Притесненията за човешките права в Косово не бива да бъдат пренебрегвани

Автори:
    Марта Методиева

Международната хелзинкска федерация за човешки права следи положението на човешките права в Косово от 1980 г. насам и е докладвала за допускането на сериозни нарушения на човешките права там. От март 2004 г. организацията е посетила Косово три пъти.

Въпреки някои подобрения през последните две години, защитата на правата там остава крайно недостатъчна. Това е причината МХФ да реши да предприеме мисия за придобиване на повече информация, за да може да се видят по-концентрирано оставащите сериозни проблеми свързани с човешките права там.

Мисията се състоя между 18 и 22 юни 2006 г. В нея взеха участие секретариатът на МХФ, базиран във Виена, Норвежкият хелзинкски комитет, тези в Босна и Херцеговина и Хърватия, Косовският хелзинкски наблюдател и Хелзинкският комитет в Сърбия.

Човешките права принадлежат на всички хора, независимо от тяхната етническа принадлежност и други отличаващи ги черти. МХФ има много притеснения свързани с човешките права в Косово, като се започне от етническото разделение и се стигне до върховенството на закона и достъпа до правосъдие за минали или настоящи престъпления. И все пак, твърде уязвимото положение на малцинствата оправдава решението на мисията да наблегне предимно на състоянието на техните човешки права.

ПРЕСЕЛВАНЕ/ИЗСЕЛВАНЕ

Преселването на множество хора през 1999г. драматично е променило демографията на Косово. То все още оказва влияние върху цялото население, но особено силно се чувства върху сръбската и ромската/ашкали/египетска общности. Албанците, които преди са живеели от северната страна на река Ибар са също силно засегнати от преселението. Завръщанията са бавни, а много от тях нямат траен характер. Наблюдавано бе дори, че в някои части на Косово, населени предимно с малцинствени групи, има повече заминавания, отколкото завръщания. Причината за това явление е не само страхът от етническия им бекграунд, но също така и лошата икономическа ситуация.

Някои от поселенията като ромските/ашкали/египетски, които преди седем години са съществували в Обилич, сега не са отново заселени. Много от членовете на тази общност все още живеят в палатки и в близко бъдеще не се вижда решение за тях.

ПРОБЛЕМИ НА СИГУРНОСТТА

Делегацията проведе интервюта с хора от сръбските анклави в Гораждевац, Осояне, Обилич, Митровица и Велика Хоча. Много от тях изразиха опасения за личната си сигурност и свидетелстваха за случаи, в които имуществото им е било повредено или унищожено. Там, където е била поискана защита от полицията, молбите или не са били приети на сериозно, или дори са били пренебрегвани. Има също така жалби за бавни или липсващи реакции от страна на властите, когато е имало опасност за нечий живот. Сред интервюираните се долавя общото впечатление, че не се обръща голямо внимание на страховете им, а повечето от докладваните случаи въобще не са били подробно разследвани. Пред подобни проблеми са изправени и албанците на север от Ибар.

Делегацията проведе интервюта с хора от сръбските анклави в Гораждевац, Осояне, Обилич, Митровица и Велика Хоча. Много от тях изразиха опасения за личната си сигурност и свидетелстваха за случаи, в които имуществото им е било повредено или унищожено. Там, където е била поискана защита от полицията, молбите или не са били приети на сериозно, или дори са били пренебрегвани. Има също така жалби за бавни или липсващи реакции от страна на властите, когато е имало опасност за нечий живот. Сред интервюираните се долавя общото впечатление, че не се обръща голямо внимание на страховете им, а повечето от докладваните случаи въобще не са били подробно разследвани. Пред подобни проблеми са изправени и албанците на север от Ибар.

Според дадените сведения в началото на юни тази година, в Гораждевац е имало стрелба с картечници. През последните две години е докладвано за същите инциденти в близката околия. (През юни 2003г. няколко деца са били убити, а други са били ранени). Вследствие на това, сърбите от този анклав не смеят да обработват земята си в зоната където се стреля. Те твърдят, че земята е използвана от представители на мнозинството сред населението.

Жителите на Осояне информираха, че не дръзват да влизат в горите около селото и че дървеният им материал е взиман от други.

Последната поредица инциденти, които са се случили в Косово по-рано през месец юни, са застрелването на един младеж от Митровица и на един възрастен сърбин, който се завърнал в Клина. Към тези актове може да се прибави и оскверняването на православни църкви в Обилич и Подойево, както и на едно гробище в Гацко. Всичко това е много обезпокоително и трябва да се осъди, независимо че случаите все още не са напълно изяснени.

ОБРАЗОВАНИЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Повечето от децата и младежите с неалбански произход, които не говорят албански, нямат достъп до много училища и често са принудени да напуснат Косово, за да продължат образованието си.

Повечето от децата и младежите с неалбански произход, които не говорят албански, нямат достъп до много училища и често са принудени да напуснат Косово, за да продължат образованието си.

Реалният страх на повечето членове на малцинствените групи ги спира от това да пътуват свободно, включително когато става въпрос за достъпа им до здравеопазване и образование.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Страхът, несигурността и слабото доверие във вътрешните и международните институции все още са широко разпространени сред малцинствените общности в Косово, особено сред сърбите и ромите. Представители на тези малцинства твърдят, че обществените институции, полицията и правораздаващите органи (вътрешните и международните), не предлагат ефективна защита на живота, здравето, собствеността и други права. Освен изтощаването на донорите и намаляването на финансовата подкрепа за бежанците и изселените хора, тези условия допълнително възпрепятстват завръщането им и го правят почти формално или трудно поносимо.

www.ihf-hr.org