Северна Корея: Преустановяването на подпомагането с храна ще задълбочи глада

Автори:
    Марта Методиева

Трябва да се възобнови хранителната помощ за уязвимото северно-корейско население

Хюман Райтс Уоч заяви, че подпомагането с храна на Северна Корея не бива да бъде спирано в отговор на ядрения опит, извършен от самата държава. От средата на 90-те Северна Корея зависи от чужда помощ, за да изхрани една трета от населението си.

На 10.10.06 г. контролираната от Пионгянг държавна агенция за корейски централни новини огласи факта за успешно извършения от Северна Корея подземен ядрен тест,. Южно-корейското министерство на отбраната съобщи на пресата, че на 10.10, близо до Килджу, намиращ се на северно-източния бряг на Северна Корея, близо до Китай, е била засечена експлозия.

“При международния отговор на северно-корейския ядрен тест трябва да се прави разлика между северно-корейското правителство и обикновените граждани”, каза Софи Ричардсън, директор на ХРУ за Азия. “Евентуални последващи ограничения върху хранителната помощ ще увеличат още повече страданието на обикновените корейци.”

След съобщението за ядрения тест от 10.10 Южна Корея първа заяви, че преустановява спешната помощ, давана на Северна Корея след нанеслите огромни щети наводнения през изминалото лято. Когато на 05.07.06 г. Северна Корея изпробва седем балистични снаряда, международната общност бързо изрази своите сериозни притеснения. Само десет дни по-късно Съветът по сигурността към ООН прие резолюция, която осъди опита. През юли Южна Корея изрази протеста си срещу балистичния опит на интер-корейска международна среща на високо ниво. Когато Северна Корея отказа да обсъжда въпроса, Сеул реши да прекрати подпомагането с храна.

Според демографски експерти, заради недостиг на храна и болести причинени от глада, през 90-те са загинали около един милион северно-корейци. В един от последните си доклади ХРУ изразява дълбокото си безпокойство за правото на храна на северно-корейците. В доклада се предупреждава, че поредицата политически промени, осъществени от Северна Корея миналата година, могат да доведат до възобновяване на глада.

Въпреки че е трудно да се преценят точно условията в Северна Корея, има сериозни индикации, че назрява нова хранителна криза. Според Световната програма за храна след последните наводнения в Северна Корея са загинали стотици хора, а десетки хиляди са останали без домове. Миналата година Северна Корея получи около един милион тона хранителна помощ, половината, от която идва от Китай и Южна Корея. Вероятно понастоящем Северна Корея вече е изразходила миналогодишната реколта, а тазгодишната е пострадала от тежките наводнения. Според преценката на СПХ за тази година, на Северна Корея не й достигат 800 000 тона зърно или близо една шеста от годишната нужда от храна на държавата.

“Програмата за ядрено въоръжение на Северна Корея може да има опустошителен ефект върху сигурността в региона, но прекратяването на хранителната помощ ще бъде фатално за обикновените корейци”, заяви Ричардсън.

Някои от наблюдателите на Северна Корея се противопоставят на даването на хранителна помощ на държавата, защото подозират, че част от помощта се пренасочва към военните, вместо да стигне до нуждаещите се. Но изследването на Хюман Райтс Уоч показва, че както военните, така и цивилните корейци страдат от глад и хранителен недостиг.

Сеул трябва да възстанови хранителната си помощ за Северна Корея, а всички подпомагащи донори да окажат натиск за по-добър мониторинг на разпределянето, за да се направи така, че храната да стига до нуждаещите се или онези, които се намират в най-голям риск от недохранване и глад. Китай не трябва да прекъсва хранителната си помощ, а САЩ, Япония и останалите донори трябва да възобновят своята. Ако това подпомагане е един чисто хуманитарен жест, той не трябва да се влияе от причини от нехуманно естество. Всички загрижени за добруването на северно-корейците трябва да се подготвят за оказване на помощ при вероятен наплив от бежанци.

“В момента добруването и дори оцеляването на множество обикновени северно-корейци е в ръцете на международната общност,” заключава Ричардсън.

www.hrw.org