Реваншизъм и расизъм режат комисарите по антидискриминация

Последните дебати в Парламента и правителствените решения, отнасящи се до дейността на Комисията за защита от дискриминация, разкриха политиката на ГЕРБ спрямо защитата на правата на уязвимите групи в България. Тази политика се гради върху популизъм, расизъм, реваншизъм и пълно отричане на факта, че обществото ни се дави в дискриминация.

Като страна членка на ЕС България е задължена да има независим орган за равенство, какъвто действа във всички държави от съюза. Поради това през 2003 г., след силен граждански натиск, беше приет Законът за защита от дискриминация (в сила от 2004 г.). През 2005 г. в съответствие със закона Народното събрание определи петима, а Президентът – четирима от членовете на Комисията. Всички са с мандат пет години. Техните заплати са фиксирани в закона, а бюджетът на Комисията се черпи директно от държавния бюджет и към момента възлиза на по-малко от 3 млн. лв годишно. По този начин политическите, организационно-техническите и финансовите гаранции за независимост на комисарите бяха задействани. Чувствайки се независими, те могат да защитават с достойнство каузата свобода от дискриминация през годините на техния мандат.

Четири години по-късно Комисията се утвърди като най-важния орган в държавата за борба с неравенството. Годишният доклад на Българския хелзинкски комитет за правата на човека през 2008 г. (публикуван март 2009 г.) посочи, че през годината Комисията е отбелязала “значителен напредък в израстването си като правозащитен орган. Редица нейни решения са на правозащитно равнище, каквото досега рядко българска институция е постигала.”

През есента на 2009 г. отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за посочената 2008 г. беше приет с голямо мнозинство и от Парламентарната комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Поради това на 21 октомври 2009 г. същият беше внесен за разглеждане в пленарната зала с думите:

“В заключение народните представители [от парламентарната комисия] се обединиха около становището, че и през 2008 г. Комисията за защита от дискриминация е продължила успешно да се утвърждава като активен фактор за защита на правата на гражданите.”

Свободният полет нагоре на Комисията за защита от дискриминация обаче се сблъска с неодобрението в пленарната зала на отчета й на 21 и 22 октомври 2009 г. Веднага след това Комисията попадна в списъка с органи към „доклада за оптимизиране на състава на независимите регулаторни органи”, изготвен от министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В този доклад Комисията е сложена редом с регулаторни органи като Комисията за регулиране на съобщенията, Съвет за електронни медии, Комисията за финансов надзор и четири други и заедно с тях е заплашена с намаляване на броя на мандатоносителите й до петима. Докладът съдържа обща обосновка, на една страница, за причините за съкращенията. Същият не е основан на детайлно проучване на капацитета на всеки регулаторен орган. Той е изпратен на засегнатата Комисия за защита от дискриминация постфактум на 28 октомври с предложение да дадат своето становище до 30 октомври 2009 г.

Увлечен в популисткия си стремеж да съкрати администрации, Министерският съвет одобри доклада на министър Дянков за „оптимизиране“ и възложи до 15 декември 2009 г. да се изготвят предложения за законодателни промени.

„Оптимизиране“ е необходимо обаче само за органи, които не работят. Такъв не е случаят на Комисията за защита от дискриминация. Каквито и да са възможните дефицити в работата й, не те са в основата на извършените нападки срещу Комисията и желанието на правителството нейният размах да бъде ограничен. В основата са:

Популизъм

С изготвянето и приемането на доклада МС взе повод от общото състояние на съществуващи в държавата синекурни и корумпирани органи и размаха ножицата пред регулаторните органи. Прицели се към тях накуп с „единни принципи за структуриране“, които обаче засягат едни органи повече, други - по-малко, а трети - никак. Всички са погнати с един аршин, за да се скрие конкретната политическа агресия към един или друг орган или човек. МС не отчете спецификите и мащаба на дейността на Комисията за защита от дискриминация. Комисията решава дела за защита от дискриминация, издава препоръки до държавни органи, налага глоби на дискриминаторите и извършва превантивна дейност в областта на недискриминацията. “Много от нейните решения по жалби на жертви на дискриминация имат истински потенциал да подтикнат развитието на правото и обществото. Работата на Комисията е реална и представлява прецедент в защитата на правата на човека в България. България никога преди не е имала подобен целенасочен правозащитен орган...” се изтъква в декларация на правозащитни неправителствени декларации в подкрепа на Комисията.

Естествено бе използван и страхът от финансовата криза. В своя доклад министър Дянков и министър Цветков се мотивират с два реда евтини популистки фрази: „В условията на икономическа и финансова криза е необходимо да бъдат предприети мерки за намаляване на разходите и облекчаване на държавния бюджет. В тази връзка, считаме за необходимо да бъдат предприети мерки, чрез които да бъде намалена числеността на съставите на регулаторните органи.“

Борбата с дискриминацията обаче изисква много инвестиции и всяко финансово ограничение следва да бъде истински наложително и обосновано. Такава обосновка липсва. Напротив. Не е направено нищо, за да се прецени оправдани ли са тези съкращения, няма ли по-щадяща алтернатива. Не е проверено дали Комисията не би могла сама да прецени как от нейния бюджет да бъдат съкратени толкова финансови средства, колкото „струват“ мандатите на 4-мата комисари, които ще бъдат съкратени. Не са отчетени средствата, които Комисията е получила и би могла да получи при участие в проекти по европейски програми. Не са взети предвид постъпленията от глоби, наложени на дискриминаторите.

Популизмът засенчи истинските резултати. Отчетът за дейността на Комисията, представен в Парламента, доказа големия обем на извършената от нея работа. „Това си личи от броя на сезиранията. За миналата година имаме 710, до 15 октомври т.г. имаме 800 жалби и сигнали. Увеличеният обем на работа показва, че Комисията се ползва с общественото одобрение и че членовете на обществото виждат в нея бърз и ефективен способ за защита на своето право на недискриминация.“, казва председателят на Комисията при представяне на отчета в Парламента.

В стремежа си да очернят Комисията някои депутати показаха явна незапознатост с обстановката в обществото и пълно невежество за европейските стандарти в борбата с дискриминацията. Парламентарните дебати по приемане на отчета на Комисията се проведоха в антагонистична атмосфера с „викове, ръкопляскания и свиркане в парламентарната група на ГЕРБ“, отбелязани и в протокола. Мнозинството се държеше неуважително към ценностите на демократичното общество. Управляващата партия се показа, че не цени успешната дейност на Комисията, нито обществената подкрепа за Комисията. Летяха словесни престрелки като: „Опитайте се да намерите все пак и позитивното в свършеното,... Реплика от ГЕРБ: То няма такова.“

Станахме свидетели на цялостно отричане на дискриминацията като факт от политическата класа. Показателно за това беше, че още от първия ден на дискусиите в парламента се постави въпросът дали в България има нужда да съществува въобще тази комисия. На втория ден, народен представител от „Атака” изрази откритото си мнение, че Комисията е ненужна и предложи с парите от нейния бюджет „да се направи водопроводът на един общински град.“ Същият неудачно коментира: „Ако някой ми покаже в Европейския съюз да има такава институция, аз много ще се учудя.. .Такава институция просто не е нужна на една бяла държава – на държава от Европейския съюз.“

Да се ограничава Комисията за защита от дискриминация е подобно на това да намалиш броя на съдиите в районния съд, защото хората не се карат, а живеят в любов и разбирателство.

Реваншизъм

Безкрайното изобличаване на пороците на предишните управляващи създаде подходящата среда за реваншизъм включително спрямо ДПС. Депутатите от ГЕРБ използваха всенародната расова омраза срещу ДПС, подеха позицията на „Атака”, че Комисията е “оръжие на ДПС”, и с охота гласуваха против отчета на Комисията.

С голяма питанка стои и въпросът дали зад намаляването на броя на мандатите в Комисията не стои реваншисткият стремеж на ГЕРБ да накажат и Комисията, и другите политически партии за това, че Бойко Борисов беше задължен от Комисията да се извини на жалбоподатели от БСП за "дискриминация по политически признак".

Расизъм

ГЕРБ с доволство допусна отявленото расисткото поведение на народните представители от „Атака”. Расисткият мотив на „Атака”, действаща и приета като партньор от управляващата ГЕРБ, беше ярко и неприкрито изразен в Парламентарната зала при обсъждане на отчета:

“Интерпретацията е, че нищо не сте работили, защото комисията е пълна с турци. ... Защото тази комисия не е политизирана, а е етнизирана. Тя е пълна с турци, вероятно има и цигани...”

Резултатът е, че поради политически антагонизъм и расизъм, работата на Комисията за защита от дискриминация може да бъде компроментирана. Такава е целта на управляващата партия: Комисията да бъде доведена до невъзможност ефективно да изпълнява своите правомощия. Големият брой жалби и сигнали, които разглежда, няма да бъдат приключвани бързо и ефективно. Гласуването в голям състав ще се блокира.

Политическият натиск върху Комисията цели да повлияе на независимостта й. За малцината активисти и граждани, коментирали проблема, е видно, че бързото намаляване на общия брой на комисарите (вкл. квотата на президента) ще отвори възможност за кадрови рокади и отстраняване на неудобни лица.

Борбата със същността на дискриминацията не е на дневен ред.