Съдебната власт – между скандала и реформата на парче

Участници в дискусията: АТАНАС АТАНАСОВ – съдия в Софийския градски съд, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България; ХРИСТО ИВАНОВ – програмен директор в Българския институт за правни инициативи; ПЕТЯ ВЛАДИМИРОВА – редактор в „Дневник БГ”; МИРОСЛАВА ТОДОРОВА – бивш председател на Съюза на съдиите в България, член на съюза; КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ – член на Висшия съдебен съвет (ВСС).

*        *        *

ОБЕКТИВ: Еврокомисията ще направи извънредна оценка на българския съдебен модел до края на януари. Дали ще бъдат коментирани последните мъгляви назначения в съдебната система?

ХРИСТО ИВАНОВ: Комисията направи дипломатичен коментар за избора на Цацаров – че изборът е обременен с отговорни въпроси и че това налага двойно по-сериозна работа от г-н Цацаров в ролята му вече на главен прокурор, за да изчисти съмненията около кандидатурата му. Европейската комисия не може да се меси в решенията на ВСС, но съмненията, които бяха формулирани към г-н Цацаров, остават. Еврокомисарите едва ли ще пропуснат да забележат как Висшият съдебен съвет (ВСС) подходи към този избор и как започна своята работа. Само три месеца след избора на ВСС вече надвисват сериозни опасения, че и този съвет няма да събере смелост и воля да защитава независимостта на съдебната власт в достатъчна степен.

Какво ще каже Европейската комисия в своя устен доклад? Трябва да видим каква програма ще се следва. Но казаното със сигурност ще е реална оценка на случващото се и на стъпките оттук нататък.

Непрозрачната прозрачност

ОБЕКТИВ: Може би Еврокомисията ще повтори казаното около избора на главния прокурор, че никой в България няма интерес на ключови позиции в съдебната система да попадат хора, пораждащи съмнения. Както и това, че не бива да се отстраняват магистрати само защото са неудобни.

Личната история на Мирослава Тодорова, която е сред нас, е само една от илюстрациите какво се случва в българската правораздавателна система - публична политическа саморазправа с неудобен съдия. За какво още бе симптом вашето отстраняване?

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА: Миналото лято имаше доклад на Европейската комисия, в който се казваше, че реформата в съдебната система трябва да бъде из основи. Но дали оттогава досега се видя реална воля за структурна реформа? Според мен всички избори на високи позиции в съдебната власт (ВСС, избор на главен прокурор, избор на шеф на следствието) досега показаха, че промяна не е настъпила, промените са декоративни и тяхната функция е по-скоро да затруднят доказването на съществуващите проблеми. Имаме нерешени проблеми на магистратурата – все още няма допустима норма на натовареност, по която да работят съдиите и прокурорите. В този смисъл личната ми история разказва за този нерешен проблем.

В магистратурата не са решени основните проблеми, свързани с неформалните възможности за въздействие по административно-командната линия – тоест каква е ролята на председател на съд при разпределението на делата, възможности за въздействие при решаване на делата. Големият обем нерешени вътрешни проблеми имунно снижава възможността отвътре да се захванат успешни инициативи. Затова много важна е ролята, която политическата система ще окаже за реформирането на системата.

Видя се, че този модел на ВСС възпроизвежда всички тревожни симптоми на предходния. Решенията, които взе до момента, изглеждат публични, но не изглеждат достатъчно прозрачни. Създава се впечатление, че решението е взето преди, а не по време на гласуването. Примери – случаите с избора на г-н Цацаров и г-жа Марковска. По отношение на г-жа Марковска ВСС не взе ясна позиция, защото не образува дисциплинарно производство, не направи проверка на съмненията за липса на случайно разпределение на делата във Върховния административен съд и как се конституират съставите. Не взе ясна позиция и по казуса с г-жа Гугушева. Етичната комисия каза, че няма основание да се образува дисциплинарно производство спрямо нея. Има вътрешно противоречие, което не е ясно отстранено от волята на ВСС – тоест кой е този недостатък, който й пречи да бъде заместник на административния ръководител, но същевременно не е основание да й се образува дисциплинарно производство.

ПЕТЯ ВЛАДИМИРОВА: Най-смущаващото за 2012 г. е начинът, по който приключи мандатът на стария ВСС. Съветът обяви, че ще се лиши от лятна ваканция, за да подготви избора на новия ВСС. Всъщност първото, което извърши, беше да уволни един съдия – г-жа Мирослава Тодорова, и то 24 часа след като Съюзът на съдиите бе отправил апел към всички магистрати в България осъзнато, отговорно, добросъвестно и обективно да издигат кандидатите за следващия ВСС, а не да гласуват за спуснати от горе номинации. Натрапчиво обръщам внимание на този факт, защото го намирам за много важен. В него е отразена действителната причина за това уволнение.

Такава причина е недопустима. Ето защо според мен най-големият скандал през 2012 г., свързан със системата на съдебната власт, е това уволнение. То не е случайно. Ето защо смятам, че демаркационната линия между поддържането на статуквото и волята за промяна минава през ясно изразено отношение към това уволнение. Премълчаването на този въпрос, заравянето на главите в пясъка за мен е знак за поддръжка на статуквото и нежелание за промяна, почти толкова опасен, колкото и откровеното заявяване на одобрение на това уволнение.

А че то не беше случайно се потвърждава с всеки изминал месец оттогава насам, с поведението на новия Висш съдебен съвет, чиято парламентарна квота беше избрана договорено между политическите сили на принципа всяка да „вкара” по някой свой представител. Да, те бяха избрани публично, но не и прозрачно. Политиците трябва да спрат да употребяват думата „прозрачност”, с която се хвалят пред Брюксел. За да бъдат прозрачни решенията, трябва да бъде ясна мотивацията на онези, които ги вземат. Предаването на едно събитие по телевизията и по радиото не е прозрачност, а е публичност. Политиците се опитват да подменят понятията, фактите, обясненията.

Презареждане на статуквото

Уволнението на съдия Мирослава Тодорова събира под лупа големия проблем, че всеки, който пречи да се запази статуквото, го отстраняват или линчуват. Не се очертава промяна в тази традиция.

Страшно е, че така, както започна работата си, новият ВСС буди още повече притеснения от стария. Старият беше ясен. На новия бяха заложени надежди, но той ясно очертава какво няма да допусне.

Другият белег на системата, очертаващ се все по-ясно през изминалата година до степен на скандал, по моите журналистически наблюдения, е, че Законът за съдебната власт директно се нарушава от Върховния административен съд (ВАС). Имам собствено проучване и публикация въз основа на него с десетина случая, в които не е ясно как става разпределението на делата. Нямам писмения текст на вътрешните правила на ВАС, по който разпределението на делата трябва да става във Върховния административен съд. Преди три седмици във ВСС беше предложено да се извърши проверка, но това не се прие. Може би по-нататък Инспекторатът ще обърне внимание, но докато този въпрос не се разгледа и всичко продължи по старому, не можем да говорим за реална реформа и за никакво преустановяване на скандалите.

ОБЕКТИВ: Понятието „съдебна реформа” освен правната основа включва и независимост на съдебната власт, повишаване на професионалното ниво на магистратите, съвременна организация на работа, отваряне на съдебната система, промени в действащото право. Какво се случва по всичките тези направления?

АТАНАС АТАНАСОВ: Скандалите в съдебната система не могат да бъдат градирани, нито да бъдат изброени, защото сме в състояние на постоянен скандал. Това е така, защото няма действителна реформа. Както многократно е посочвал Съюзът на съдиите, няма действителна политическа воля у законодателя да реформира съдебната власт в България в посочените аспекти – независимост на съдебната власт, повишаване на нейната ефективност, отговорност и професионализъм на магистратите, отваряне на съдебната система.

Чрез промяна в действащото право се имитира съдебна реформа. Пример за това бяха измененията в Закона за съдебната власт, направени миналата година, преди избора на новия състав на ВСС, при който в началото на законодателния процес беше декларирано от страна на Министерството на правосъдието, че ще има сътрудничество с професионалната общност и с неправителствените организации с цел да бъде извършен избор на членове на ВСС при условията на прозрачност. В хода на този процес Съюзът на съдиите и други НПО предложихме конкретни промени, осигуряващи максимална представителност на професионалната общност в съответната квота на ВСС и реформи, насочени към съответствие на администрирането на българската съдебна система с най-добрите европейски стандарти, с конкретни препоръки на Венецианската комисия. Не мога да кажа, че дори половинчато бяха приети идеите, които бяхме представили. В резултат беше избран ВСС, който продължи да действа като стария.

ОБЕКТИВ: Г-н Калпакчиев, чувствате ли се участник в един демодиран ВСС?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Още в началото на дейността на ВСС през октомври миналата година беше ясно, че за да има предпоставки нещо да се промени, трябва новият състав да коментира и анализира работата на предишния ВСС, да реши какво не трябва да повтаря и как ще работи по нов начин, а не да повтаряме до втръсване колко прозрачно сме избрани. Още от самото начало на работата на новия ВСС динамиката на работата и неопитността на голяма част от членовете му създадоха предпоставки да се тръгне по удобния утъпкан коловоз.

Има неща, които се повтарят в дейността на новия ВСС – кадровата дейност, начинът на атестирането, предложенията за назначаване и за повишаване. Въпреки декларираните желания и може би добри намерения, нещата не се получават по различен начин. Дисциплинарните състави не се избират разделно за съдии и прокурори. Някои неща обаче се промениха. Те са важна стъпка, но още не сме видели ефекта от тях. Комисията по атестирането най-накрая се раздели на две подкомисии – за съдии и прокурори.

Много от правилата, които трябваше да се приемат, и различните етапи на самата процедура за избора на главен прокурор показаха, че външно има развитие. Имаше заседание на Етичната комисия, имаше изслушване. Тези неща трябва да бъдат анализирани в дълбочина и да се види какво стои зад тях. Моята гледна точка е, че голяма част от тези на пръв поглед различни неща стояха като видимост, зад която няма съдържание.

АТАНАС АТАНАСОВ: Важно доказателство за задкулисието, че и този път ВСС показа, че е изпълнител на чужда воля, бе обстоятелството, че зад останалите две кандидатури публично са застанали, номинирайки ги, по петима членове, а при първия избор само за единия кандидат са гласували и членове на ВСС, които формално са внесли предложение за друг кандидат. Това действие не беше мотивирано и показва съвсем ясно, че в случая се изпълнява друга воля.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Относно начина, по който протече протяжната във времето процедура по избора на новия ВСС (почти месец и половина) – никой не разбра, а и няма аргументи защо трябва да се наложи гласуване с копчета, но това се застъпва твърдо и упорито.

Еманципация vs. задкулисие

ХРИСТО ИВАНОВ: Годината беше пълна с много скандали. Говорим за съдебната власт и нейната независимост. Властта е въпрос на легитимност. Правилата и процедурите идват след това. Съдебната власт е най-древната. Тя е под всички останали власти, защото е толкова важна в установяването на легитимността. В момента в България група български граждани (в множеството си съдии, но не само) се опитват да ренационализират съдебната власт, да върнат нейната легитимност. Те искат да бъдат съдии, да защитят правото си да бъдат уважавани и независими.

Това е големият манталитетен процес през 2012 г., който всъщност е бил в дъното на всички скандали. За първи път има ценностно осъзната съпротива на това, че властовите лобита в съдебната власт през 2012 г. трябваше да преназначат блюстителите на съответните административни длъжности, които да крепят статуквото, познато ни от 20 години. Изведнъж на сцената излиза енергията на съпротивата. Съдии и граждани казаха: „Не, този път ще стане иначе”. Иначе обаче не стана. Отново статуквото успя да се презареди.

Другият генерален извод е, че тази енергия не изчезна. Оттук нататък можем да си говорим за техническите мерки, за нормативни, административни, организационни, софтуерни и т.н. реформи, които трябва да се случат. Това ще бъде линията на продължаващия конфликт между силите на статуквото и на онези, които искат да изпълнят с ново съдържание на легитимност българската съдебна власт, като я отвоюват за себе си. Независимостта на съдебната власт е независимост на индивидуалния съдия в момента, когато се произнася. Съдията дава на обществото своята съвест. Това е неговият инструмент. В момента тези съдии се опитват да извоюват това пространство. Ние като граждани трябва да подкрепим това.

По-нататък следват структурните въпроси.

ОБЕКТИВ: Г-н Калпакчиев, как се чувствахте, когато оправдахте бизнесмените Марио Николов и Любомир Стойков? Беше ли това миг на „свободно, честно изправяне пред фактите”?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: ВСС съществува не за да бъде някому началник. Той трябва така да администрира съдилищата, съдебната власт, че на съдията да му бъде гарантирано да може свободно и независимо да взема решения по делата си.

В конкретния случай аз и останалите членове на състава сме провели съдебно следствие около 6 месеца, събирали сме доказателства, разпитвали сме свидетели, експертизи. На заседанията присъстваха журналисти и ставаше ясно какво се случва. Безпристрастно, преценявайки фактите, ние стигнахме до това решение. В мотивите към присъдата направихме кратко резюме. Всеки може да проследи как е протекъл нашият анализ на фактите. Нормално е първата инстанция да реши едно, а втората – противоположното. Третата инстанция може да реши нещо различно. Смисълът е различни съдебни състави да извършат преценка на фактите и на правото и да изразят своето убеждение.

Написахме по случая „Николов-Стойков”, че причините за решението ни са били няколко: несъбиране на важните, съотносимите, съществените доказателства, а тези, които са били събрани, не са били анализирани коректно и по достоверен начин. Проблемите по това дело са заложени в начина, по който е водено досъдебното производство, как са събирани доказателствата, как са анализирани доказателствата, дошли от Германия и т.н. Има недобре свършена работа на първоинстанционния съд.

ПЕТЯ ВЛАДИМИРОВА: Съдия Калпакчиев каза, че във вземането на различни решения е смисълът на инстанционния съдебен контрол. Имам емпирични репортерски наблюдения, че делата със значим обществен интерес, които се наблюдават от Брюксел, понякога се възлагат на едни и същи съдии, а те имат да решават и други дела. Това означава, че от тези съдии се очакват точно определени решения, те вземат очакващите се от тях решения, след което им се полагат определени кадрови бонуси. Това е много опасно и няма нищо общо с принципното обяснение на различните произнасяния, което съдия Калпакчиев направи. Набелязала съм три такива случаи, което може да се смята за обезпокоително, защото нямат нищо общо с правото, с юридическото разглеждане на фактите.

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА: Трите инстанции са измислени за правна сигурност. Затова в горните инстанции отиват хора с по-голям професионален и житейски опит. Става въпрос за сблъскване на недопустими тези, а не за флагрантни проблеми по делата, каквито видях, че се констатират по делото от мотивите на съдия Калпакчиев. Позволявам си да ги коментирам, защото става въпрос за фундаментален проблем – на досъдебното производство и на зависимостта на първата инстанция. Затова тази дискусия е допустимо да бъде изнасяна извън съдебната зала. Част от личната и институционалната независимост на съда е да знае, че той ще реши делото, а не определени изисквания на министъра на вътрешните работи или на медийна групировка. В случая се разбра, че досъдебното производство е компрометирало възможностите за успех на обвинителната теза и че мотивите на първата инстанция страдат от съществен недостатък.

Независимост на съдебната власт е комплексно понятие. Един съдия е независим, когато е почтен и когато е компетентен. Хората бъркат като смятат, че независимостта означава безконтролност. Независимост значи никой да няма право да ти влияе как да решиш делото, останал сам със съвестта си, закона и доказателствата по делото. Същевременно компетентността трябва да е такава, че да бъдеш осъзнат професионалист, за да можеш да решиш делото правилно.

В този смисъл част от реформите – изработване на критериите за атестиране, за дисциплинарно наказване, нормата за натовареност, целят укрепване на независимостта на съдебната власт чрез повишаване компетентността на съответния магистрат. Съдебната власт се еманципира, започна да говори.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Еманципацията е процес. Най-важното е, че започна.

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА: Сега има повече съдии, които се съпротивляват. Това е успех. Основната работа на съдията е да бъде безпристрастен, да не взема отношение по политически въпроси.Трудно е да се дефинира къде гражданската или професионалната съпротива преминава границата. Затова колегите мълчат – за да не бъдат обвинени.

Съдиите взеха проблемите в свои ръце (добре е и прокурорите да го правят) и не просто критикуват или са коректор на кадровия си орган, а се опитват конструктивно да работят по технократските теми, които ще ги направят свободни – участват активно при изработването на нормите за натовареност, при изработване на критериите за оценка на качеството на съдийската работа.

Другата добра новина е, че скандалите могат да се гледат в етимологията на понятието. Кризата е уникален шанс. Доказва, че нищо не се е променило в прехода, че политическата власт се опитва всеки път (сега много по-брутално) да използва други механизми за въздействие върху съдебната власт.

Един безкраен корупционен празник

ХРИСТО ИВАНОВ: И точно това стана най-ясно по време изборните процедури по върховете на съдебната система. Смисълът на прозрачността е в това да се осветят всички възможни страни на кандидатите и да се получи ясна физиономия на всеки избран. Но това не се получи. Прозрачна стана механиката, с която политически овластените успяват да установят контрол върху съдебната власт. Никога досега не сме били в състояние на толкова детайлна яснота за това как се изгражда системната властова корупция в съдебната власт, как групи по интереси от политическата власт раздават кадрови бонуси и поставят съдебната власт в зависимост, как тази зависимост образува вътрешни лобита в самата съдебна власт, които влизат в договорки и т.н. Така се оформя един безкраен „корупционен празник”. Никога досега не сме имали толкова детайлна емпирична яснота над тези процеси и модели. Това е страхотен шанс за нас като общество, за да пристъпим към действие. Никога досега не сме били в състояние, в което толкова много съдии и прокурори да преживяват своя катарзис. Нека да си спестим коментара за следователите. „Катарзис” е понятие, употребено в началото в контекста на театралното представление. То се преживява от мълчаливите зрители, а не само от героите на сцената.

Ние не знаем колко съдии, прокурори и следователи преживяват този момент на катарзис. Същото е и за гражданите извън съдебната система. Става въпрос за един много голям по размери манталитетен, морален процес, който ни се случва. Той нито ще е чист, нито ще е ясен, нито ще е еднократен, но се случва. Занимавам се с тази работа в цялата си съзнателна професионална биография (15 години), но за пръв път виждам да се случва такова нещо в този сектор. Това е основание за разумен оптимизъм.

ОБЕКТИВ: Кой е най-големият дефект на съдебната система днес в България?

АТАНАС АТАНАСОВ: Най-големият дефект е липса на гаранции, включително на конституционно ниво, за независимост на съдебната власт, и съществуващ модел, който дава възможност за директно вмешателство в работата и на съда, и на прокуратурата, от страна на политическата класа, но и не само на нея, защото тя също обслужва други интереси.

ПЕТЯ ВЛАДИМИРОВА: Най-голямата опасност са изгубените илюзии с началните месеци от дейността на новия ВСС. Когато говорим за скандали, аз съзирам много голяма опасност в пълното неглижиране на всяка логика, на всяко друго мнение при формиране на процедурата за избора на новия главен прокурор. Това означава абсолютен непукизъм на мнозинството. Малък лъч надежда е, че все пак 10 души от членовете на ВСС не приеха тази процедура. Мнозинството в този ВСС е опасно, защото е приело да играе ролята на стражата, която не иска да допусне промяна. Става въпрос не просто за някаква промяна, а за спазване на законност и на конституционен ред. Тази процедура не се вмества в юридическото понятие за избор. Не може орган като ВСС да създаде и да гласува процедура с трима кандидати и накрая да не може да направи протокол за избор, защото не може да посочи гласуващи за двама от кандидатите. Това не е избор. И те прекрасно го знаят. Когато мнозинството от 12 души от този орган не може да посочи аргумент защо предпочита така, това означава аргумент „просто така”. Ако продължат да работят така, с предварително наложена схема – да не се допуска мнението на другата страна и да не се посочват аргументи, това означава, че ВСС ще стигне до положение на нелегитимност. Решенията, които взема, и изборите, които прави, ако не са мотивирани дори от процедурата (да не говорим по същество и съдържателно), ще бъдат ли легитимни?

Ето защо относно голямото очакване какво ще каже Европейската комисия, аз си позволявам да бъда еретична. Като журналист, наблюдавал внимателно работата на ВСС вече трети месец, мен не ме интересува толкова какво ще каже Европейската комисия, защото нейното мнение не променя печалния факт.

Пробуждането на съдебната власт

ОБЕКТИВ: И ако трябва да обобщим в края на разговора ни докъде стигна съдебната реформа в България?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: И в предишния, а и сегашният ВСС се лобира. Според мен е безсмислено и дори вредно хвърлянето на толкова усилия за това. Този модел трябва да се разруши, защото не само води до лошо управление на системата, но и води до деморализиране.

Опитвам се да не мълча във ВСС, макар и много често да няма видима полза от това, което казвам. Смятам, че има смисъл да се чуе и друго мнение. Струва ми се, че балансите и приоритетите в системата са сгрешени.

ОБЕКТИВ: След пробуждането на съдиите трябва ли да очакваме и пробуждане на прокурорите?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Не мисля, че те гледат безучастно. Смятам, че се пробуждат.

ХРИСТО ИВАНОВ: През лятото на 2012 г. изследване, направено с участието на психолози, установи, че в прокуратурата има високи нива на гняв и фрустрация. Прокурорите, с които общувам, очевидно са мислещи хора.

Ако може да се каже нещо добро за г-н Борис Велчев, то е, че през последните 7 години позволи една спонтанна, човешка нормализация в прокуратурата. Отдолу в тази система навлязоха много нови хора и рано или късно това ще даде своето отражение.

Наказателната политика се свежда до думата „справедливост”. Има наказателен закон. Оправдания, че ни пречат едни или други кодекси, винаги могат да се намерят, но те се отстраняват.

АТАНАС АТАНАСОВ:  И проблемът с прокуратурата е свързан с всичко онова, за което говорим до момента, но най-вече със сбъркания модел на устройство на съдебната власт.

Първо, осигуряване на независимост на прокуратурата, каквато е предвидена за съда, и осъществяването на функции по кадрово развитие и дисциплинарна отговорност на съдии и прокурори от смесен орган. Ние набелязахме проблеми и предложихме тяхното разрешаване със Законопроекта за промени в съдебната власт миналата година заедно с коалицията от неправителствени организации. Идеята беше да се обособят във ВСС при действащия конституционен модел отделни камари за съдии и прокурори, които да решават тези въпроси поотделно. Решени сме да работим по този въпрос, защото такива са не само добрите европейски и световни практики, но ще допринесе за постигането на независимост на съдебната власт, до действителна отговорност и осъществяване на присъщите функции на прокуратурата. Съществуващият модел в момента е причина прокурорите да не могат реално да заявят участие в процеса на реформиране на съдебната власт, защото на практика се чувстват ограничени – от една страна формално могат да се ползват с независимост като съдии, а от друга – продължават да съществуват в йерархичния модел на устройство на прокуратурата, наследен от други години, при друг обществен ред.

ОБЕКТИВ: Какъв съдебен модел бихте искали в крайна сметка да видите в България?

ХРИСТО ИВАНОВ: В България съвсем скоро трябва да видим ясно поставяне в центъра на обществения дебат на структурните проблеми на съдебната власт. Всеки опит да се даде диагноза на степента на наличие на политическа воля за провеждане на съдебна реформа, всяка оценка за адекватност на политическия дневен ред започва и свършва с въпроса – до каква степен българската политическа класа поставя на дневен ред ясните от години структурни проблеми на съдебната система. Става въпрос за модел на Висшия съдебен съвет, за съчленяването на прокурорската и съдебната институция, за структурирането на прокурорската институция, за ролята на административните ръководители в прокуратурата и съда и т.н. Докато тези неща не бъдат поставени централно на дневен ред, не можем да говорим за съдебна реформа като политически процес. Можем да говорим за масови психологически преживявания, но това е различно явление.

ПЕТЯ ВЛАДИМИРОВА: Всички дефекти, пороци и недостатъци на съдебната власт пряко произтичат от пороците на политическата власт през последните 23 години. Никоя власт през тези години не желаеше добре функционираща съдебна система. През последните години политическата власт определено иска да доминира и до много голяма степен успя. Нанесени са много големи поражения. От тук нататък трябва да се води борба (понятието не е клише) освен за опазване на остатъците от независимост, но и за лекуване на нанесените поражения.

Що се отнася, че нямало всеобхватна наказателна политика – не, няма да има, защото политическата власт страда от популизъм. За да има наказателна политика, трябва да е ясно какво се иска. Народът иска всички да влязат в затвора, а политическата власт иска да угажда предизборно на щенията и следователно не може да изгради наказателна политика. Тя първо трябва да осъзнае своята политическа отговорност.

Резерватните остатъци на независимостта

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА: След избора на г-н Цацаров за главен прокурор има две линии – краткосрочна и дългосрочна.

Краткосрочната е да опазим „резерватните” остатъци на независимост в съдебната власт и новият ВСС да работи в критична среда. Гражданското и професионалното внимание, насочени върху ВСС, ще бъдат онази ефективна гаранция, че няма да натвори безобразия.

Започва дългосрочен маратон за отвоюване независимостта на съдебната власт. Това означава промяна на конституционния модел на съдебната власт, защото той е порочен – съдебната власт винаги зависи от политическата система до степен, нездравословна за обществения интерес. Това означава разделяне на управлението на съдилищата и прокуратурите, смяна на модела на ВСС. Трябва да се мисли дали неговият мандат не е твърде дълъг. Сега ВСС е тежък бюрократичен орган – 23 изборни членове за 5 години се отделят от работа. Общо взето те се надяват след 5 години хората да са забравили безобразията, които са натворили в началото на мандата. Трябва да се преосмисли ролята на административните ръководители на прокуратурата и председателите на съдилищата. По закон тези фигури нямат кой знае каква власт. Въпреки това забелязваме, че почти всички скандали са свързани с избора на тези фигури, което означава, че има нещо особено атрактивно за политическата власт в т.нар. „вечни съдии и прокурори на прехода”, за да се стремят толкова много да бъдат на тези позиции. Това означава, че те са изключително силна неформална власт, за което ние само можем да се досещаме.

ХРИСТО ИВАНОВ: Много важно е какво ще си кажем ние като общество на това, което ще каже Европейската комисия в края на януари. Едно от важните неща, които сме казали, е това, с което започна нашият разговор: „на ключови позиции в съдебната система да няма хора, будещи съмнения!” В момента съдебната реформа е тема за политически промени, в полето на парламента. Там трябва да се образува мнозинство за конституционна промяна.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: За промяната на конституционния модел на съдебната власт трябва да се говори непрекъснато и професионално и да се оказва обществен натиск.

Иначе ВСС, макар да е изключен от възможността да влияе пряко върху промяната на законодателството, има какво да свърши. По време на кампанията за избора на новия ВСС говорехме, че той трябва да бъде инициатор, да поддържа активно участие в дебатите за конституционни и законодателни промени.

И второ, дейността на ВСС, дори да не се променят законите (по отношение на атестирането, управление на натовареността и дисциплинарната дейност), може да бъде изпълнена с различно съдържание по желания, компетентност и умения на членовете на ВСС. По тези възлови въпроси трябва да има критична среда от структурите на гражданското общество и от професионалните сдружения, които трябва да се опитват да оказват натиск и да влияят.И разговорът по тези теми не трябва да секва.

АТАНАС АТАНАСОВ: Накратко това, което предстои, е като професионална общност, независимо от елементарния опит да бъдем накарани да спрем, какъвто опит бе уволнението на Мирослава, ще продължим да работим за промяна на модела. Ще продължим да сме критични към ВСС. Ще продължим да отстояваме независимостта на съда както срещу директния политически натиск и обругаването на съдебната система, така и чрез показване на обществото на смисъла на тази независимост не като привилегия, служеща на съдиите, а като гаранция в полза на всички граждани.

Разговора води Антоанета Ненкова, кореспондент на радио „Дойче веле” в София.