С новата си програма дър­жа­ва­та нап­ра­ви крач­ка на­зад

На 7 юни пар­ла­мен­тът прие На­цио­нал­на прог­ра­ма за раз­ви­тие на учи­лищ­но­то об­ра­зо­ва­ние и пре­д-у­чи­лищ­но­то въз­пи­та­ние за пе­рио­да 2006-2015 г. Ме­дии­те от­де­ли­ха някак­во вни­ма­ние на то­зи до­ку­мент, кой­то, ако не бъ­де за­чер­кнат от след­ва­щия ми­нис­тър на прос­ве­та­та, би трябва­ло да оп­ре­деля съд­ба­та на мла­ди­те бъл­га­ри, а зна­чи и бъ­де­ще­то на Бъл­га­рия за мно­го го­ди­ни след 2015.

Да­ли не трябва­ше та­зи прог­ра­ма да бъ­де пред­шес­т-ва­на от мно­го­ме­сеч­на об­щес­тве­на дис­ку­сия? Не зас­лу­жа­ва­ше ли пар­ла­мен­тът да от­де­ли мал­ко по­ве­че вре­ме от ми­ну­ти­те за прак­ти­чес­ки еди­но­душ­но­то є гла­су­ва­не? Об­щес­тво­то се вто­ра­чи в но­ви­те пред­ло­же­ния - в раз­дел­яне­то на гим­на­зиал­ния курс на две, в за­вър­шва­не­то на ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние след 7-и клас и т. н., а ни­кой не за­бел­яза, че ед­на от най-важ­ни­те те­ми - за ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние - на­пъл­но лип­сва в но­вия ос­но­во­по­ла­гащ до­ку­мент.

Не­ка да е ясно, че в не­го се зас­ягат ре­ди­ца проб­ле­ми и се пред­ла­гат мер­ки, тясно свър­за­ни с прео­дол­ява­не­то на доб­ре из­вес­тни­те труд­нос­ти пред уче­ние­то на ром­ски­те де­ца - има и за от­па­да­не­то от учи­ли­ще, и за но­ви мер­ки за за­дър­жа­не на де­ца­та, и за без­плат­ни­те уче­бни­ци, и за учи­лищ­ни­те ав­то­бу­си. Но лип­сват как­то дър­жав­ни­чес­кият, та­ка и пра­во­за­щит­ният под­ход към проб­ле­ми­те на ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние. Ако го има­ше пър­вият, ще­ше неп­ре­мен­но да бъ­де спо­ме­на­то, че ро­ми­те - по раз­лич­ни при­чи­ни - са най-нис­ко об­ра­зо­ва­на­та гру­па в об­щес­тво­то, че то­ва по­ло­же­ние е зап­ла­ха как­то за тяхно­то, та­ка и за об­що­то ни бъ­де­ще. Ако пък някой от със­та­ви­те­ли­те на прог­ра­ма­та мис­ле­ше пра­во­за­щит­но, в нея би би­ло за­пи­са­но, че цел­та на прог­ра­ма­та - “ра­вен дос­тъп” до “ка­чес­тве­но об­ра­зо­ва­ние” - се пос­ти­га не с об­щи за всич­ки, а с ди­фе­рен­ци­ра­ни мер­ки и че ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние ги изи­сква. В час­тност два клю­чо­ви тер­ми­на са из­клю­че­ни в раз­глеж­да­ния 40-стра­ни­чен до­ку­мент. Не се спо­ме­на­ва за де­сег­ре­га­ция, няма и ду­ма за бор­ба­та с ра­сиз­ма в клас­на­та стая. Две­те пон­ятия не са от някоя пра­во­за­щит­на дек­ла­ра­ция, а от пра­ви­телс­тве­ния до­ку­мент Рам­ко­ва прог­ра­ма за рав­ноп­рав­на ин­тег­ра­ция на ро­ми­те в бъл­гар­ско­то об­щес­тво. Съот­вет­но меж­ду проб­ле­ми­те, кои­то прог­ра­ма­та “ре­ша­ва”, лип­сват те­ми­те за “те­ри­то­риал­на­та сег­ре­га­ция на ром­ски­те учи­ли­ща” и “обу­че­ние­то по май­чин ези­к”. Не се го­во­ри и за ши­ре­ща­та се прак­ти­ка за нас­тан­ява­не на нор­мал­ни ром­ски де­ца в учи­ли­ща за де­ца с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния (цит. Рам­ко­ва­та прог­ра­ма). Де­сег­ре­га­ция­та пък, ос­вен че е цен­трал­но­то съ­дър­жа­ние на из­да­де­на­та от МОН през юни 2004 г. “Стра­те­гия за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция на де­ца­та и уче­ни­ци­те от мал­цинс­тва­та”, фи­гу­ри­ра и ка­то най-важ­но­то средс­тво за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция на ром­ски­те де­ца в “На­цио­нал­ния план за дей­ствие за из­пъл­не­ние на ини­циа­ти­ва­та “Де­се­ти­ле­тие на ром­ско­то включ­ва­не”, приет от пра­ви­телс­тво­то са­мо пре­ди 16 ме­се­ца.

Вмес­то за всич­ко то­ва, в На­цио­нал­на­та прог­ра­ма за пе­рио­да 2006-2015 г. се го­во­ри за “де­ца със спе­циал­ни об­ра­зо­ва­тел­ни пот­реб­нос­ти”. Там са вклю­че­ни де­ца­та ин­ва­ли­ди, де­ца­та с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния и де­ца­та, за кои­то бъл­гар­ският ези­к не е май­чин. И та­ка, за част от тях, и по-точ­но за оне­зи, за кои­то бъл­гар­ският ези­к не е май­чин, е на­ло­жи­тел­но да се пред­прие­мат “мер­ки за со­циа­ли­зи­ра­не”. За тях е ка­за­но, че “ос­вен раз­лич­ни­те фор­ми за до­пъл­ни­тел­на пе­да­го­ги­чес­ка по­мощ, от осо­бе­но зна­че­ние е пос­тав­яне­то им в ин­тег­ри­ра­ща сре­да, не­до­пус­ка­ща раз­де­ле­ние по ези­ко­в, со­цио-кул­ту­рен или друг приз­нак”. При доб­ро же­ла­ние някой мо­же да раз­че­те в та­зи мъгл­ява фра­за и при­зив за де­сег­ре­га­ция на ром­ски­те учи­ли­ща. Пак при же­ла­ние във фра­за­та на прог­ра­ма­та: “На­ред с то­ва след­ва да се прео­до­лее по­роч­на­та прак­ти­ка за на­соч­ва­не и нас­тан­ява­не в спе­циал­ни­те учи­ли­ща на де­ца, чие­то обу­че­ние не изи­сква по­доб­на сре­да”, мо­же да се раз­че­те и при­зив за прек­рат­ява­не на прак­ти­ка­та най-ве­че ром­ски де­ца да се пра­щат в та­ки­ва учи­ли­ща.

Как­во още няма в прог­ра­ма­та? Няма ин­тер­кул­тур­но обу­че­ние, няма иде­я за за­поз­на­ва­не на де­ца­та с кул­ту­ра­та и тра­ди­ции­те на от­дел­ни­те ет­но­си у нас. Всъщ­ност в до­ку­мен­та изо­бщо не се го­во­ри за съ­дър­жа­ние­то на обу­че­ние­то, а са­мо за не­го­ва­та ор­га­ни­за­ция. Та­ка е про­пус­на­та въз­мож­нос­тта обу­че­ние­то в цен­нос­ти­те на де­мок­ра­ция­та и мул­ти­кул­ту­ра­лиз­мът да ста­нат на­цио­нал­ни об­ра­зо­ва­тел­ни це­ли.

А “ве­не­цът на тво­ре­ние­то” без­спор­но е след­но­то по­ло­же­ние в прог­ра­ма­та: “След за­вър­шен V, VI или VII клас за уче­ни­ци, кои­то сре­щат труд­нос­ти при ус­воя­ва­не на уче­бно­то съ­дър­жа­ние и/или са зас­тра­ше­ни от от­па­да­не, след­ва да се оси­гу­ри въз­мож­ност за обу­че­ние по про­фе­сия в про­фе­сио­нал­ни па­ра­лел­ки за при­до­би­ва­не на I сте­пен на про­фе­сио­нал­на ква­ли­фи­ка­ция.” Тук съв­сем ясно се виж­да иде­ята за въз­раж­да­не на прос­ло­ву­ти­те “учи­ли­ща със за­си­ле­но тру­до­во-про­фе­сио­нал­но обу­че­ние”, т. е. на “ци­ган­ски­те учи­ли­ща”, къ­де­то на де­ца­та, кои­то “не мо­гат” да въз­прие­мат бъл­гар­ския ези­к или се­риоз­но­то уче­б-но съ­дър­жа­ние на ма­со­во­то учи­ли­ще, се да­ва еле­мен­тар­на гра­мот­ност и се уча­т на за­наят - с “бла­го­род­на­та” иде­я да няма нео­бу­чен - без зна­че­ние как - уче­ни­к у нас. Те­зи уче­бни за­ве­де­ния бяха лик­ви­ди­ра­ни още в на­ча­ло­то на т. нар. пре­ход, но ако пос­та­нов­ки­те на прог­ра­ма­та се из­пълнят, из­глеж­да, са на път да въз­кръс­нат.

Пре­ди ме­сец и по­ло­ви­на най-сет­не (са­мо с го­ди­на и по­ло­ви­на за­къс­не­ние!) бе­ше да­ден офи­циал­ния­т старт на Цен­тъ­ра за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция на де­ца­та и уче­ни­ци­те от мал­цинс­тва­та. Друг е въп­ро­сът ко­га той ще поч­не дей­стви­тел­но да ра­бо­ти. Пред­по­ла­га се, че глав­на­та ра­бо­та на но­ва­та ин­сти­ту­ция, как­то пи­ше в пра­вил­ни­ка є, ще е да под­крепя проек­ти за де­сег­ре­га­ция. Та­ка пра­ви­телс­тво­то още еди­н път приз­на, че съ­щес­тву­ват се­риоз­ни проб­ле­ми с об­ра­зо­ва­ние­то на де­ца­та от мал­цинс­тва­та, най-ве­че на ром­ски­те. Ед­на­та пра­ви­телс­тве­на ръ­ка оче­вид­но не знае как­во пра­ви дру­га­та, за­що­то в раз­глеж­да­ния до­ку­мент, как­то ве­че ста­на ясно, ни­що не се каз­ва за то­ва, с кое­то ще се за­ни­ма­ва цен­тъ­рът. То­ва раз­ми­на­ва­не слу­чай­но ли е? Не. Стар­тът на цен­тъ­ра ще бъ­де от­бел­язан от Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия и ще вле­зе в ок­том­врий­ския пос­ле­ден док­лад за нап­ре­дъ­ка по при­съе­дин­ява­не­то. Об­ра­зо­ва­тел­на­та прог­ра­ма няма да се “от­чи­та” пред Брюк­сел. На ЕС ще под­не­сем по­ред­ни­те тво­ре­ния на хар­тия, за да ни сло­жат пе­чат “Прие­та” вър­ху ли­це­то на Бъл­га­рия. Ед­но ъгъ­лче от не­го ще бъ­де “нап­ре­дък в ин­тег­ра­ция­та на мал­цинс­тва­та - от­крит е Цен­тър за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция”. А да­леч по-се­риоз­ният до­ку­мент, по си­ла­та, на кой­то 3 за­ко­на и 19 на­ред­би трябва да се из­менят, няма да вле­зе в от­че­та пред Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия, за­що­то по гла­ва “Об­ра­зо­ва­ние” тя няма за­бе­леж­ки. А след прие­ма­не­то мо­же и то­ку-що ро­де­ният цен­тър да по­тъ­не в заб­ра­ва. За­ви­си от ко­нюн­кту­ра­та.

Пъл­но­то иг­но­ри­ра­не на проб­ле­ми­те на ром­ско­то и изо­бщо на мал­цинс­тве­но­то об­ра­зо­ва­ние в на­цио­на­лен до­ку­мент от най-ви­сок ранг е тре­во­жен знак. То­ва е оче­вид­на и гол­яма крач­ка на­зад в про­це­са на ин­тег­ра­ция­та на ро­ми­те. От на­тис­ка на заин­те­ре­со­ва­ни­те - на пър­во място ром­ски­те ели­ти, ще за­ви­си да­ли та­зи крач­ка на­зад ще бъ­де пос­лед­ва­на от бяг на­зад, или тен­ден­ция­та още мо­же да се объ­рне.