Ще го бъде ли университетското радио?

В предишния си брой ви обещахме интервю с ректора на Софийския университет – проф. дин Иван Илчев. Това интервю не се състоя, въпреки нашето многократно настояване - не ни беше отказано, нито потвърдено: чакаме и се надяваме. Опитах се след това да получа позицията на директора на университетското радио Татяна Симеонова, но при последната ни среща (за която дори не мога да докажа, че се е състояла) не получих разрешение да цитирам нито дума от казаното - каква полза от думи, зад които никой не застава?

Вместо двете провалени интервюта предлагам на любезния читател да се отдадем заедно на мрачни мисли и куп въпроси без отговор.

По всичко личи, че окрупняването на медийния пазар у нас навлиза в заключителната си фаза. В последните месеци станахме свидетели на доста рокади по високите етажи на четвъртата власт. Нормално е да се очаква с навлизането на цифровите мултиплекси нещата да са вече добре канализирани. Те на практика вече са.

Интересно е все пак, от изследователска гледна точка, да се наблюдава „изстиването” на ефира и замирането на малкото независими медии - тези, които успяха да запазят облика си дори в предсмъртния час. Ние в "Обектив", въоръжени с необходимото научно хладнокръвие, следим един от механизмите, по който корпоративната медия или монополистът абсорбира малките, независими и съответно финансово беззащитни - изчезващите.

В дъното на този механизъм стои т.нар. "публично-частно партньорство". За да не натоварваме текста със суха терминология, ще илюстрираме публично-частното партньорство с прост пример от друга сфера: в България плажовете са публична собственост и като такива са достъпни за всеки. Тук обаче възниква проблем - голямата посещаемост води до замърсяване и оттук необходимостта от почистване. То обаче струва пари. Тъй като достъпът е безплатен, няма пряк механизъм за набиране на средства за заплащането на тази услуга и обществеността (т.е. общината) предоставя на частна фирма правата за ползване на плажа за комерсиални цели в замяна на обществено полезното "стопанисване".

Тогава частната фирма набързо построява два-три хотела, чиито отходни води се изтичат в морето до самия плаж, а свободният достъп се осъществява само в определени часове на деня и срещу определена сума.

Любезният читател има пълното право да възрази, че аналогията в случая далеч не е пълна - в единия случай говорим за няколко квадратни метра пясък, а в другия - за обществена медия, която пряко влияе на нагласите в публичното пространство, т.е. упражнява информационна власт в държавата. Нека дадем по-подходящ пример: представете си, че крупен бизнесмен, да речем търговец на алкохол, свързан с бившите тайни служби, спонсорира щедро предизборната кампания на голяма политическа сила. Това му дава "правото" да поиска участие в листите за местна или изпълнителна власт, да лобира за закони, облагодетелстващи бизнеса му, да прикрива измами с фалшиви бандероли, да си "спестява" от данъци и изобщо да покровителства най-различни закононарушения, които му носят пряка изгода. Така би могло да изглежда публично-частното партньорство (не всяка прилика с действителни лица и събития е случайна). Представете си сега колко може да влияе на властта един монополист-пивовар и колко - един монополист в медийния свят.

Втората част от завладяването е свързана с упражняване на финансова принуда. Ако сте фактор на пазара, а не само обикновен потребител, вие пазарувате по коренно различен начин: ако искате да купите нещо, правите така, че цената му да падне - за сметка на разумна инвестиция, разбира се. Ако вече е евтино, изиграйте си картите добре и можете да го получите безплатно. Искате да си строите в природен парк - драснете му клечката. За да получите евтина работна ръка, накарайте хората в района да бедстват. Ако сте хвърлили око на предприятие - докарайте го до фалит!

Какво общо има това с медиите?

В предишния брой на списанието ви запознахме с кратка хронология около партньорството между университетското радио и "Кантус Фирмус” АД. Между 2006 и 2008 г. то изглежда като изгодна симбиоза с външния партньор (тогава "Класик ФМ” АД). С подновяването на договора студенти и преподаватели от ФЖМК регистрират тревожната тенденция радио "Алма Матер" да излъчва по-малко предавания, свързани с университета - през следващата година това е отразено и в доклад на СЕМ, според който радиото не покрива напълно изискванията за обществена медия по лиценз. Интересно е, че малко по-късно договорът с "Кантус Фирмус” АД изтича и университетът има актуален проблем за решаване - трябва ли да бъде подновен договор, който изглежда неизгоден за университета, поне според споменатия доклад и няколко социологически проучвания за рейтинга на радиото?

Първи спорен въпрос:

Лишени ли са студентите от трибуна и поле за трупане на професионален опит, или слабият интерес към ниско заплатения стаж в радиото обуславя и намаления му капацитет?

Втори спорен въпрос:

Има ли реални алтернативи за самоиздръжка от университетския бюджет, по европейски проекти и от реклами? Напомняме, че годишната оценка възлиза на около двеста хиляди лева, университетската подкрепа се свежда до познатото "в криза сме", а приходи от реклами практически не постъпват, тъй като рекламното време е преотстъпено на частния партньор. На каква цена не знам - монополистът е този, който определя условията в подобен род сделки.

Третият въпрос се реши от само себе си - той касаеше легитимността на договора с "Кантус Фирмус” АД, чийто (не пряк – през фирмата “Финлаб” ЕООД) собственик се явява лицето Красимир Гергов, наричан от университетската администрация "господин Гергов", който е и собственик на рекламна къща "Крес" - на практика монополист в рекламата и в медиите едновременно. Нещо, което според закона, поне доскоро, се наричаше "конфликт на интереси". Зададох този въпрос на един медиен експерт. Той ми отговори с известно закъснение: "Тези дни съм зает да поправям Закона за радио и телевизия".

Видях, че поправките вече са нанесени и т.нар. "анти-Гергов" член 105 е отменен. И така, още един практичен съвет за монополисти: ако някой закон ви пречи, просто се отървете от него. При тази ситуация няма причина да се съмняваме в правната страна на нещата. Все пак не става ясно защо от ръководството на университета не откликнаха на молбата ни да видим договорите. Чакаме и се надяваме...

Четвърти, последен и много тревожен въпрос: този за неясната съдба, която очаква университетското радио през следващата година, в която лицензията изтича. Ще поиска ли академичният съвет подновяването му?

Равносметката показва, че възможните пречки са много, а свободните честоти - твърде малко.