САЩ: Извращения в американските затвори предхождаха злоупотребите в Абу Гариб
Садистичните прояви и сексуалните унижения, извършени от американски войници в затвора в Абу Гариб, шокираха повечето американци - но не онези от нас, които са запознати с американските заведения за лишаване от свобода. В американските затвори днес необузданата бруталност на персонала и деградиращото отношение на съкилийниците се срещат с обезпокояваща честота.
Ние знаем, че двама от войниците, обвинени за злоупотреби в затвора в Абу Гариб миналата година, са били пазачи в американски затвори. Лейн Маккотър, който ръководеше отварянето на затвора в Абу Гариб миналата година, има дълга и някак изтормозена история на изтърпени наказания. Например през 1998 г. той подава оставка като директор на Наказателния департамент на щата Юта, когато един затворник шизофреник умира, след като 16 часа бил държан обездвижен на арестантски стол. Пентагонът каза, че иска да изпрати в Ирак повече хора, които имат опит от американските затвори. Но преди да се направи това, трябва отблизо да се погледнат архивите на човешките права в заведенията за задържане, откъдето те идват.
През 1999 г. един федерален съдия заключава, че в тексаските затвори преобладава “култура на садистично и зловредно насилие”. През 1995 г. друг федерален съдия открива стряскащ модел на посегателст-ва от страна на персонала, злоупотреба с прилагането на електрошокови устройства, побои и бруталност в затвора в Залива на пеликаните в Калифорния, и заключава, че насилието “изглежда открито, признато, толерирано и понякога явно одобрявано” от старши представители на заведения за задържане.
През последните години обитателите на американските затвори са били бити с юмруци и палки, стъпквани, ритани, застрелвани, подлагани на действието на електрошокови устройства, обливани с химически душове, задушавани и събаряни с лице към пода от служители, чиято работа е само да ги пазят. Някои затворници са били със счупени челюсти, спукани ребра, перфорирани тъпанчета, липсващи зъби, следи от изгаряне - без да споменаваме психологическите белези и емоционалната болка. Някои са умирали.
Както мъже, така и жени затворнички - но особено жени - са изнасилвани от персонала и подлагани на сексуален тормоз. Пазачите са способни да подкупват, подканят или насилствено да карат затворниците да им правят сексуални услуги, включително орален секс или сношение. Затворническият персонал се присмива и игнорира жалбите на затворници от мъжки пол, които търсят защита срещу изнасилвания от други затворници.
Повечето от мъжете и жените, които работят в американските затвори, са благоприлични професионалисти, които никога не са злоупотребявали физически с някой затворник и не са го унижавали съзнателно. Но точно както в Ирак липсата на ръководство, наблюдение и външен поглед може да създаде климат, в който злоупотребите ще се случат.
Генералният инспектор на Министерството на правосъдието неотдавна докладва за гаврите с мюсюлмани, арестувани след 11 септември и вкарани във Федералния център за задържане в Бруклин. Сред примерите има факти за служители, удряли в стената несъпротивляващи се и оковани арестанти, отправяне на различни подигравки и хули, докато са извършвали претърсване на телесните кухини на задържаните. В обвинението, повдигнато от един от арестуваните, се казва, че някой от служителите нарочно вкарал молив в ануса му.
На видеокасета от януари т. г. е заснето как двама служители от калифорнийски затвор бият и удрят двама затворници. Единият служител удря в лицето арестант близо 20 пъти; вижда се също как другият служител рита в главата затворник с белезници.
Когато през 1999 г. във Флорида умира затворникът Франк Валдез, всичките му ребра са били счупени, по тялото му имало следи от обувки, а тестисите му били много подути; пазачите признават, че са се борили с него, но отричат да са използвали извънредна сила. Те твърдят, че повечето от нараняванията му са били “причинени от самия него”.
В областта Марикопа, Аризона, един шериф, който обличал затворниците от мъжки пол в розово бельо, през 2000 г. разпространил по интернет “на живо от затвора”. Три камери заснемат затворническите килии, включително кадри от голи обиски, затворници в “столове, ограничаващи движението” и дори за кратко - нецензурирани кадри на жени, които използват тоалетната. Разпространението на тези материали е прекратено, когато те били копирани на порностраници.
Дори задържани деца и младежи не са имунизирани срещу бруталността и злоупотребите на персонала. Те също са ритани, удряни, задушавани и сексуално преследвани от възрастния персонал. Неотдавна щатската полиция на Мериленд архивира обвинения за криминални посегателства срещу персонала в едно заведение за задържане на младежи в Мериленд заради инцидент, в който един пазач държи един младеж, докато трима негови колеги удрят и ритат детето в лицето.
Когато се чуха новините за Абу Гариб, администрацията на Буш се опита да предположи, че това е било дело на няколко покварени офицери. Но за над 20 години мониторинг на затвори в САЩ и по света Хюман райтс уоч е научила, че злоупотребяващите служители не действат във вакуум. Развила се е култура на бруталност, в която офицерите знаят, че проявите на извънредно, ненужно или дори чисто зловредно насилие могат да им се разминат безнаказано. В такива затвори старшите служители не са успели единодушно да покажат чрез обучение, надзираване на персонала, разследвания и дисциплина, че злоупотребите и насилието няма да бъдат толерирани.