Право на живот и свобода има не само човекът
Александър Генис (Ню Йорк), 21 октомври 2008 г.
По данни на Международния съюз за охрана на природата (International Union for Conservation of Nature and Natural Resources) 48% от всички живеещи сега на Земята висши маймуни са застрашени от изчезване. Според изследванията на специалистите в най-близко време от лицето на Земята може да бъдат изтрити 25% от всички видове млекопитаещи.,Тази биологична катастрофа почва с големите животни. Първите жертви, според експертите, ще станат нашите най-близки родственици - приматите. Сега под непосредствена заплаха от унищожаване се намират 71% от всички видове маймуни, намиращи се в Южна и Югоизточна Азия.
За това как да се спасят нашите съседи и близки, спорят учените еколози от цял свят, но изглежда най-радикалната мярка по този въпрос е неотдавна приетото решение на Парламента на Испания да даде юридически права на човекоподобните маймуни (great apes). Според съобщение на агенция Reuters това решение е било прието на 25 юни т.г. И така, по силата на това решение, на големите човекоподобни маймуни се предоставя правото на живот и на свобода. За първи път подобни права се предоставят на същества, които не са човеци.
За тази историческа инициатива разказва нейния автор. Сега той е гост на предаването на Радио „Свобода" „Американски час". Това е Питър Сингър (Peter Singer), който е един от най-известните съвременни философи. Книгата му „Освобождението на животните" (Animal Liberation) му донесе световна слава, наричат я Библия на екологичното движение. Австралиец по произход, Питър Сингър живее в САЩ, където е ръководител на катедрата по биоетика в Принстънския университет. През 2005 г. списание Time го включи в списъка на „Стоте най-влиятелни хора на планетата". Той е освен това директор на „Проект за човекоподобните маймуни" (The Great Ape Project). Заедно с колегите си той разработи нови принципи на отношението ни към човекоподобните маймуни. Тези принципи залегнаха и в основата на закона за правата на приматите, приет от испанския парламент.
С философа Питър Сингър беседва кореспондента на радио „Свобода" Ирина Савинова.
- За какви права на приматите става дума?
- Испанският парламент реши да даде указание да се съблюдават правата на тези маймуни, които ние заедно с италианския философ Кавалиери и с други колеги разработихме в нашата организация под названието „Проект за човекоподобните маймуни" (The Great Ape Project). Накратко - това са право на живот, на свобода и на неприлагане на мъчения към тях. Ето тези три основни права ние издигаме, а комисията на испанския парламент ни подкрепи.
- Не е ли главното право на животните правото да не бъдат употребявани като храна за човека?
- Да, разбира се, но това не се отнася за човекоподобните маймуни, защото най-малкото в западния свят те не се употребяват като храна, макар че това става на някои места в Африка. Решението на испанския парламент се свежда до следното: ето това са разумни и те имат права, те са част от нашето съблюдаващо моралните принципи общество, не са наша собственост, ние не можем да се разпореждаме с тях по свое усмотрение. Те имат права, към тях следва да се отнасяме с уважение. Това е смисълът на решението.
- Добре, човекоподобните маймуни са отделени в специална категория. Но какво да правим с делфините, слоновете, папагалите? Тези животни също в една или друга степен са надарени с разум. На тях не им ли трябват права?
- Разбира, се може да се твърди, че те също трябва да имат права. Нашата организация защитава именно човекоподобните маймуни, защото ние имаме явни доказателства за това, че те са същества, близки до нас. Приматите знаят кои са, влизат в отношения с други маймуни, могат да научат човешки език, т.е. езика на жестовете. Всичко това говори в полза на това, че ако ние сме надарили с права малкото дете или интелектуално недоразвития човек, то следователно тези права могат да бъдат дадени и на маймуните. Ние сме също като тях примати. В случая с делфините, слоновете или даже кучетата и свинете няма явни свидетелства, че те имат същите интелектуални способности, както и приматите. Аз не искам да кажа, че те нямат такива способности, просто науката още не е установила имат ли те такива качества, каквито имат човекоподобните маймуни.
- Ако маймуните са толкова близки до нас, то къде тогава минава границата между тях и нас? В това, че ние имаме душа ли?
- Не, аз не мисля, че разликата е в това. Не вярвам, че наличието на душа ни отличава от тях. А ако съотнесем понятието „душа" с религиозното понятие „безсмъртна душа", тогава аз съвсем не съм съгласен: не съм религиозен и не вярвам, че човекът или което и да е друго животно има душа в този смисъл. А ако разбираме душата като разум и съзнание, тогава ще кажа, че и човекът, и човекоподобната маймуна ги имат.
- Църквата направо заяви, че решението да се надарят приматите с права противоречи на догматите, защото отрича божествения замисъл, който е поставил човека над животните, направил ни е венец на творението.
- Естествено, аз не съм религиозен, не вярвам, че съществува някакъв божествен замисъл, който е поставил човека над животните или въобще е определил, че той превъзхожда всички тях. Освен това ще ви кажа, че всяко плуралистично общество, когато създава закони, не трябва да се ръководи от постулатите на която и да е църква. Законодателството следва да има понятна и приемлива за всяко човешко същество форма. По самата си природа религиозните убеждения съвсем не са такива. Между нас има и християни, и юдеи, и мюсюлмани, и будисти, а също атеисти и агностици, и аз не мисля, че трябва да пишем закони, основани на вярванията на членовете на тази или онази религия.
Сега в повечето страни законът счита животните за собственост, разглежда ги като неодушевени предмети. Това означава, че отношението към шимпанзето не следва да се отличава от това към къс дърво, или, например, към зелето. Аз намирам това за дълбоко невярно. Правото трябва да признае различието. Това започна да става - законите вече почнах да се изменят. Например, Европейския съюз призна, че животните принадлежат към класа на разумните същества. Какво точна произтича от това още не е ясно, но вече е понятно, че животното не е вещ, че те не бива да се владеят, че животното не може безнаказано да бъде унищожено. На този вид отношение към животните следва да се сложи край.
- Какви ще бъдат последиците от решението на испанския парламент?
- Резолюцията призовава правителството да приеме известни мерки. По такъв начин отглеждането на човекоподобни маймуни в испанските зоологически градини няма да бъде забранено, но условията в тях трябва да са такива, че да отговарят на основните потребности на приматите. Нарушаването на тези правила ще се наказва със сурови глоби. Ще бъдат забранени научните изследвания и експериментите с животни, при които се ползват човекоподобни маймуни в качеството на опитни животни. Сега такава забрана вече се приема навсякъде. Например, САЩ продължават да използват шимпанзета за изследване на различни заболявания. Това ще бъде забранено. Испанското правителство не само изменя практиката си по отношение на човекоподобните маймуни, но и ще постави този въпрос пред Европейския съюз. Нека се надяваме, че идеята ще се разпространи във всички страни от него.
- Какви бихте искали вие да видите отношенията между човека и животните?
- Аз искам ние да признаем всички животни, не само човекоподобните маймуни, за разумни същества. Под това аз разбирам същества, които могат да чувстват нещо, най-вече болка. Към техните потребности следва да се отнасяме по същия начин като към потребностите на човека. Сега нашето отношение към животните се свежда до следното: ние не ги мъчим особено, но поставяме своите интереси над техните. Ако ни е нужно да произведем повече месо или яйца, ние затваряме птиците в клетки във ферми-фабрики, разбирайки, че животът им ще бъде мъчителен, защото те няма да могат да го живеят съгласно изискванията на природата им. Ние се оправдаваме с това, че са ни нужни по-евтини хранителни продукти. А аз бих искал да видя друго отношение - такова, при което ние не поставяме нашите второстепенни потребности по-горе от техните първостепенни.
Превод: Емил КОЕН