Шукаритетно

Гот ми е на мен сега. 
Да живея хей така. 
Правя си каквото знам. 
От какво да ме е срам. 
 (из песен на Джони)

 Гот ми е да чета в медиите за поредната полицейска акция, за поредното убийство, за поредния обир, за скандала между Яне и Волен, правителството и президентството, за добре хранените тигри на кремиковските богаташи и отложеното дело на адаша ми Топлото. Гот ми е да чета, че законотворците ни са по-големи абдали от мен – една данъчна декларация не могат да попълнят, имат къса памет и забравят, от паркинсона ръцете им треперят и при гласуване уцелват други карти. Гот е, че се уча на закононарушения от тях.

Гот е всеки ден по радиото да чувам какво е казал ББ на СС, как му отговаря СС и как ББ му отговаря на отговора. Гот ми е, че почти всеки трети българин е вече звезда от някое телевизионно предаване. Гот ми е, че богатите укриват данъци, а властите дерат кожата на бедните. Гот ми е, че тези, бедните, допълнително ги смучат и разни лихвари. Гот ми е, че вдигат цените на ток, вода, бензин, здравноосигурителни вноски и ядем скъп шпек салам с ГМО. 

Гот ми е всяка сутрин от телевизионния екран да ме будят разголени красавици и да ме приканват настоятелно да пусна есемес за бързи пари, аз да пускам, а те да ми отговарят, че не съм станал десети и да опитам пак. Гот ми е да пускам есемеси и по други поводи – БГ Великден, БГ Коледа, за болни дечица, за Хаити, за Биг брадър, за Мюзик айдъл, за Евровизия, за Стани богат... Гот ми е да помагам – нали трябва да живеят и тези, дето правят предаванията, и онези от мобилните оператори. Гот ми е и да завиждам на предварително знаещите се печеливши. Гот е, че вместо да търся порно канали, вече гледам музикални и ми действат еднакво. 

Гот ми е да съчувствам и плача за героите от турските сериали. Гот ми е обаче да няма новини на турски. Гот ми е да си представям как въртя колела на късмета, как си разменям съпругата, как се правя на идиот и печеля луди пари от участия в различни реалити програми. Гот ми е, че поне имам богато въображение. 

Гот ми е да гледам как прокуратурата се дъни в поредното дело срещу известни и неизвестни за мен обвиняеми. Гот ми е цели седмици да търся отговор защо и как в интернет се е появил порноклипът на поредната успяла жена. Гот ми е вечер по пет-шест пъти в новините да ме запознават какво е открил или закрил Бате ми Бойко и на кого се е скарал. Гот е с шоуто на този, онзи и онази, защото оттам лъха на секс и интриги. Гот ми е да научавам за трудния път към славата на поредната бг красавица с нов силиконов бюст или за страшната болка при удължаване на някой човешки орган. Гот ми е късно вечер уморен да изпращам пак есемеси в нощна тв игра, белким ми излезе късметът. 

Гот ми е да купувам книги-бестселъри за наши босове от последните 20 години. Чета ги и ми е гот. Гот ми е, че накрая убиват главния герой. Гот ми е, че децата ми не четат дори и учебници. Гот е, че утре ще напуснат страната. Гот ми е, че съм известен в света като наркопласьор, износител на жива плът, разбивач на всякакви банкови кодове и банкомати. 

Гот ми е, че през всичките години на демократични промени съм участвал активно в определена българска таргет група за издържливост на различните наши правителства. Гот е кой откъдето дойде да изпробва колко мога да издържа и аз да показвам, че мога още. 

Гот ми е, че си живуркам мирно и тихо, а лудите гърци всеки ден стачкуват и искат по-добър живот. Гот ми е, че тук произвеждаме само ракия, а купуваме гръцки и турски домати и краставици. Гот ми е, че мечтата на българина се сбъдна – имаме най-евтините магазини – Всичко за един лев и Втора употреба. Гот ми е, че идват следващи избори и аз ще бъда важен гласоподавател срещу 10-20 лева. Гот ми е, че в страната има цигани и те са виновни за всичко. Гот ми е, че не знам утре какво ще правя. Гот ми е, че живея на инат, от инат и заради ината. Гот ми е да гледам собствения си сеир. Гот ми е да се чудя къде да отида в чужбина, за да заживея по-добре. Гот ми е да псувам всички, които ме докараха до това положение! Толкова ми е гот, та чак ми е шукаритетно!

Валери Леков e поет и журналист, номиниран е за наградата на "Дром дромендар" 2011.

Текстът е публикуван в “Дром дромендар”.