След празника Обама ще има да изпълнява дълъг списък от задачи по правата на човека
Натискът върху новоизбрания президент Барак Обама да проведе независимо разследване на нарушенията на правата на човека, предполагаемо извършени от отиващата си администрация на Буш, нараства
За разлика от настроението на очакваното двумилионно множество, което се събира в столицата на САЩ за тържествата по случай встъпването в длъжност на избрания за президент на САЩ Барак Обама във вторник, настроението измежду правозащитните групи и между някои религиозни водачи е в известна степен по мрачно.
Те призовават Обама да употреби първите сто дни от службата си като президент за да затвори военния затвор в базата Гуантанамо и да отрече политиките на президента Буш по цяла редица въпроси като почнем от измъчванията на затворниците и предаването им на други страни и са свърши с подслушването без съдебна заповед и подписването на уличаващи показания под натиск.
Но за нацията, която се сблъсква с най-дълбокия икономически спад от времето на Голямата депресия през тридесетте години на миналия век не е ясно дали правата на човека ще станат висшия приоритет на администрацията на Обама и на неговите съюзници в Конгреса.
Въпреки това, водещи организации като Human Rights Watch, Amnesty International, Центъра за конституционни права и юридическата правозащитна организация Human Rights First изискват от президента да предприеме колкото се може по-бързи и ефективни действия в областта на човешките права.
Human Rights Watch иска от администрацията на Обама да затвори завинаги тайните центрове на ЦРУ за задържане на заподозрени, да разпростре и върху ЦРУ действието на правилата, използвани от армията за предотвратяване на разпитите с употреба на насилие, да затвори центъра за задържане в Гуантанамо, да репатрира или да обвини съобразно закона всички задържани, както и да гарантира, че обвиненията са отправени в обикновените съдилища, а не в „нестандартни”, т.е. извънредни военни комисии.
Kenneth Roth, изпълнителен директор на Human Rights Watch казва, че „Барак Обама трябва да върне на САЩ водещата роля в защитата на правата на човека по света, прахосана от отиващия си президент Буш в скандали като този в Гуантанамо и други”.
Миналата седмица организацията публикува доклад от 564 страници за състоянието на правата на човека в целия сват. В него се твърди, че правителствата, които са враждебни на идеята да спазват основни права, включително тези на Русия и Китай, са се впуснали да запълват вакума, оставен в областта на защитата на правата на човека по света, от САЩ.
Те обвиняват администрацията на Буш в „изоставяне на принципи, към които САЩ от дълго време са се придържали като например противопоставянето на измъчването, в хода на войната срещу ислямистките бойци”, но също така казват, че „Обама би могъл да поправи вредата щом заеме поста си на 20 януари.
„Администрацията на Обама има огромна нужда да възстанови репутацията на Америка”, добави Roth.
В същото време една коалиция, съставена от групи, уважавани на равна нога с правозащитните, публикуваха подобен „Призив за действия в защитата на правата на човека”, приет на среща на високо ниво във Вашингтон миналата седмица. Те изискаха от администрацията на Обама да сложи край на измъчванията, произволните задържания и незаконните прехвърляния на хора от едно място в чужбина на друго с цел да се избегне юрисдикцията на американските съдилища (extraordinary rendition), включително затваряне на затвора в Гуантанамо и прекратяване на практиките за превантивно задържане, прекратяване на нарушенията свързани с подслушването и проследяването, слагане на край на атаките срещу несъгласието и срещу разширяването на правата на имигрантските групи и на други цветни общности и в края на краищата да осигури спазването на правата на човека, на гражданските права и на гражданските свободи.
В срещата на високо ниво участваха Арабския антидискриминационен комитет, Американският съюз за граждански права, американската секция на Amnesty International, Центърът за конституционни права, Проектът за конституция, обединението на юристи правозащитници „Human Rights First”, Human Rights Watch, Гилдията на американските юристи, Съдружието за гражданска справедливост, Коалицията за забрана на изтезанията и за подкрепа на жертвите от изтезания, Американката мрежа за права на човека и организацията „Свидетели срещу мъчението”
Подобни искания са издигнати от редица религиозни водачи и организации.
Националната религиозна кампания срещу изтезанието (NRCAT) призовава Обама да издаде т.н. „изпълнителна заповед”, с която да се сложи край на изтезанията. Тя настоява това да бъде един от първите му действия след официалното заемане на длъжност. Писмо до избрания президент, подписано от близо три дузини видни религиозни водачи, представляващи разнообразните религиозни традиции на САЩ, казва , че „подобна стъпка ще помогне на САЩ отново да спечелят високото си морално ниво и да възстановят способността на САЩ да отстояват доверието на международната общност в това критично време”.
NRCAT също така подкрепи призива на други за „разследване на политиките и практиките на прилагане на изтезания след 11 септември”. Преподобният Richard L. Killmer, изпълнителен директор на тази организация, каза за нашата агенция, че „за да има гаранции, които да осигурят, че няма отново да се прилагат изтезания, е необходимо да се разбере какво е ставало. NRCAT поддържа създаването на независим не партиен комитет за разследване, който да може да призовава свидетели и с достатъчно финансиране, който да извърши задълбочено разследване и да публикува изчерпателен доклад”.
Той добави, че мисли за седемте си внуци и че може да си представи, че някой ден те ще кажат, че САЩ са употребявали инквизиции, но че това вече не се прави. „Ние трябва да разберем какво се е случвало, за да можем да създадем тези гаранции”, добавя Richard L. Killmer.
Друга група от изтъкнати религиозни водачи връчи на администрацията на Обама документ, наречен „Да мислим заедно. Дневен ред”. Като част от декларация, засягаща много въпроси, групата твърди, че „ прилагането на инквизиции и на жестоко, нечовешко и унизяващо отношение към затворници е неморално, неразумно и неамериканско”.
Водачите на групата представляват организации като „Третият път”, „Изследване върху публичната религия”, Евангелисти за права на човека”, „Евангелисти за социално действие”, Национална конференция на водачите на испаноезичните християни” и „Вярата в публичния живот”.
Когато тези организации направиха публично достояние исканията си, натискът за цялостно независимо разследване на нарушенията на правата на човека, за които се твърди, че са извършени от администрацията на Буш, започна да расте. Но когато журналистът от телевизия ABC George Stephanopoulos настоятелно попита Обама за това в програмата „Тази седмица”, президентът каза, че той „все още е процес на оценяване на положението”, но добави: „Моята ориентация е, че трябва да се придвижим по-напред в този въпрос”.
Обаче въпросът който най-често задават ползвателите на сайта на преходния екип на избрания президент Change.gov е дали встъпващия в длъжност президент би назначил специален прокурор, който да разследва „най-тежките престъпления на администрацията на Буш, в това число изтезанията и подслушването без съдебна заповед“.
Други мощни играчи се придържат към възгледа, че въпросите относно политиката на администрацията на Буш по отношение на измъчванията са толкова сериозни, че на тях може да бъде отговорено единствено от двупартийно задълбочено разследване. Между тях е и републиканският конгресмен John Conyers от щата Мичиган, председател на Комисията по юридическите въпроси на Камарата на представителите, който е внесъл проект за закон за образуване на двупартийна комисия за разследване на твърденията за нарушения от страна на Буш на пълномощията му за водене на война, както и за нарушаването на гражданските свободи. Комисията би трябвало да е подобна на тази, която разследваше терористичните атаки на 11 септември 2001 г.
Натискът върху екипа на Обама се засили миналата седмица, когато един от висшите служители в администрацията на Буш призна, че офицерите, осъществяващи разпитите в Гуантанамо са измъчвали един от затворниците, Мохамед ал Кахтани, гражданин на Саудитска Арабия, обвивен в това, че е планирал да вземе участие в атаките на 11 септември.
Официалното лице, Susan Crawford, пенсионирана съдийка, която наблюдава военните трибунали, предназначени да съдят обитателите на затвора в Гуантанамо, заяви пред в-к „Вашингтон поуст“ следното: „Ние измъчвахме Кахтани. Начинът, по който се отнасяхме към него покрива правното определение за измъчване. И това е причината аз да не мога да отнеса случая му към съда з завеждане на дело“.
Съгласно публикации в пресата Кахтани бе подложен на разпит със стандартните методи за това през 2002 г., но остана глух за въпросите на разпитващите и не призна нищо. Тогава бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд санкционира употребата на специални методи, за да пречупи волята му.
Американският съюз за граждански права (ACLU) описа това признание като „зашеметяващо”, но заяви, че администрацията на Буш в последния си пълен работен ден все още планираше да заведе дела срещу други затворници, които бяха измъчвани.
Буш и вицепрезидента Дик Чейни казаха, че САЩ не измъчват. Но Чейни публично призна, че техниката на разпит, известна като „фалшиво удавяне” (waterboarding), която симулира удавяне, бе разпоредено да бъде приложена към трима задържани.
Висши официални лица от администрацията на Буш, в това число самият президент, вицепрезидента, и министъра на правосъдието (в САЩ той е и Главен прокурор) Michael Mukasey не признават, че фалшивото потапяне представлява инквизиция. Но номинирания от Обама за министър на правосъдието Eric Holder, свидетелствайки пред Сенатската комисия по юридическите въпроси недвусмислено декларираха, че „фалшивото удавяне е измъчване”.
Значението на фразата „първите сто дни” произхожда от администрацията на Франклин Делано Рузвелт, който зае длъжността си по времето на Голямата депресия. В 1933 г. той прекъсна ваканцията на Конгреса за да го свика на специална спешна сесия, по време на която бяха приети и подписани от президента повече от 15 закона, които бяха сърцевината на „Новия курс” на Рузвелт. Оттогава мантрата за стоте дни е еталон за проявите на президентите на САЩ.
* William Fisher е журналист, работещ за “Inter Press Service News”. Текстът е публикуван на сайта на агенцията http://www.ipsnews.net на 19 януари т.г.