След наводненията от миналото лято: Във Велинград искат парцели за строеж, а не фургони

Автори:
    Христо Христов

Причината да посетя Велинград е тревогата на местни ромски активисти, породена от нехайството на институциите към проблемите на 18 ромски семейства, останали без дом след наводненията през август миналата година. Посреща ме Добрия даскал, както наричат тукашните Роман Чилев. Към нас се присъединява и местният лидер Емил Гайтанов.

Ромската махала “Анезица” във Велинград е в края на кв. Чепино. Къщите са разпръснати по стръмнините на баира и отдалече изглеждат живописни. Но отблизо не е така.

СТИГАМЕ МАХАЛАТА И АСФАЛТЪТ СВЪРШВА

Дъждът не спира да вали. Даскалът ми предлага гумени ботуши и май е прав. Стъпвам в калта и си давам кураж. Единственият черен път, който води към центъра на махалата, отдолу догоре е засипан с купища боклук и тор. Това - от едната страна. От другата - кал и камъни от свлачищата. Водата се стича от всички посоки, минава покрай къщите, събира боклуците и се отлива по единствения път, по който се движим.

Когато преди 35 години са давани парцели за строеж на ромите в кв. “Анезица”, са ги мерили на крачка, а не на квадратен метър. Тогава обаче не е имало пренаселеност - те били малко. Но сега са 1700 души и с всяка изминала година населението се увеличава. Вече няма къде да се строи. Кой е предполагал, че един ден това ще е проблем?

Ето ги фургоните. Бели, чистички, блестят. Точно до брега отдясно на пътя са поставени четири, два от тях са изместени от голяма маса кал, камъни и огромна скала, паднали от брега. От другата страна се намира площадка, върху която са нагъчкани още 14 фургона. А бе военно положение.

Децата си играят, без да подозират опасност. Хората бързо се насъбраха да споделят проблемите си. Асен Николов е на 40 години, а жена му Лиляна на 35 г. Семейството е със 7 деца. Имат двама женени сина. Само големият, Манол, на 19 г., с жена си и детето живее отделно в едностаен фургон. Другият син Иван, на 17, живее с бременната си жена при родителите си заедно с останалите пет по-малки деца.

“Имах хубава къщичка - знае го цялата махала. До теракот обзаведена. Масивна, строена с тухли и камъни, с хубава мазилка. Три стаи и хол. Живеехме с цялото ми семейство. Колко труд съм положил да я построя, колко мъка изживяхме. А само две години и няколко месеца живяхме в нея. Дойде водата и я отнесе. Дадоха ни 1000 лева. Купихме легла, гардероб, маса, столове. В две стаички живеем. В тази спим аз, жената и петте деца. В другата са синът ми и бременната му жена.

Тази година сме видели много мизерия, като кучета живяхме. Много е студено в тези фургони, ако няма дърва да гори печката постоянно, всичко замръзва. От топлината пък се изкривява пластмасата, с която са облицовани стените и таванът. До скоро и ток нямахме, преди месец го прокараха. Светили сме си с газ и свещи. Ходим да събираме желязо да изкараме по някой лев. Гледай децата как ги пращаме на училище - със скъсани обувки и дрехи, само и само да не ни спират помощите. Да бяха ни дали строителни материали да си направим къщи!”

Момиченцето ке засрамва и навежда тъжно глава. Притиска кукличката, която държи, и ме гледа изпод вежди.

Цветан Николов, на 28 г., и Верка Славчева на 24 г., нямат деца. Къщата им била с две стаи и хол. За нея са получили еднократна помощ от 537 лева. Сега живеят в едностаен фургон.

“Обещаха ни парцели, строителни материали, а ни докараха тези фургони. Този, в който живеем, ни го зачислиха за 3500 лв. Знаеш ли какво направиха? Площадка върху гробището.

Под нас има гробове, покриха ги с малко баластра, заравниха я с пръст и сега живеем върху тях.Това е причината да не ни разрешат да правим тоалетни - как да живеем тук?

От три месеца сме в тези фургон. Преди това 18 семейства посрещнахме първия сняг на ливадата в найлонови палатки.

ИМА ЖЕНИ, КОИТО СА РОДИЛИ В ПАЛАТКИТЕ

Защото лекарите не искаха да ги преглеждат. Друго момиче го хванали болките и го закарали в болницата - не искаха да го приемат, защото нямало пари да си плати. Накрая решихме всеки от махалата да даде колкото има, за да платим жената да роди в болницата.

“Нощно време жените ни не излизат навън. Слагат си кофи във фургоните, колкото и нечовешко да е. Страхуват се, бе... И децата не излизат нощем, а пък през деня си играят там. Ей, виж ги!... Внимавай тука да не настъпиш нещо. Нали ти казах, няма къде да ходят до тоалетна.”

Игнат Колев, на 51 г., и Славка Николова, на 53 г., имат пет деца. Живели са до реката. Наводнението отнесло тристайното им жилище. Получили са еднократна помощ от 774 лв.

“Когато ни дадоха трите палатки на 5 август, нямаше място за всичките семейства в тях и аз бях принуден да направя барака от изрезки от дъски за моето семейство. Живяхме така до 25 ноември с малки деца в най-големите студове. Чак вчера (10 март) докараха един ТИР с дърва, уж щели да ни дадат по три кубика на фургон, пък пропуснаха пет семейства. Гледаме по телевизията - на други места, където е ставало наводнение, им дават тухли, цимент, дървен материал и хората си строят къщи, а нас са ни бутнали тук, за да кажат, че са направили нещо.”

Софка и Жеко Зафирови, на по 33 години, имат две деца: “Миналата седмица дойде г-н Николов (техник в общината) и ни каза, че в тези фургони може да живеем 20-30 години. Ние не сме съгласни. Имам син на 15 г. - утре-вдругиден ще се зажени и къде ще живее? А другото дете къде ще спи? Да знаете само е колко студено в тези фургони. Отдолу под леглата съм изкарвала ей толкова дебел лед! (Показва с ръце около 20 см.) Навсякъде е влага. Купихме нови мебели с парите от помощите - мухлясаха. Килимът замръзва за пода, не можех да го отлепя. Като го изнасях навън, от него потичаше вода. Не искам да изкарам още една зима в тези фургони. Даже не са пригодени за отопляване с печка на дърва, а на ток. Предупредиха ни че ако стане нещо с тях, ще ни карат да ги плащаме.”

Росица (50) и Борис (47) Терекиеви са имали три-стайна обзаведена къща. Сега живеят с внучето си в едностаен фургон. Вътре има двойно легло, гардероб, шкафче, масичка, печка и свободно място от около 50 см, колкото да се завъртиш. Личи, че мебелите са нови. Всъщност във всички фургони, в които влязох, имаше нови мебели. Хората не са си харчили парите по кръчмите. Росица е болна. Лежи на легло. Оплаква се от нерви и шипове.

След разговорите с хората седнах с да обсъдя ви-дяното с Роман Чилев, Емил и Асен. Така се роди предложението на Емил:

ИМАМЕ НУЖДА ОТ РОМ В ОБЩИНАТА

За да се преборим с проблемите, най-напред ни трябва ром - експерт по етническите и демографските въпроси. Този човек ще бъде посредник между ромската общност и институциите в общината. Ние имаме готовност да помагаме, но няма кой да лобира за нас, да поставя сериозно и открито проблемите за разрешаване. Имаме един общински съветник, който засега не ни е в голяма помощ.

Потърсих общинския съветник Стефан Асенов от партия “Рома”, за да го питам какво се е променило от предишната ни среща през миналата година. От него разбрах, че 82 хиляди лева за канализацията на ромската махала изчезнали. Тази пари не са използвани по предназначение. Средствата са получени по време на мандата на бившия кмет и според някои от версиите са похарчени за предизборни кампании.

“Изпратихме писмо до Министерството на политиката при бедствия и аварии и те ни казаха да сезираме прокуратурата и Сметната палата. В момента се води следствие” - каза г-н Асенов. Той допълни, че в МРРБ е изпратен нов проект за прекарване на вода и канализация в ромския квартал на стойност 400 хи-ляди евро, но още няма отговор.

“Старото гробище на кв. Чепино във Велинград се превърна в детска площадка, след като общината реши да го използва за терен, върху който да постави фургони за ромите, пострадали от наводненията. Сега 18-те фургона, а в тях живеят 60 души, са поставени върху гробище - казва Емил Гайтанов. - Децата ни през деня си играят по гробовете, а вечер не смеят да излизат навън.

Много пъти сме молили кметовете да спрат погребенията тук. Преди осем години общината взе решение погребенията да се извършват в Централните гробища. Имаше някои, които продължаваха да идват, но нашите хора правеха жива верига и ги връщаха. Доскоро идваха близки на покойниците да отварят гробовете - взимат костите им и ги погребват другаде. Не можехме да се храним. Особено през лятото миризмата от пропадналите гробове е нетърпима.”

Кметът Стоян Дулев: Няма друго място за временни жилища

- Г-н кмете, хората са загрижени, че предстои снеготопене и има вероятност от нови наводнения. Какво ще стане с тях?
- Няма друго място, където да се поставят фургоните или да се даде земя за строеж. На територията на Велинград има всичко на всичко осем общински парцела. Единственото място е над баира в “Анезица”. Само тази площадка е удобна за фургоните, иначе трябваше да бутнем повече къщи, отколкото са те.

Прекараният ток и електромерите са за наша сметка. Хората са задължени всеки месец да заплащат консумираната енергия. В квартала изобщо няма канализация и сега кандидатстваме с проект за 400 хил. евро специално за “Анезица”. В Министерството на държавната политика при бедствия и аварии пък внесохме проект за изграждане на нова подпорна стена, но все още нямаме отговор. Подготвяме проекти за кандидатстване пред еврофондовете през 2007 г. по програмата за опазване на околната среда. Искаме да изградим корита, а там, където има свлачища - стени.

- Вярно ли е, че са изчезналите 82 хил. лв., дадени за канализация на махалата?
- Не знам. Аз не съм бил кмет тогава.

- Ще бъдат ли построени обещаните 35 къщички?
- Щяха да ги дарят от БЧК, от нас се искаше само терен.

- Как мислите да работите с ромите, след като в общината няма нито един служител от такъв произход?
- Няма предвидена такава щатна бройка. Ще трябва да съкратим някоя друга.

Ромските представители предложиха на кмета Стоян Дулев да се създаде обществен съвет по етническите въпроси, който да изготви стратегия за работа по проблемите на малцинствата. Кметът обеща да внесе предложение в общинския съвет да се разкрие щат за експерт-ром в общината.

Заместник-министърът Александър Филипов: “Шокиран съм!”
Запитах заместник-министъра в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии Александър Филипов:

- Смятате ли за етично и морално хората да живеят върху гробище, без тоалетни, без вода?
- Канализация и водопровод няма в много ромски махали в страната. Но това, което чувам - че хората живеят върху гробище, е шокиращо. Това е грубо нарушение не само на моралните и етични норми, но и кощунство, оскверняване на свещено място. Недопустимо е да се случват такива неща в днешно време. Вината трябва да се търси в хората и институциите на територията, на която живеят ромите.

- Ще бъде ли заменено мостчето над реката с по-сериозна конструкция? Има опасност то да се скъса, а децата минават по него на път към училище.
- Искам да уточня, че Постоянната комисия по бедствия и аварии не е към нашето министерство, а към Агенция “Гражданска защита”. Много кметове казват - ние не получаваме пари. Всъщност получават, но не се занимават с проблемите на ромите. Те също са граждани на тази страна и кметовете не трябва да ги пренебрегват.

- Чувал ли сте, че са изчезнали 82 хиляди лева, дадени за канализация на ромската махала във Велинград?
- Ако е изпратена жалба, тя е при министър Емел Етем. Без да бягам от отговорност искам да кажа, че моят ресор е създаването на закони, а останалите въпроси са от компетенцията на г-жа Етем и постоянната комисия. За да коментирам такъв случай, трябва да знам дали има такъв финансиран проект, към кого е насочен и ако няма нищо направено по него, да бъде сигнализирана комисията. Тя наблюдава и контролира. В проектозакона, който изготвяме, занапред тези функции ще се прехвърлят на областните управители, тъй като те познават проблемите в регионите си те ще следят за тяхното решаване.

- Ще бъдат ли построени обещаните 35 къщички?
- Не мога да отговоря. Аз съм назначен от 15 ноември 2005 г. и до тази дата всички процеси бяха приключили.

- Мислите ли, че има нужда от ромски експерт в общината?
- Да, защото ще посредничи между ромите и институциите. Иначе тази общност живее в пълно затъмнение и не знае какво се случва в държавата, на какво има право. И когато имат проблем, няма към кого да се обърнат за помощ. Мисля, че липсата на такъв човек е минус за общината във Велинград.