Сюлейман Великолепни им дарява земята, а близо три века турска ръка не ги е пипала? Каква е тази загадка с джелепите от Арбанаси, стигали до Багдад, Индия, Персия, търгували с кожи из цялата империя, а османското правителство ползвало услугите им не само в мирно, но и във военно време…Съществуват хроники, които ни уверяват, че различни турски правителства „с разни правдини улеснявали безпрепятствено прекарването на стоката”… Повече от два века привилегии на Арбанаси? И в резултат – между 14 – 18 век са изградени 2 манастира, 5 църкви, училище? В условията на „робство”? Ами кърджалиите? Ами кланетата, башибозуците, еничарите? И как така точно в арбанашки манастир да е подстриган за монах прочутият възрожденец Софроний Врачански?...

Преди време се срещнах с турски журналисти. Правиха филм за шансовете на толерантността на Балканите. Заговорихме за Арбанаси. Не, не е политическо чудо, възразиха ми. Вие си цензурирате историята. Предпочитате да разказвате само за кланетата, въстанието и освободителната война. А мюсюлманите и християните, да не говорим за евреите, експулсирани от Испания, са живеели умно. Сътрудничели са си както етносите, така и трите религии.

Та това са въпросите, отнасящи се за миналото, настоящето и бъдещето на специфичния български национализъм:

Как да живеем предимно с романтичните образи на войводите от 19 век? Колко още омраза да извличаме от мартирологията и мъченичеството, разбираеми за миналото хилядолетие, но не и за европейската модерност? Въобще, има ли шанс да станем нормални съседи с колегите ни от Анкара и Истанбул, които правят филм за НАШАТА толерантност, а ние предлагаме само обвинителни версии за общото ни минало. Вместо да извличаме строителния потенциал, хармония и предприемачество на Арбанаси, правим филми и книги, които провокират деструктивното, омразовото, сами по себе си регресивни тенденции за родовата ни идентичност!