Ро­ми пре­би­ли по­ли­цаи в “Хрис­то Бо­тев”?

ПО­ВО­ДЪТ

Мла­до­то се­мей­ство Ни­ко­ли­на Ан­ге­ло­ва Пет­ро­ва, 20 г., и съп­ру­гът й Ог­нян Ве­се­ли­нов, 25 г. са се­мей­ство от 6 г. През то­ва вре­ме не са има­ли де­ца. На 16 ав­густ им се раж­да дъ­щеря. Бе­бе­то и май­ка­та са из­пи­са­ни от ро­дил­но­то на 20 ав­густ 2006 го­ди­на. Съ­щият ден щас­тли­ви от слу­чая мла­ди­те ро­ди­те­ли ре­ша­ват да от­праз­ну­ват (по ром­ска тра­ди­ция) из­пи­са­ни­те от бол­ни­ца­та жи­ви и здра­ви май­ка и де­те. Нас­роч­ват до­маш­но тър­жес­тво за съ­ща­та ве­чер и по­кан­ват гос­ти: близ­ки, род­ни­ни от про­вин­ция­та и прия­те­ли от Со­фия. Па­зарят мес­тен ор­кес­тър да сви­ри от 18 ч. до 00 ча­са. Тър­жес­тво­то за­поч­ва в 18 ча­са в дво­ра на къ­ща­та им на ул. “Ми­ми Бал­кан­ска” 131, кв. “Х­рис­то Бо­тев” в Со­фия. На праз­ни­ка при­със­тват око­ло 40 ду­ши. Към 12 ве­чер­та по-гол­яма­та част от гос­ти­те се ра­зо­тиш­ли и ос­та­ват най-близ­ки­те род­ни­ни, око­ло 10 ду­ши. До­ма­ки­ни­те ре­ша­ват след из­ти­ча­не на вре­ме­то на ор­кес­тъ­ра в 12 ве­чер­та, да про­дъл­жат му­зи­ка­та с още 1 час. Мал­ко след 12 оба­че в до­ма на Ни­ко­ли­на и Ог­нян прис­ти­гат три­ма по­ли­цаи сред кои­то и ед­на же­на: Соф­ро­ниев (с пле­ши­во­то те­ме), Во­де­ни­ча­ров (по-мла­дия мъж) и Еми Де­ков­ска (по­ли­цай на три дни служ­ба).

Кой ко­го би в Хрис­то Бо­тев?!

Ни­ко­ли­на Ан­ге­ло­ва, до­ма­киня на праз­ни­ка и май­ка на но­во­ро­де­но­то де­те раз­каз­ва:

“Т­ри­ма­та по­ли­цаи влязо­ха в дво­ра и мъ­жът ми оти­де при тях. По-мла­дия (Во­де­ни­ча­ров) ка­за на мъ­жа ми, да спре му­зи­ка­та, за­що­то съ­се­ди се оп­ла­ка­ли от шу­ма. Ог­нян обе­ща, че ще спре му­зи­ка­та и тръг­на да из­пра­ща по­ли­цая да си хо­ди. През то­ва вре­ме зет ми, Ма­риян Йор­да­нов, (род. 1979 г.), кой­то спе­ше в къ­ща­та, ста­ва и из­ли­за на­вън. Бе­ше пиян, но от ви­со­кия глъч се съ­бу­дил. По­мис­лил е, че са дош­ли дру­ги ро­ми да се бият и за­поч­на да псу­ва. Ко­га­то видя по­ли­цаи­те в дво­ра по­пи­тал: “Ка­кво пра­ви­те в до­ма ми след 12, има­те ли про­ку­рор­ско ре­ше­ние”. То­га­ва пле­ши­вият по­ли­цай (Соф­ро­ниев) за­поч­на да му се реп­чи и в съ­що­то вре­ме хва­на Ма­риян за гу­ша­та, уда­ри го и го сва­ли на зем­ята. Поч­на да го ри­та с кра­ка. Стъ­пи му на гла­ва­та и за­поч­на да го на­ла­га с пис­то­ле­та си по гла­ва­та. След то­зи мо­мент влязох в къ­ща­та, за­що­то бе­бе­то за­поч­на да пла­че. Взех де­те­то и из­лязох, за­що­то чух из­стре­ли. По­ли­цаи­те стрел­яха, до­ри и же­на­та. Ка­за­ха ни всич­ки да пад­нем на зем­ята, а аз дър­жах бе­бе­то в ръ­це­те си и не ис­ках да пад­на на зем­ята. По­ли­цаят с пле­ши­ва­та гла­ва (Соф­ро­ниев) на­со­чи пис­то­ле­та си сре­щу мен и бе­бе­то с ед­на­та ръ­ка, а с дру­га­та ме уда­ри през ус­та­та. Аз пад­нах и из­пус­нах бе­бе­то.

(На 21 ав­густ при раз­го­вор с Ни­ко­ли­на видях бе­ле­зи от уда­ра: ра­на на гор­на­та ус­тна от дясна­та стра­на и от­ток и си­ни­на по дясна­та бу­за.)

Мъ­жът ми Ог­нян видя то­ва и тръг­на към по­ли­цаи­те да ги ус­по­кои. В то­зи мо­мент, съ­щият по­ли­цай (Соф­ро­ниев) с ед­на ту­па­ни­ца съ­бо­ри мъ­жът ми на зем­ята. След то­ва оп­ря пи­що­ва си в ко­ре­ма на Ог­нян. Ог­нян се дръп­на из­меж­ду кра­ка­та му и в съ­щия мо­мент пи­що­ва гръм­на. Съп­ру­гът ми ста­на и тръг­на да бяга. Гла­ва­та му бе­ше об­ляна в кръв. По­мис­лих­ме, че по­ли­цая го е гръм­нал. То­га­ва по­ли­цаи­те из­ви­ка­ха под­креп­ле­ние”.

Ата­нас­ка Ан­ге­ло­ва Пет­ро­ва, 25 г., съп­ру­га на Ма­риян:

“Мъ­жът ми спе­ше в къ­ща­та, бе­ше пиян. Бях при не­го. По ед­но вре­ме чух­ме ви­ко­ве и мъ­жът ми ста­на от лег­ло­то и заед­но из­лязох­ме на­вън. По­мис­лих­ме, че са ци­га­ни. Видя, че са по­ли­цаи и оти­де при тях. По­пи­та как­во търсят в дво­ра през нощ­та. По­ли­цаят (Во­де­ни­ча­ров ) му се из­реп­чи и го уда­ри с пис­то­ле­та в око­то. След то­ва го за­поч­на да го на­ла­га с не­го по гла­ва­та - пре­би го от бой. На­ме­сих се - опи­та­х се да из­дръ­пам мъ­жа ми от ръ­це­те на по­ли­цая. В то­зи мо­мент всич­ки за­поч­на­ха да пищят. По­мис­лих­ме, че Ог­нян е зас­трелян и всич­ки се втур­нах­ме към не­го. Ог­нян из­бяга. Ма­риян се из­гу­би от пог­ле­да ми. И той из­бяга. По­ли­цаят (Во­де­ни­ча­ров) оба­че видя, Ма­риян да бяга и тръг­на да го го­ни. То­га­ва по­ли­цаят пад­на и си на­вех­на ръ­ка­та.

(То­ва пот­вър­ди и Ан­гел Пет­ров, на 14 г., сви­де­тел на слу­чи­ло­то се.)

Дой­де под­креп­ле­ние. Це­лият двор бе из­пъл­нен с по­ли­цаи. За­поч­на­ха да стрелят и ни на­ка­рах всич­ки да за­лег­нем на зем­ята. Ри­та­ха на­ред, кой­то ка­то им пад­не: бре­мен­ни же­ни, де­ца. Счу­пи­ха стък­ла­та на къ­ща­та. Още съ­ща­та ве­чер за­дър­жа­ха 5-ма мъ­же и 3 же­ни.”

Пе­тър Кос­тов Геор­гиев, 18 г., с. Лопян, гост на праз­ни­ка:

“Спях в ко­ла­та, в дво­ра, ко­га­то чух из­стре­ли и ви­ко­ве. Ста­нах и сед­нах на ма­са­та пред къ­ща­та. Дой­де под­креп­ле­ние­то и ни на­ка­ра­ха всич­ки да за­лег­нем на зем­ята. Из­ви­ка­ха ме, сло­жи­ха ми бе­лез­ни­ци и още в дво­ра пред дру­ги­те за­поч­на­ха да ме бият с ту­па­ни­ци и с рит­ни­ци. Би­ха ме жес­то­ко, крещях от бол­ка. Из­пад­нах в без­съз­на­ние. Вдиг­на­ха ме и ме пре­мес­ти­ха нас­тра­ни, на ед­на пло­щад­ка. Прос­на­ха ме по ли­це на зем­ята, за да ме сни­мат жур­на­лис­ти. След то­ва ме от­ка­ра­ха в 1-во РПУ. И там ме би­ха. Кой­то по­ли­цай ми­на­ва­ше се ме уд­ряше и ри­та­ше. Би­ха и дру­ги­те мъ­же. Пре­би­ха от бой и две­те въз­рас­тни же­ни Ива­нка и Сне­жа”.

За­дър­жа­ни­те в 1-во РПУ на 20 ав­густ ве­чер­та са: Ла­зар Ве­се­ли­нов Ла­за­ров, Ве­се­лин Ла­за­ров Кру­мов, Ан­дрей Ва­си­лев Ни­ко­лов, Плач­ко Ни­ко­лов Ок­си­нов, Ива­нка Лю­бе­но­ва Геор­гие­ва и Сне­жа. Два дни по-къс­но ос­во­бож­да­ват те­зи мъ­же, а две­те же­ни ос­тавят в аре­ста.

На­чал­ни­кът на 1-во РПУ Федя Ка­пи­та­нов:

- Как ще ко­мен­ти­ра­те пос­та­нов­ка­та на два­ма­та по­ли­цаи и би­тият Пе­тър Геор­гиев 18 г. След ка­то са го би­ли, мом­че­то из­па­да в без­съз­на­ние, ко­ле­ги­те ви го пре­мес­ти­ли на ед­на пло­щад­ка и го прос­на­ли на зем­ята по ли­це да по­зи­ра на фо­тог­ра­фа на “Но­ще­н труд”. Сним­ка­та е пуб­ли­ку­ва­на вед­на­га.
- Не съм объ­рна­л вни­ма­ние. И ко­ле­ги­те не са объ­рна­ли вни­ма­ние, ко­га­то са ги сни­ма­ли. Те поч­ти все­ки ден са на мес­топ­роиз­шес­твия­та.
- Как­ви са кон­ту­зии­те на три­ма­та по­ли­цаи?
- Соф­ро­ниев е с раз­бит нос, Во­де­ни­ча­ров е с ох­лу­зе­на ръ­ка, а ко­леж­ка­та с ох­лу­зен крак. Три­ма­та са в от­пуск по бо­лест.
- Об­явих­те, че ко­ле­ги­те ви са си свър­ши­ли пер­фек­тно ра­бо­та­та, за­що то­га­ва има пре­би­ти хо­ра, сред кои­то бре­мен­ни же­ни и де­ца?
- Мо­же. Въз­мож­но е. Ако има би­ти ро­ми, не­ка си из­вадят ме­ди­цин­ски удо­сто­ве­ре­ни­я, да ги съдят. Ще им ка­жа ева­лла.
- Каз­ва­те, че реак­ция­та на до­ма­ки­на Ог­нян е би­ла по­ло­жи­тел­на и не е има­ло проб­ле­ми меж­ду не­го и по­ли­цаи­те?
- Да, та­ка е. До­ма­ки­нът пос­рещ­на по­ли­цаи­те и обе­ща да на­ма­ли зву­ка на му­зи­ка­та. Да­же ко­ле­ги­те го поз­дра­ви­ха за ху­ба­вия по­вод.
- За­що то­га­ва Ог­нян е пре­бит от бой от съ­щи­те по­ли­цаи и в мо­мен­та е за­дър­жан при вас в аре­ста?
- Кой, до­ма­ки­на? Няма та­ко­ва не­що!
- Гос­по­дин Ка­пи­та­нов, от­чай­ва­те ме. Не знае­те кой е за­дър­жан в аре­ста. Ог­нян е при вас и е пре­бит от бой?
- Ако е нап­ра­вил не­що след ин­ци­ден­та мо­же.
- Той е еди­ния­т, от кои­то сте об­яви­ли за на­цио­нал­но из­дир­ва­не и се­га е в аре­ста?
- Мо­же!
- Ка­зал ли ви е Соф­ро­ниев, че е на­со­чил пис­то­лет сре­щу ро­дил­ка­та Ни­ко­ли­на и бе­бе­то й на 4 дни и след то­ва я е уда­ри­л и тя пад­на­ла на зем­ята с бе­бе­то?
- Стрел­яли са във въз­ду­ха и в зем­ята. То­ва е при са­моот­бра­на. Ко­ле­ги­те не би­ха нап­ра­ви­ли то­ва.
- Под­чи­не­ни­те ви са счу­пи­ли про­зор­ци­те на къ­ща­та, псу­ва­ли са ги на май­ка и ци­га­ни. Има пре­би­ти и две въз­рас­тни же­ни в мо­мен­та са в аре­ста?
- Все­ки мо­же да ка­же то­ва.
- Ва­ши­те хо­ра преу­ве­ли­чи­ха пра­ва­та си?
- За мен не са. Те са има­ли пра­во да вадят пал­ки и да стрелят. Доб­ре че не са стрел­яли сре­щу тях.
- По­ли­цаи­те чес­то го правят, ко­га­то ста­ва въп­рос за ро­ми...
- От мо­мен­та в кой­то е по­сег­на­то на по­ли­цай, няма ви­нов­ни по­ли­цаи.

Док­лад “Ет­ни­чес­ки­те про­фи­ли ка­то еле­мен­т на по­ли­цей­ски­те про­вер­ки”*

Ос­нов­ни из­во­ди:

Въп­ре­ки от­със­твие­то на офи­циал­на по­ли­ти­ка в пра­воп­ри­ла­га­ща­та сис­те­ма, зас­тъп­ва­ща из­пол­зва­не­то на ет­ни­чес­ки про­фи­ли, ре­зул­та­ти­те от из­след­ва­не­то по­каз­ват прак­ти­ки за по­ли­цей­ски про­вер­ки, ос­но­ва­ни пре­дим­но на ет­ни­чес­ка­та при­над­леж­ност на про­вер­ява­ни­те ли­ца. Ос­вен то­ва дан­ни­те ясно по­каз­ват, че ро­ми­те са зна­чи­тел­но по-зле тре­ти­ра­ни по вре­ме на про­вер­ки­те, от­кол­ко­то бъл­га­ри­те**. Зна­чи­те­лен брой бъл­га­ри оба­че съ­що са мал­тре­ти­ра­ни или зап­лаш­ва­ни по вре­ме на по­ли­цей­ски про­вер­ки. По­доб­но от­но­шение под­рон­ва до­ве­рие­то в по­ли­ция­та. От прав­ния ана­ли­з ста­ва ясно, че в нор­ма­тив­на­та ба­за, по коя­то ра­ботят МВР и по­ли­ция­та не са за­лег­на­ли дос­та­тъч­но га­ран­ции за из­бягва­не на дис­кри­ми­на­цион­но от­но­ше­ние, въп­ре­ки че от­дел­ни тек­сто­ве съ­щес­тву­ват в някои под­за­ко­но­ви ак­то­ве или в ети­чни­я ко­декс на слу­жи­те­ли­те от МВР с по­ли­цей­ски пра­во­мо­щия.

Дру­га гру­па из­во­ди са свър­за­ни с фак­то­ри­те, кои­то водят до пре­ко­мер­ния брой про­вер­ки на ро­ми. Ка­то най-зна­чим фак­тор се от­беля­зват пред­ста­ви­те на по­ли­цей­ски­те слу­жи­те­ли за ви­со­ко­то рав­ни­ще на прес­тъп­ност сред ро­ми­те. Във връз­ка с то­ва са необ­хо­ди­ми 2 уто­чне­ни­я. Пър­во, по­ли­цей­ска­та ста­тис­ти­ка за ет­ни­чес­кия произ­ход на за­по­доз­ре­ни­те ли­ца е не­пъл­на и не да­ва ясна пред­ста­ва за раз­ме­ра и геог­раф­ска­та спе­ци­фи­ка на проб­ле­ма. Вто­ро, спо­ред из­след­ва­не­то, ди­на­ми­ка­та и ма­ща­би­те на прес­тъп­нос­тта ва­ри­рат се­риоз­но в раз­лич­ни­те ра­йо­ни на стра­на­та, до­ка­то сте­рео­ти­пи­те за явле­ние­то се мо­де­ли­рат въз ос­но­ва на най-драс­тич­ни­те прес­тъп­ле­ния, от­ра­зе­ни в ме­дии­те.

Док­ла­дът на Цен­тъ­ра за из­след­ва­не на де­мок­ра­ция­та е из­гот­вен със съ­дей­ствие­то на кон­сул­та­тив­на ко­ми­сия, ръ­ко­во­де­на от ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво” Со­фия, коя­то обе­дин­ява пред­ста­ви­те­ли на “От­во­ре­но об­щес­тво” Ню Йорк, фон­да­ция Ро­ма “Плов­ди­в” и ром­ска мла­деж­ка ор­га­ни­за­ция Сли­вен, ПРООН и Сто­лич­на ди­рек­ция на вът­реш­ни­те ра­бо­ти.

** В док­ла­да ду­ма­та “бъл­га­ри” оз­на­ча­ва ет­ни­чес­ки бъл­га­ри, а не бъл­гар­ски граж­да­ни, кое­то се от­нася до всич­ки ет­ни­чес­ки гру­пи в стра­на­та.