Ще доминира ли полицията в работата на прокуратурата?

Публикуваме статията на Александър Желязков с разбирането, че темата за прокуратурата е най-малко обсъжданата от всички, свързани със съдебната власт, въпреки че проблемите й са в основата на множество осъждания на България от ЕСПЧ и на международноправни препоръки за реформа. Прокурорите трудно или почти никак не говорят за модела на управление на прокуратурата или за своята лична независимост при решаване на делата. Текстът, който представяме на вниманието ви, разглежда едно актуално събитие и последиците от него - оттеглянето на протеста от прокурор при Софийската апелативна прокуратура по дело, върху което е фокусирано общественото внимание на българските граждани, на Европейската комисия и ОЛАФ. Прокурорът се позовава на своето вътрешно убеждение по делото и на законните си правомощия да оттегля протест срещу присъда, с която е съгласен, а прокуратурата го привлече като обвиняем.
Извън конкретните последици за живота на конкретния прокурор, случилото се има и по-едри последици, които изискват да се говори за границите на служебната свобода на отделния прокурор, за границите на властта на административния му ръководител, за механизмите на създаване на страх и възможните противодействия. Надяваме се тази тема да бъде продължена с участие на други юристи, като ще потърсим становищата и на прокурори - с предложение да обсъждат не конкретния случай, който вече е наказателно дело, а голямата тема за независимостта и отговорността на прокурора.

Мирослава Тодорова

От близо четири години обществото ни  се намира в състояние на постоянен стрес, предизвикван от малки и големи скандали. Автор и субект на най-тежките политически провали, за  съжаление, винаги се оказва представител на изпълнителната власт. Тази власт, за срам,  излъчи като официален говорител вътрешния министър, който се изказва по всички въпроси, но винаги по начин, който поставя под съмнение държавността в републиката, бламира конституционния принцип на разделение на властите, напълно отрича презумпцията за невиновност. Нещо повече, все по-често глашатаят на целесъобразността отрича  върховенството на закона.

Едно от най-съществените  човешки права е конституционното право на защита.  Освен принципа, че всеки е невинен до доказване на противното /чл. 31, ал. 3/, в Конституцията  се вменява задължение за прокуратурата като независим орган, който осъществява надзор за законност, да  внася обвинение само когато е налице убеждение, че са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение /чл. 246, ал.1 от НПК/. Прокурорът е длъжен да събира, наред с доказателства в подкрепа на обвинението, и такива, които оневиняват обвиняемия или смекчават неговата отговорност. Прокуратурата, както и съдът и следствието, при осъществяване на своите функции, се подчиняват  само на закона.  Наказателно-процесуалният кодекс предвижда безусловно право на прокурора да  подава протест против присъдите и решенията на съда, както и да оттегля този протест, когато е убеден, че не са налице доказателства за поддържане на обвинението – чл. 324, ал. 1 и 2 и чл. 352, ал. 1 от НПК. Това е безусловно правомощие на всеки прокурор. Прокурорът има право да заяви, че не поддържа обвинението – чл. 293 от НПК.

Изброявам тези основни принципи, разписани в българското законодателство, защото на тях се основава последната бариера за гражданите пред  беззаконието, извършвано от властимащи, пред полицейщината и потъпкването на закона от представители на изпълнителната власт.

В началото на настоящия мандат станахме свидетели на доминираща роля на полицията над прокуратурата - позорно явление за една демокрация. Отделни представители на прокуратурата сами потъпкваха конституционните принципи и бяха наказани с „потупване по рамото”. Последва опит за диктат на полицията /предвождана от говорителя на новата власт/ над правораздаването в лицето на съда. Полицията продължава да се домогва до правото да правораздава. Този гестаповски уклон се проявяваше под малодушното мълчание на прокуратурата, която би следвало до се явява „господар на разследването”, вместо регистратор на некомпетентните действия на подчинения разследващ апарат.

Край на мълчанието поставиха професионалните организации на съдиите и прокурорите. 

Шамар за органите по разследването нанесе  решението на Софийския апелативен съд по прословутото дело „САПАРД” с единадесет обвиняеми, от които две фигури, свързвани с предходна власт. Първоначално, Софийският градски съд произнесе твърде оспорвана в обществото оправдателна присъда само по отношение на един от „важните” подсъдими (Л. Стойков) и осъдителна - за останалите. Апелативният съд с председател Калин Калпакчиев произнесе решение, с което оправда всички подсъдими по делото, с подробни мотиви, в които недвусмислено се посочва, че на фазата на досъдебното производство безвъзвратно са били загубени възможностите за приобщаване към  делото на решаващи доказателства, за подкрепа на обвинителната теза. Безсилието на органите на досъдебното производство бе  публично обявено.

Неудобно се оказа съвпадението на това публично обявяване с периода, в който за и.д. главен прокурор до провеждане на законен избор бе назначен ръководителят на  националното следствие Найденов – административно и морално отговорен за грешките, допуснати от неговите  йерархично подчинени следователи при  разделянето на материалите по делото „САПАРД”.

На фона на този публичен  конфуз бе подаден протест от наблюдаващия делото прокурор от Апелативна прокуратура. Този протест бе бланкетен - подаден с цел спазване на срока, до запознаване на прокуратурата с мотивите на съда, постановил оправдателна присъда за всички подсъдими.

Прокурор Стойчо Ненков от Апелативна прокуратура София вече стана известен с това, че /според Б. Найденов/ „оттеглил” протеста, подаден по-рано от колегата му, по отношение само на подсъдимите Стойков и Николов. Оттеглянето на протеста е процесуално действие, което се извършва и приема пред решаващата съдебна инстанция /в случая Върховен касационен съд/ и по оттеглянето задължително се произнася съдът с Определение. Такова действие в случая не е налице. Прокурор Ненков е изготвил допълнителни мотиви към бланкетния протест след запознаване с мотивите на Апелативния съд. Той е преценил на своя отговорност и по свое убеждение, че за част от подсъдимите не са налице достатъчно доказателства, за да поддържа протеста. Това не съставлява оттегляне.

Особено притеснително за българската държавност, за правата на неограничен кръг граждани, огромна опасност за демократичната ни държава представляват последващите действия на и.д. главен прокурор, които продължават да създават последствия и към настоящия момент.

Срещу прокурора, осъществил законно предоставеното му правомощие да оттегля протест, по чл. 352, ал. 1 от НПК се образува наказателно производство, отстранен е от длъжност до приключване на разследването /сиреч до неопределен срок/, повдигнато му е обвинение за престъпление по чл. 288, от Наказателния кодекс.

Този текст гласи: „Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Следователно, създава се опасен прецедент: Заявлението на прокурор, че не поддържа обвинението по см. на чл. 293 от НПК се обявява за престъпление против правосъдието. Законовото правомощие на прокурора да оттегля протеста също се обявява за престъпление. Занапред всеки прокурор в републиката ще трябва да се страхува основателно, че ако оттегли обвинение, неподкрепено с достатъчно доказателства, ще му бъде повдигнато обвинение за престъпление.

Починът е ясен - за неудобни на властта подсъдими не може да се оттегля обвинението, няма значение дали против отделния човек има събрани доказателства - прокурорът е длъжен да изпълнява очакванията на политическата власт. Ако изпълнява правомощията си по закон, ще бъде повдигнато против него обвинение и ще бъде отстранен от длъжност.

Прави впечатление, че в текста на чл. 288 се предвижда, че на лицето „му се следва наказание по закон” – т.е. властта вече е решила, че определен подсъдим е виновен и му се „следва” наказание. Не действа презумпцията за невиновност. На подсъдимите Стойков, Николов или който и да е друг им се следва наказание и те са виновни предварително.

Това по същността си е първа стъпка към диктатура, към подчиняване на прокуратурата като върховен орган на държавното обвинение. Обвинителите са поставени в състоянието на потенциални обвиняеми. Това е рекет на изпълнителната власт над съдебната. Множество прокурори в районните, окръжните, апелативните прокуратури наблюдават това, което се случва, и се страхуват да упражняват правомощията си.  Това е начало на инквизиционно право.

Задавам  си следните въпроси:

Съгласно чл. 139, ал. 2 от Закона за съдебната власт,  главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. В случая „оттеглянето” на протеста не е било обект на съдебен контрол.

Защо Бойко Найденов, като и.д. главен прокурор, не е отменил писмено действието на прокурор Стойчо Ненков, като е имал правото да стори това? Вместо това само „би камбаната”, но  не упражни правомощията си да „спаси” делото.

Защо и.д. главен прокурор дори нареди да се оттегли протеста на апелативния прокурор и в останалата част, за която Стойчо Ненков продължи да поддържа обвинение? По този начин  оправдателната присъда за всички подсъдими влезе в сила.  Това не представлява ли спасяване на всички подсъдими по скандалното дело и намиране на конкретен виновник в лицето на един редови прокурор?

Не е ли свързано унищожаването на цялото разследване и действието на и.д. главен прокурор с предишното му качество на ръководител на националното следствие, където е било умишлено съсипано разследването против Стойков и Николов?

Ако се подмине с неразбиране или невнимание фактът, че против един прокурор, който не поддържа обвинение, неподкрепено с доказателства, се образува наказателно производство и се повдига обвинение, страната ни  ще бъде застрашена от окончателен разпад на системата от конституционни права на гражданите.  Съдебната власт няма да бъде вече независима, прокуратурата ще стане политически орган.

Следващата стъпка ще е да бъде повдигано обвинение против съдиите, постановили оправдателни присъди спрямо хора с недоказана вина. Това ще бъде краят. Демокрацията е поставена на ръба на оцеляването.

Александър Желязков е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски”. От 16 години работи като адвокат. Общински съветник в Общинския съвет в Стара Загора.