Провалът на Канада в областта на правата на човека

През 2003 г. канадският гражданин Abousfian Abdelrazik долетя в родината си Судан от дома си м Монреал, за да посети майка си. Той не беше се връщал от почти шест години. Неговият продължителен престой бе допуснат от правителството на Канада и включваше разпити от канадските тайни служби, от американското ФБР и от суданската полиция. Той се отличаваше с престой в затвора, с твърдения за инквизиции, едногодишно пребиваване в канадското посолство в столицата на Судан Хартум и почти липсващ шанс да се върне в къщи. Защо? Защото той не беше терорист.

Най-малко от 1999 г. от Abdelrazik се интересуваха канадските тайни служби, които вярваха, че той има връзки с „бомбаджията на хилядолетието" Ahmed Ressam, защото познава Осама бин Ладен и защото е посещавал обучителен лагер на „Ал Кайда". Но, въпреки това, Abdelrazik летя до Судан с канадския си паспорт без никакви пречки. Такива нямаше до момента, когато в Хартум той бе грабнат от улицата и арестуван по подозрение в тероризъм.

Никакви обвинения не бяха предявени, въпреки че той 11 месеца бе държан в затвора, до юли 2004 г. Най-накрая той бе освободен, но само за да разбере, че името му е вкарано в списък на хора, на които е забранено да летят до САЩ и че Air Canada и Lufthansa (където той имаше резервации за полета си) отказаха да го пуснат да се качи на самолета. Още по-лошо бе, че срокът на валидността на паспорта му бе изтекъл, докато бе в затвора.

Преди да може да уреди полет до дома си с друга авиокомпания, Abdelrazik бе арестуван отново през октомври 2005 г и държан в ареста нови девет месеца. Ден преди да бъде пак освободен, съгласно публикация във вестник „Globe and Mail" САЩ са поискали „помощ от Канада за да се започне наказателен процес срещу Abdelrazik така че той да може да бъде обвинен и съден в САЩ ... САЩ имат информация за Abdelrazik, но тя не е достатъчна, за да бъде той обвинен и съден .... Ако канадската полиция или службите за сигурност споделят с американските си колеги информацията, с която разполагат, тя може да се окаже достатъчна, за да се заведе дело в САЩ, защото там е по-нисък прагът, който трябва да се надхвърли, за да се почне дело.

Обстоятелството, че няма конкретни причина той да бъде арестуван на първо място прави това искане по-скоро подозрително, а съдържанието му - тревожно. Още по-странен е и фактът, че докато го разпитва през 2007 г., без на тези разпити да присъства официален представител на Канада, ФБР заяви на Abdelrazik, че той може „никога да не се върне в Канада". Какво направи правителството на Harper (Stephen Harper, както се разбира по-нататък от текста, е министър председател на Канада, бел. прев.) за канадския гражданин, заплашван от федерална агенция на САЩ? Нищо.

Триумфалната връщане на Abdelrazik's в Канада преди две седмици (статията е публикувана на 24 юли т.г.) се дължеше най-вече на спонтанно организирано движение на канадски граждани, които лобираха за връщането му, както и на вестник „Globe and Mail", който изложи на публичен показ перипетиите на този случай. Най-накрая, на 4 юни федералният съдия Russell Zinn постанови, че най-простото, а, разбира се, и най-законното решение е да му се позволи да се върне в Канада.

Докато повечето от обвиненията за това, че е допуснат толкова дълъг арест на Abdelrazik бяха отправени към премиера Stephen Harper, реакцията от страна на водача на либералната опозиция в парламента е може би по-ощетяваща.

През май Michael Ignatieff, бившият директор на Carr Center for Human Rights Policy при Харвардския университет и член на парламента от 2006 г. бе официално избран за водач на Либералната партия. В книгата си „По-малкото зло", издадена през 2004 г., Ignatieff написа: „Една война против терора може също така да нанесе постоянен ущърб на личните права. Произволни претърсвания и арести, държане в затвор без процес ... експулсиране на законно пребиваващи чужденци: всичко това може би е част от цената, която демокрацията плаща за ликвидирането на всяка една терористична клетка, разполагаща се в нейната среда." Като прочете това, Abdelrazik може да има чувството, че написаното всъщност е частно писмо до него.

По-нататък в книгата си Ignatieff твърди, че поради това, че целта на тероризма е да направи така, че силата на демокрацията да започне да работи срещу самата демокрация, то „тези, които са отговорни за демократичните институции трябва да вършат работата си. ... Ако конституционната система на разделение и взаимно ограничаване на властите продължава да функционира ефективно ... няма причина да се страхуваме, че войната срещу терора ще ни доведе до това да предадем ценностите, за които се борим." За щастие на Abdelrazik съдебната власт в края на краищата свърши работата си.

Но каква бе сега реакцията на Ignatieff' към случая на Abdelrazik? Почти пълно мълчание.

На 28 юни, след като Abdelrazik вече се бе върнал в Монреал, Ignatieff направи заедно с критика на външнополитическия курс на Канада Bob Rae съвместно изявление. „От името на Либералната партия на Канада ние приветстваме връщането в Канада на г-н Abousfian Abdelrazik. Много въпроси остават без отговор в този случай", каза той. Изявлението продължи със списък някои от тези въпроси, но един от тях, който много канадци биха могли да зададат, когато следващия път отидат да гласуват, бе пропуснат: Като се вземе пред вид неговия предишна професионална позиция и собствените му съчинения, защо, за Бога, Ignatieff не каза нищо по-рано?

Липсата на помощ за Abdelrazik, която демонстрира премиерът Harper го провали, и то преди много време. С това той даде възможност на Ignatieff да се разграничи от политическия си съперник. Но в това отношение Ignatieff се провали.

* Colin Horgen е журналист от вестник „Guardian". Текстът е публикуван в същия вестник на 24 юли.