Присъдиха Голямата награда на СБП на лидера на театралния догматизъм
Помните ли какво точно означава СБП? Ще ви подсетя: Съюз на българските писатели. С право ще попитате - има ли такъв все още? Има го все още, дори раздава годишни награди. За всичко - от първи за поезия, до още по-първи за драматургия и критика. Но присъжда и Голяма награда за цялостно творчество, за принос към националната култура.
Тази година малко преди свещения празник на буквите 24 май СБП отново раздаде, каквото можа да раздаде. За принос към националната “карикатура” палмата на първеноството заслужи проф. Юлиан Вучков. Казвам “карикатура” в кавички не само затова, че се римува с култура. А защото в случая римата не е важна, но е истинска: за целокупно творчество е извисен един карикатурен кадър на кадровиците от СКАТ, който от няколко години олицетворява надеждите и страстите на част от новото българско общество.
По-младите зрители, а и по-неграмотните им родители, редовни зяпачи на Вучковото токшоу, едва ли знаят, че този професор е не само забавен актьор, приповдигнат оратор, първичен режисьор на себе си, но и театрален критик. С една дума, театърът му иде отръки, от уста и сърце. Но проф.Вучков вече не е театрал, той е народен трибун, мегафон на мегафоните, обществена ръка, уста и сърчище. Той определя дали Константин Павлов и Борис Христов са поети, доколко изобщо са поети и докога ще ги прехвалват “с тоя Георги Господинов”.
Павлов имал и добри стихове, но останалите били много неясни, злобни, абстрактни...
Чувам присъдите на неосталинистката политическа полиция: така официалната критика говореше за явлението Константин Павлов още през 60-те години на миналия век. Не че този профанизиран професор е по-стар от Ленин, но мисленето и оценките му са безобидни захапки на довлякъл се до днешността динозавър. При това динозавър с изронени зъби.
Този екземпляр от соцреализма заслужава най-високото признание на СБП. Какво означава тази абревиатура ли? Още в началото обясних. Но нека пак да припомня: Съюз на българските примати. За които Юлиан Вучков е модел, пример, начин на мислене, говор, слюнкоотделяне, обществена реализация, самодостатъчна екзалтация и т. н.
Една от книгите на Ю. Вучков е озаглавена “Свободни размишления върху всекидневни наблюдения”. Издадена е през 1975 г. За СБП оттогава до днес нищо не се е променило. С тази разлика, че тогава книгата на бъдещия демократ, тогава лидер на театралния догматизъм, не е отличена от Управителния съвет. В който освен комунисти е имало истински писатели.