Съдбата на българските евреи 1940-1944 г.

70 години от "спасяването" - акцията против депортирането, март 1943 г.

Исторически факултет на СУ: Пламен Митев, декан
Катедра "История на България": Михаил Груев, ръководител катедра
Институт за исторически изследвания - БАН: Илия Тодев, директор; Василка Танкова, ръководител секция
Секция "История" при Съюз на учените в България: Благовеста Иванова, председател
Българско историческо дружество: председател Георги Марков

Тезиси

Двете страни на миналото

Освен гордост и омерзение, освен негодувание и възхита, миналото изисква реконструкция, в него има както събития с много нюанси, така и въпроси, на които не е отговорено цялостно, които са подценявани, подминавани, пренебрегвани, премълчавани.

Историческата наука не се занимава и не трябва да се занимава само с позитивните факти от миналото, а с цялостната картина на процеси и тенденции, на събития и прояви. Това не е нейна основна задача, основна задача е да реконструира миналото. Нейният основен изследователски подход е аналитичният, а не аксеологичният.

Темата за съдбата на евреите в българските земи и за отношението на българското общество към евреите по време на Втората световна война е обременена от конюнктурни оценки и е подвластна на политическия императив на времето, който влияе върху интерпретирането й. Тя е представяна едностранчиво в годините на комунистическия режим и, също така едностранчиво, в годините на прехода; и в двата случая са се намесвали политици по време на комунизма – чрез политически внушения, решения и контрол, през време на прехода

В актуалния момент се чувства отново доминирането на политическия подход, усеща се едностранчивост, стремеж да се използват политически парадигми, темата за съдбата на евреите през1940-1944 г. да се използва с различни български, балкански и европейски политически цели.

Разглеждането на темата за съдбата на евреите през периода 1940-1944 г. е историческа тема, към която трябва да са насочени поредица от въпроси:

в какъв контекст се извършват събитията – от предприемането на противоеврейски мерки, до депортацията, включително и спасяването?
защо е трябвало да бъдат спасени евреите и от кого да бъдат спасени?
кои са основните участници в този двустранен процес?

Основни тези (твърдения) по тези въпроси:

че има българско решение, български контекст на ограничаването/преследването на евреите.
че има противопоставяне срещу евреите и фактически активна подкрепа за противоеврейските мерки.
че има българско участие в депортацията.
че има двойнствено отношение към евреите/еврейския въпрос.
че участниците в спасяването като цяло не са координирани и това се дължи на комплекс причини.
че “спасителите” са различни среди и личности, често с различни и дори противоречиви цели (особено на това, което post factum им се приписва), но чиито действия реално повлияват решително върху съдбата на българското еврейство.
спорът за това кой има приоритет при “спасяването” е неотделим от темата, но не бива да се извежда на първо място.Той трябва да се разглежда свързано с въпроса кой има интерес от преследване на евреите и защо.
основните понятия, които трябва да се използват при разглеждане на темата, трябва да са: престараване, конформизъм, незаинтересованост, предразсъдъци, съчувствие, нетолерантност-толерантност, признаване–непризнаване.

Измерения:

каква е обществената нагласа в България през 1940/1943;
защо е станало възможно това действие, узаконено в 1940 г.;
има ли наличие на антисемитски писания, респективно някаква традиция в антисемитски пропаганда и мотиви и от къде идват те, какво изразяват, кореспондират ли с обществени нагласи;
какъв е патосът на времето - има ли мълчаливо мнозинство, кои са маргинали – антисемитите, защитниците на евреите, тези, които мълчаливо приемат противоеврейските мерки?

10.1.12