„Съдбата на циганите в Европа“ на До­налд Кен­рик и Грей­тън Пък­сън, пре­вод Ра­да Ца­не­ва, из­да­телс­тво “С­тиг­ма­ти”

“Съ­дба­та на ци­га­ни­те в Ев­ро­па” на лин­гвис­та и из­сле­до­ва­тел на ром­ска­та об­щност До­налд Кен­рик и жур­на­лис­та Грей­тън Пък­сън е пър­во­то по ро­да си ака­де­мич­но проуч­ва­не на ис­то­рия­та на ци­ган­ски­те гру­пи от тяхна­та поя­ва в Ев­ро­па през Сред­но­ве­ко­вие­то до на­ши дни. Ос­но­во­по­ла­га­що за раз­ви­тие­то на ром­ски­те из­след­ва­ния, то от­деля спе­циал­но вни­ма­ние на пе­рио­да на на­циз­ма (1933-1945 г.), ка­то прос­ледява ко­ре­ни­те на ан­ти­ци­ган­ски­те пред­раз­съ­дъ­ци, влас­тва­ли ве­ко­ве на­ред на ста­рия кон­ти­нент и до­ве­ли до смър­тта на сто­ти­ци хил­яди в ла­ге­ри­те на смър­тта. Из­след­ва­не­то е на­пи­са­но през 1970 г. ка­то част от бри­тан­ски? проект на съ­сек­ски? уни­вер­си­те­т за съз­да­ва­не­то на цен­тър за изу­ча­ва­не на при­чи­ни­те за поя­ва­та на прес­лед­ва­ния­та и из­треб­ле­ния­та, и до­пъл­не­но от Кен­рик през 2005 г. то е под­пла­те­но с из­клю­чи­тел­но бо­га­та биб­лиог­ра­фия и прос­ледява ис­то­рия­та на ро­ми­те ка­то на­род, кой­то се пред­по­ла­га, че ид­ва от се­вер­на Ин­дия. от там ид­ва и прие­то­то ро­ма (ро­ма се см?та за родс­тве­но с дом на хин­ди, за да обо­зна­чи днеш­ни­те но­ма­ди), кое­то пред­по­ла­га, че са ос­та­на­ли из­вън стро­га­та кас­то­ва сис­те­ма, как­то обясняват ав­то­ри­те в уво­дна­та си гла­ва “Ци­га­ни­те ид­ват в Ев­ро­па”.

Тек­стът про­дъл­жа­ва с ед­на из­клю­чи­тел­но важ­на и до днес бол­на и дис­ку­ти­ра­на те­ма за “Ко­ре­ни­те на пред­раз­съ­дъ­ка”, кои­то са въз­ник­на­ли още през Х век в Ази­я и за кои­то пер­сий­ският поет Фир­доу­си пи­ше: “Ни­как­во мие­не не мо­же да из­бе­ли чер­ния ци­га­нин.” То­ва от­но­ше­ние се за­дъл­бо­ча­ва в Сред­но­ве­ко­вие­то в раз­лич­ни­те краи­ща на Ев­ро­па, къ­де­то ци­га­ни­те ка­то че ли се появ­яват из­вед­нъж. В те­зи вре­ме­на на тях се гле­да и ка­то на ма­гьос­ни­ци и га­да­те­ли, кое­то ста­ва по­вод да бъ­дат от­лъ­че­ни от Цър­ква­та. На све­ще­ни­ци е заб­ран­ява­но да ги кръ­ща­ват и пог­реб­ват. Във ве­ко­ве­те, та и до­се­га ос­та­ва то­ва: “Да на­пус­нат или да бъ­дат прес­лед­ва­ни до смърт: то­ва е из­бо­рът, пос­тоя­нно на­ла­ган със си­ла на ци­га­ни­те в по-гол­яма­та част на Ев­ро­па”.

В пе­рио­да 1416-1774 г. са­мо в гер­ман­ски­те дър­жа­ви са об­на­род­ва­ни 148 за­ко­на, кои­то са край­но дис­кри­ми­на­цион­ни. То­зи тип за­ко­но­да­телс­тво се раз­прос­тран­ява из­клю­чи­тел­но бър­зо поч­ти в цяла Ев­ро­па. И няма друг из­бор ос­вен “Из­гна­ние или по­тис­ни­чес­тво”, как­то ав­то­ри­те са оза­гла­ви­ли тре­та­та гла­ва на кни­га­та си. Ка­то че ли с ни­що не мо­гат да бъ­дат “о­ми­лос­ти­ве­ни” ев­ро­пей­ски­те вел­мо­жи в те­зи ве­ко­ве, до­ри и с ар­тис­тиз­ма, му­зи­кал­нос­тта и та­лан­ти­те на ро­ми­те, опи­са­ни в прек­рас­ни­те твор­би, ста­на­ли кла­си­ка - на Сер­ван­тес, Ме­ри­ме, Вик­тор Юго, и пт на из­ток - Пуш­кин, Лер­мон­тов, Тол­стой...

Че­тей­ки то­ва из­клю­чи­тел­но науч­но из­след­ва­не, про­пи­то с тол­ко­ва сил­на ху­ма­нис­тич­на тръп­ка, чо­век не­вол­но се пи­та как­ва кар­ма ка­ра то­зи на­род тол­ко­ва да стра­да и заед­но с то­ва се ужа­сява от прех­ва­ле­на­та ев­ро­пей­ска ци­ви­ли­зо­ва­ност. Някак ес­тес­тве­но след­ва об­ясне­ние­то с днеш­на да­та, как­во нат­руп­ва­не на ом­ра­за и не­тър­пи­мост трябва да прео­до­леят на­ро­ди­те в от­но­ше­ние­то си към ро­ми­те, и как, жи­ве­ли ви­на­ги го­не­ни и прес­лед­ва­ни, да се съ­бе­рат и да бъ­дат заед­но.

И ед­на дру­га теж­ка нес­пра­вед­ли­вост от стра­на на ис­то­рия­та ко­мен­ти­рат ав­то­ри­те, пун­ктуал­но, след­вай­ки до­ку­мен­ти и сви­де­телс­тва. По вре­ме на ар­мен­ския ге­но­цид в Тур­ция са под­ло­же­ни на го­не­ния и убий­ства и ци­га­ни­те, не­за­ви­си­мо да­ли са би­ли хрис­тия­ни или мю­сюл­ма­ни. За то­ва оба­че се го­во­ри мал­ко. Но “най-страш­на” е на­цис­тка­та до­ку­мен­та­ция с хлад­нок­ръ­вие­то на уза­ко­не­но­то уни­що­же­ние. То­ва е би­ла пър­во­на­чал­на­та иде­я на ав­то­ри­те До­налд Кен­рик и Грей­тън Пък­сън - да раз­ка­жат за ци­ган­ския Хо­ло­кост в Ев­ро­па по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на. То­зи пе­риод об­хва­ща цяла­та вто­ра част на кни­га­та в пет гла­ви, ци­ти­ра­ни­ фак­си­ми­ле­та от на­цис­тки за­ко­ни, ко­рес­пон­ден­ция меж­ду “спе­циа­лис­ти­те” по чис­та­та ра­са, фак­ти, мал­ко за­па­зе­ни сви­де­телс­тва от­раз­яват не­ве­роя­тен ге­но­цид към еди­н на­род, кой­то в бук­вал­ния сми­съл е об­след­ван до 9-то кол­яно и об­ре­чен на то­тал­но уни­що­же­ние през сте­ри­ли­за­ция, чу­до­вищ­ни ме­ди­цин­ски ек­спе­ри­мен­ти до га­зо­ви­те ка­ме­ри. Ока­зва се, че не­бе­зиз­вес­тният д-р Мен­ге­ле е пред­по­чи­тал ци­га­ни и де­ца­та им за своя­та смър­то­нос­на дей­ност. И от­но­во усе­ща­ме, как­то ко­мен­ти­рат и ав­то­ри­те, че лип­са­та на пис­ме­ни сви­де­телс­тва от стра­на на ро­ми­те и не­дос­та­тъч­на­та им обе­ди­не­нос­т не да­ват необ­хо­ди­мия ар­гу­мент на све­та след вой­на­та да осъ­ди на­циз­ма и за тех­ни­те не­чо­веш­ки стра­да­ния. Те са уни­що­жа­ва­ни, как­то ев­реи­те, и във ве­ри­га­та след­ват пол­яци, рус­на­ци. Но след вой­на­та, вклю­чи­тел­но и по вре­ме на Нюр­нберг­ския про­цес, не се го­во­ри за сто­ти­ци­те хил­яди за­ги­на­ли ро­ми в Ау­ш­виц, Май­да­нек, Да­хау, Треб­лин­ка или прос­то разс­трел­яни по пъ­ти­ща­та на Ев­ро­па. До­ри на тях се гле­да ка­то на кри­ми­нал­ни зат­вор­ни­ци?!

Та­зи кни­га ос­ветл­ява ис­ти­на­та и труд­ния път на са­ми­те ро­ми към обе­ди­не­ни­я, към пос­ле­до­ва­тел­на бор­ба в за­щи­та и ус­тоя­ва­не на граж­дан­ски­те им пра­ва. В то­зи кон­текст е и тре­та­та част, коя­то е до­пъл­не­на през 2005 г.

В ед­но крат­ко пред­став­яне на “Съд­ба­та на ци­га­ни­те в Ев­ро­па” ед­ва ли мо­же да се раз­крие из­клю­чи­тел­на­та й стой­ност не са­мо ка­то ис­то­ри­чес­ко из­след­ва­не, но и ка­то про­ник­но­вен раз­каз за тъж­на­та съд­ба на еди­н на­род, са­мот­ник и мъ­че­ник през сто­ле­тия­та. Зас­лу­га­та да из­ле­зе е и на пре­во­дач­ка­та Ра­да Ца­не­ва, по чия­то иде­я из­да­телс­тво “Стиг­ма­ти” със съ­дей­ствие­то на по­солс­тво­то на САЩ в Бъл­га­рия осъ­щест­вява проек­та. Има­ме шанс, че та­зи кни­га се появ­ява в Бъл­га­рия. Проб­ле­мът е да бъ­де раз­прос­тра­не­на и по­пул­яри­зи­ра­на, за­що­то тъж­на­та ис­то­рия не е ми­на­ло.